|
Църква на
|
|
Активен член ли си?! |
|
|
232-188 Напоследък все повече се замислям защо Бог обръща такова специално внимание на поръката, която ни е оставил чрез думите записани в Мат.28:19,20 стих:”Идете, прочее,научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко що Съм ви заповядал,и ето Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века”. Когато за първи път прочетох Библията, това бяха едни от думите, които ми направиха най-силно впечатление. От една страна те засилваха в мен страхопочитанието към Бога. До ден днешен ми звучат с онази тържественост, с която ги прочетох за първи път. От друга страна ми вдъхват онази увереност за непрестанното и невидимо Божие присъствие в моя живот. От трета говорят с един страшно силен глас върху съзнанието и съвестта ми за онази отговорност, която имам аз и всички ние-да носим благата вест за Исус Христос в един непокаян свят. И оттам стигнах до въпроса: Достатъчно активен член ли съм в Църквата на Адвентистите, на хората, които претендират, че имат нещо, което да занесат на този свят? Има ли още, още неща, които мога да направя, че да подобря своята дейност и своята служба за Бога? И ако има какво чакам, кого чакам или по-точно защо чакам? Така е озаглавена и темата ми днес: Активен член ли си?Достатъчно активен??? Бих се зарадвала, ако още сега в началото всеки един от вас съвсем честно пред себе си, си даде мислен отговор на този въпрос! Какъвто и да е той обаче, аз смятам, че винаги има нещо, което можем да подобрим. Често, ако сте забелязали отговаряме по следния начин: “Да ти кажа честно, нямам такова време, че да поговоря с брат М. Или пък да посетя сестра В., но след като не мога да направя това, поне ще се моля за тях!” Често бягаме от отговорност, оправдавайки се със молитвата! С това не искам да кажа, че едно такова изказване не е вярно или е далеч от истината. Напротив.Че всички сме ангажирани и че не ни достига времето за безброй планирани дейности за деня е вярно.Но може би разковничето е в това-как да се научим по-стойностно да разпределяме този наистина Божествен дар! И за разлика от многото знания и свръхинформация, която получаваме от този забързан свят, в различни светски дисциплини, в които може би сме добри и твърде прилежни ученици, то в правилното планиране на времето ни, ако се оценяваме по шестобалната система, то сигурно едно 70-80% от нас ще сме тройкари, тук там-някой ще надхвърли четворката.Но можем да благодарим на Бога, че от правилото винаги си има изключения, т.е хора, от които можем да се учим, да гледаме от тях, които правилно преценяват колко време ще им отнеме дадена дейност и колко друга, с какво време ще разполагат за четене, за споделяне или за посещение на човек изпаднал в нужда и т.н. Проблемът обаче се състои в това, че понякога като че ли оправдаваме своята пасивност с- времето, а пък с молитва-липсата на отговорност поета към някого или към нещо! За да съм правилно разбрана, бързам да кажа, че молитвата е изключително важна потребност, част от духовния свят на християнина и аз не я омаловажавам, но лошо е тогава, когато я използваме като претекст,че не можем да посетим някой брат или сестра и ще се молим за него. Ако имаме възможност да го направим, нека да го направим, особено ако те са близко, в града! Вече по-другояче стои въпросът, ако даден човек е в друг град или област. Мисля си за Исусовите ученици! Това бяха наистина едни хора и на молитвата и на действието.Те използваха молитвата като средство: 1.За общуване с Бога 2.За изцеления 3.За вършене на чудеса, както правеше и сам Исус. Но интересното ми е това, че те не чакаха само молитвата да даде своите резултати, а сами тичаха сред хората, помагаха им, изцеляваха ги, когато можеха, понеже гледаха на Този, Който беше с тях. Това бяха първите и най-активни църковни членове чрез чиято активност и непрестанна служба за хората, се положиха основите на ранната християнска църква. Когато разсъждавах вкъщи, си мислех само с колко труд и усилия, с колко кръв и жертви се основа тази църква, но си мисля и друго-колко още повече труд и усилия са необходими за да се укрепи една църква, за да има духовен растеж в нея, за да идват хора.