|
Църква на
|
|
Свидетелстването - постановление или необходимост |
|
|
244-248 Ако на вас ви зададат сега един такъв въпрос вие как бихте отговрили: заповед ли е да свидетелстваш на другите или е необходимост за вас, потребност, изпитвате нужда да споделите Евангелието? Какво бихте казали по този въпрос? Аз бих казала, че свидетелстването включва и двете неща. То е както библейска доктрина и заповед от Христос, така е също и една вътрешна нужда на душата, която е предала себе си на Бога да осветли и другите по въпросите за съществуването на Господа, за Неговото Слово и за Неговото спасение. Онези, които познават Исус като Спасител, ще намерят начини да прогласят тази добра вест и на други. Деян.1:8 стих казва: “Но вие ще получите сила, когато Св.Дух дойде върху вас и ще Ми бъдете свидетели, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария и до края на земята”. Елена Вайт в “Християнска служба” казва, че: “Бог е възложил на всеки член на църквата лична отговорност. Мястото приготвено за нас в небесните жилища е така сигурно, както е сигурно и особеното място определено ни на земята, където трябва да работим за Бога. В кн.”Пътят към Христа” пък се казва, че: “Човек не идва при Христос, докато в сърцето му не се роди желание да сподели с другите какъв Приятел е намерил в лицето на Исус...Ако сме вкусили и видели, че Господ е благ, ще имаме нещо, което да кажем.”Какво означават тези думи? Ами означават, че: свидетелстването е един естествен резултат от обръщането и че не можем да свидетелстваме, ако не сме преживели Исус и Неговата сила в своя собствен живот. Преди много векове гръцкият поет Пиендар изрекъл чудната фраза, която и до днес носи своята истинност. “Вехнат и чезнат делата, живее и остава само Словото!” Колко много напомнят тези думи на това, което пророк Исая е написал в своята книга по Божие вдъхновение: “Тревата съхне, цветът вехне, но Словото на нашия Бог ще остане до века”. Знаменателни са тези думи! Онова, което има истинска стойност, независимо от обстоятелствата и времето-остава! Тревата пониква и изгаря, цветът се разпуква, дарява с аромата си света и повяхва, хората се раждат, осъществяват своите планове и намерения, но колелото на живота помита и тях от земята. Библейският доклад ни съобщава, че въпреки това, има нещо, което остава-Словото! В Мат.28:19,20 Исус поръчва:”Идете прочее, научете всичките народи,и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Св.Дух, като ги учите, да пазят всичко що съм ви заповядал, и ето Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века.Амин!” В Исая 60:1, Словото ни подканва:”Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господна те осия”. В Деян.14:21 ни се казва: “И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия.”(в случая ни се говори за Павел и Варнава).22 стих:”и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.” Кн.Деяния ня апостолите 15:26 ни представя хората, които желаят да свидетелстват за Бога, като такива, които излагат живота си на опастност за името на Господа Исуса Христа. Тук е важно да отбележим, че гръцката дума за свидетел “мартус4 има същия корен на английската дума “martyr”=мъченик, т.е. някой, който е убеден в истината и я показва било в живот или във смърт. Една мисъл на Лерой Фруум казва, че:”Мъчениците умряха не за да станат мъченици, но защото бяха мъченици”. Може би обаче тук е нужно да отговорим на въпроса: Защо трябва да свидетелстваме? Бих искала да посоча 3 главни причини, поради които вярващите участват в свидетелстването: 1.Първата причина е, че много хора отвън търсят и желаят спасение. Елена Вайт в кн.”Деяния на апостолите” твърди, че:”Мнозина са на прага на царството, очакващи само да бъдат въведени”. 2.Втората причина е, че Бог иска човеците да се спасят. В кн.”Живота на Исус” се казва: “За да можем да развием един характер като Христовия, трябва да вземаме участие в Неговата работа”. 3.Третата причина е, че ние самите имаме нужда да споделим, че имаме Божията любов в сърцата си. Една хубава мисъл гласи, че:”Всеки истински ученик е роден в царството на Бога като мисионер”. Докато пишех проповедта вкъщи, разглеждах различни стари четива, уроци, книги и попаднах на част от текст, който гласеше следното: “Ако искате да получите ясен отпечатък върху восък, вие не удряте печата върху него бързо и силно, а го натискате внимателно и равномерно върху мекия восък, докато отпечатъкът се затвърди. Постъпвайте по същия начин и с човешките души! В постоянството на християнското влияние е тайната на неговата сила!” “Постоянството, търпеливата снизходителност, спокойния и при дразнещи обстоятелства дух са винаги най-решителните доказателства и най-убедителните молби. Ако си имал възможности и привилегии, които не са били дадени на други, имай това предвид и бъди винаги мъдър, грижлив и любезен учител”. Хубав текст нали? Кое ли е най-трудното от тази част? Да прочетем думите е лесно, но да ги преведем в изпълнение-не. Това може да стане само тогава, когато ги преживеем лично като своя опитност в живота си и мисълта за Бога е номер едно в нашето ежедневие. Сам Господ е казал, че с Него ли сме, няма да има нещо невъзможно и за нас. И ние нямаме право да се съмняваме в Неговите думи, защото са истина. Разказват за един зъболекар във Филипините, който основал повече от 50 църкви. В щата Тексас пък наша църква провежда църковни служби и богослужения за глухи хора. В нашата страна, както и в чужбина можем да назовем много образци на свидетелство, които се занимават с формирането и утвърждаването на стотици домашни групи, които после да прераснат в църкви. Нуждата от мисионска работа нараства с всеки изминал ден, а с това и нуждата от работници-доброволци. Един стих от Пр.11:30 ни казва:”Плодът на праведния е дърво на живот,и който е мъдър придобива души”. В същата глава, но 25стих ни казва, че:”Благотоворната душа ще бъде наситена, и който пои сам ще бъде напоен”. Сам Исус в Мат.7:17 поучава:”Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове!” Освен това Спасителят се сравнява и с Лоза, чиито пръчки са Неговите последователи. Той откровенно споделя, че всички които желаят да бъдат Негови ученици ще могат да принасят плодове, защото ще са здраво присадени за лозата, за основното стебло-Христос! Йоан 15:4:”Пребъдвайте в Мене и Аз във въс.Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене”. Щом Исус е лозата, а ние сме пръчките, то листата и плодовете по прчцките не са само нашите дела, но и доведените хора от нас при Бога. Желая да ви разкажа една случка от която сами да направите извод как трябва или как не трябва да постъпваме с хората. Тя е от живота на един съдия на име Мингинс. В своята младост той не бил християнин и живеел с други невярващи свои другари във Филаделфия. Няколко дни след кръщението си, той отишъл да посети един някогашен свой приятел, който го попитал: n Аз чух, че ти си станал християнин. Вярно ли е това, Джордж? n Да-отговорил г-н Мингинс. n Джордж, ти вярваш ли в Бога? n Да. n Вярваш ли също в пъкъла и че всички, които не вярват, неизбежно ще отидат там? n Без съмнение. n Но, Джордж, защо тогава оставяш хуманното мляко на Христа да пресъхне в едно единствено тяло-като в твоето например? n Как тъй?