Това с усилията на един или двама няма да стане. Навремето се включиха всичките 12 апостоли. Това беше тяхната бройка, но участваха всички до един. Днес също е необходима съвместна работа.Съвместна работа повече от всякога. Не да бъдем настроени да дойдем, да изслушаме поредната проповед и да се приберем по домовете. Да не бъдем само консуматори, но и действени изпълнители.Нека нито един да не остане настрана от тази задача.Защото бавно и неусетно нещата около християните се затягат. Писано е, че ще стане така и то се изпълнява. Ние все още имаме религиозна свобода и ако не оползотворяваме времето си както трябва, после може само да съжаляваме, че сме пропуснали мига и не сме задоволили нечия празнота в сърцето на човек, празнота, която може да запълни само Бог. В нашата страна притесненията в религиозно отношение не се усещат така, но има страни в които наши братя и сестри са в изключителни лишения и страдания заради вярата си. Съпруга ми през седмицата ми разказва, как някакъв депутат, не зная точно кой е бил, внесъл предложение в Нар.Събрание всички християни от Родопите да бъдат изселени. Но Бог по претайни начини работи в човешкото сърце и веднага след като чул така направеното предложение министъра му поискал оставката. Да благодарим на Бога за това, че задържа ветровете в нашата страна, но нека през това време да бъдем активни и да използваме благодатното време дадено от Бога за спасение на хората. В кн.”Живота на Исус” четем: “Както вестта за Христовото първо идване съобщи за царството на Неговата благодат, така и вестта за Второто Му идване съобщава за царството на Неговата слава. И втората вест, както и първата е основана върху пророчествата. Думите на ангела към Даниил за последните дни трябва да бъдат разбрани в края на времето...Самият Спасител дава знаци за Своето идване и казва...:”Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегенете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син”.(Лк.21:31,34,36) Ние сме стигнали до периода предсказан от тези писания.Времето на края е дошло.Виденията на пророците са разкрити и техните тържествени предупреждения ни показват, че нашият Господ ще слезе в слава съвсем скоро. Евреите погрешно тълкуваха и прилагаха Божието Слово и не разбраха времето на посещението на Месия...Така и днес царството на този свят поглъща мислите на хората и те не забелязват бързото изпълнение на пророчествата и знаменията за бързо приближаващото се Божие царство”... 1Сол.5:4-6 “И тъй да не спим както другите, но да бъдем будни и трезвени”. Ние повече от всички хора трябва да следим събитията на времето! Мнозина все още се питат за смисъла и целта на своя живот и не намират отговора и решението! Ние сме тези, които трябва да им го занесат. В една своя книга един автор разказва за няколко младежи, които били събрани в един дом. Един от тях, който обикновенно мълчал, сега запитал:”Какво мислите за живота?” Всички отворили сърцата си и признали,че този въпрос не им е чужд и просто ги побиват тръпки от привидната празнота на ежедневието. Един въздъхнал:”Да можехме да вярваме!Защото без смисъл, който е над нашето съществуване, животът е непоносим!” Достоевски навремето е казал:”Изгубил целта и надеждата, от скръб човек се превръща често в чудовище”. Ще кажете каква е връзката между смисъла и целта в живота и активността в християнския живот? Ами мисля си, как след като сме заобиколени от толкова много страдащи хора, питащи се за смисъла на своето съществуване, ние като християни можем да останем пасивни? Не можем! Защото не би било човешко едно такова отношение. През седмицата разговарях с една колежка на работа. Дошла на работа около час, час и половина по-рано, просто за да не си е вкъщи, а сред хора. Понеже бях дежурна в училище аз също отидох на работа около половин час по-рано. Видяхме се.Седнахме в учителската стая и завързахме един хубав разговор. Разговор, който доведе тази жена до споделяне на своята мъка. Разказа ми за това колко самотна се чувства.Разведена е.По-малкото й дете е при съпруга й, по-голямата й дъщеря е при нея, но си живее свой живот и никакво внимание към нея. Каза как едва издържа напоследък, изпаднала в депресия, дори в отчаяние. И че има нужда от човек до себе си. Поговорихме за съпруга й. На два пъти са правили опити да се съберат отново, но без резултат. Пиел, биел я жестоко, така че в един от случаите се наложило за 17 дена да постъпи в болницата с комоцио. Има дори белег на главата от ударите.И все пак ми зададе въпроса:”Красе, това ли е живота? Нежелана от никого и пренебрегвана?! Има ли изход за мен? Плача непрекъснато, но се крия от детето да не ме забележи , за да не го притеснявам.Имам нужда от човек до себе си, но такъв, който ще се грижи за мен . След толкова мъка и страдание, които съм преживяла, все си мисля, че и за мен ще има нещо по-добро! Но вече губя надежда. Кой ще ме погледне-мен самотна майка с две деца?!” Разговорът продължи. Говорихме за още други нейни проблеми. Говорихме и за Библията. Тя дори обеща, че някой път ще дойде на църква. Но се чувства смазана и подтисната, когато й се налага да бъде сред повече хора. Мъчи я някакво чувство за малоценност. Но си мисля как Бог ни сблъсква, където и да било с такива души, имащи нужда от нас и как ние реагираме на това: дали оставаме пасивни, боейки се да предприемем първата крачка, или активни-облекчавайки нуждата на хората около нас ?! Активността е постоянство в работата!!! Тоест, не днес да ти помогна, а утре да не ти обръщам никакво внимание, а с каквото мога всеки ден да бъда полезен на един човек. Факт е обаче, че правим точно обратното. Настроени сме не ние да отиваме при хората, а те да идват първи при нас.Често забравяме едно важно правило: Християнинът трябва да направи първата крачка!!! Като че ли сме уморени понякога да утешаваме, да състрадаваме, да тъгуваме заедно с някого, да се смеем с него, да му влезем в положение. Иска ни се ние да бъдем утешавани от другите, защото не по-малко са и нашите проблеми, на нас да ни съчувстват и на нас да ни влезнат в положение.И когато съм си задавала въпроса: Що е Лаодикийския дух?-отговорът е точно този-неспособност и нежелание да влезеш в проблемите на другите, да имаш едно топло отношение към човека до теб. Тази неспособност идва от това, че си насочен единствено към своите проблеми, че виждаш само тях. А човек, който е егоцентрик, не може да види проблемите на другия, нито пък да ги почувства. Затова Христос предвидял състоянието на човечеството ни казва: “Вземете Моето иго и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си”. Явно да бъдеш активен в служба на другите е нещо, което се учи! Това не е качество, по-точно характеристика, която е присъща за човека! На нея се учим цял живот! А учейки се да служим на другите, ние превъзмогваме себе си. Себеотрицанието е една от най-прекрасните черти на християнина. Винаги ще има хора, които ще бъдат по-активни и такива, които няма да са чак толкова. Хубаво е да се учим едни от други.Хубаво е да се подкрепяме в дарбите, които ни е дал Господ и да си помагаме, за да бъдем пример в света. И винаги да гледаме на другия като на човек от когото има какво да почерпим като опит! Бих искала да завърша с един цитат от кн.ВБ,стр.17: “Гледайки напред към последното поколение, Исус видя света въвлечен в измама, подобна на онази, причинила разрушаването на Ерусалим. Големият грях на евреите бе отхвърлянето на Христос. Големият грях на християнският свят ще бъде отхвърлянето на Божия закон, основата на Неговото управление на небето и на земята. Предписанията на Йехова ще бъдат презирани и смятани за нищо.Милиони, оковани във веригите на греха, роби на Сатана, обречени да претърпят втората смърт, ще отказват да слушат думите на истината в деня на посещението. Ужасно заслепение! Странно безумие!” От нас и от нашата активност,зависи дали познанието на истината ще достигне все пак до тези души! Моето желание е да се научим първи да поемаме риска! Това може би често ще ни сблъсква с унижения, с неразбиране на религията ни от страна на другите, с подигравки и какво ли още не. Но Писанието казва,че: ако ние не говорим, камъните ще проговорят! Винаги има кой да извърши твоят дял, но по-добре го извърши сам! Бог да ни помага в това!Амин! |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