-искал да знае г-н Мингинс-Какво имаш в предвид с това? n Имам в предвид следното-отвърнал другарят му-ти прекара тук 3 дни и 3 нощи под моя покрив, ти вярваш всичко това, неведнъж постави ръката си на моето рамо, но една дума за спасението не ми каза. Как смятате, дали г-н Мингинс се е почувствал попарен при тези думи и изобличен? Сигурно. Една мисъл на Дуайт Муди гласи: “Аз вярвам, че ако един ангел би полетял обратно от земята за небето и там разказваше, че долу има един беден, облечен в дрипи младеж, който няма баща и майка, и няма кой да се заинтересува за него, за да му посочи пътя на живота, и ако Бог тогава би попитал, кой между нас би бил готов за 50год. долу на земята да лети, за да доведе този младеж при Исуса-всеки ангел доброволно би отишъл. Самия Гавриил, който стои в присъствието на Всемогъщия би казал: “Позволи ми да напусна моето високо и възвишено положение и чрез това да се възползвам от необикновенното щастие да доведа една душа при Христа.” “Няма по-голяма чест от това да си един инструмент в Божията ръка, който довежда една душа от царството на Сатана във великолепната небесна светлина”. Чарлз Спърджън, известен още като ненадминатия ловец на души пък казва: “Ако аз бях обвиняван като егоист, който не го е грижа за нищо друго, освен за собственото си щастие, бих приел това и бих искал-ако това е Божията воля, да изпитвам щастието на ловеца на души. Защото никога не съм преживял по-пълноценно, по-преливащо и по-неизказано чувство на щастие от това в деня, когато научих, че един човек бе потърсил и бе намерил Спасителя с моята помощ. Дори млада майка не се е радвала повече от мен за първородното си дете. Военен мъж не е викал така силно след една трудно спечелена победа”. Какви красиви думи!Колко изпълнени със смисъл са те!Какво по-важно от това има на този свят да отговорим на призива на Един състрадателен Бог:”Дойдете при Мене всички!”, като дойдем не само ние, но и тези, които сме поканили. Пророк Исая навремето каза: “Господи,ето ме!Изпрати Мене!”Нашата молба трябва да бъде същата, ако претендираме, че живеем живота на един истински християнин. А какво означава да живееш такъв живот? Освалд Сандърс, в своята книга “Как да привеждаме души при Христа?”разказва следната история:(стр.10): “Когато още бях проповедник на село, аз чух веднъж една проповед на Муди. Тя така ме запали, че когато се върнах обратно в моята селска църква, аз се опитах така да проповядвам, както той проповядваше. И Бог даде много благодат за това дело. Това наистина не започна веднага и в началото аз бях доста обезсърчен, когато нещата не вървяха така гладко, както трябваше да вървят. Тогава аз свиках църковните старейшини:”Вие трябва да ми помогнете”. И те ми обещаха. Накрая стана един стар селянин и каза: “Аз не съм направил нищо, за църквата, но сега искам да ви помогна”.По-късно един от църковните старейшини ми прошепна:”Моля ви не го молете, защото той не е способен за нищо в обществото!”.А един друг каза: “Не го молете да проповядва, понеже той не може назидателно да говори на хората”. На следващата сутрин имаше взаимна снежна буря, която беше позната за тази местност. Тогава станал стария селянин, оседлал своя кон и тръгнал далеч през селото към ковачницата на един подковач. Той вързал своя кон почти навън и покрит отгоре до долу със сняг пристъпил към ковачницата, в която ковачът работил сам. Стария селянин пристъпил по-близо, положил своята ръка на рамото на ковача и казал:”Том” и сълзите започнали да се ровят надолу по бузите му. Той преглътнал няколко пъти и добавил:”Том, когато твоя стар баща умря, той предаде тебе и твоя брат на моята грижа. Аз ви оставих да израстнете двамата, вие станахте мъже и аз никога не ви помолих да станете християни”. Това беше всичко. Той не казал повече нищо. Той почти не можел да говори, качил се на своя кон и потеглил за дома. След този случай той не напустнал повече своя дом в продължение на месец и скоро умрял от пневмония. Но подковачът дойде онази вечер на църковното събрание и каза пред старейшините:”Приятели, аз никога в моя живот не съм засяган от проповед. Но когато днес сутринта моят приятел застана пред мен, със сълзи в очите, в тази страхотна снежна буря-тогава аз внезапно почувствах, че нещо особено става с мене”. Ние го приехме в нашето общество и днес той е един от видните църковни старейшини. “Проповедта може да не успее, песента може да е безполезна, но личната пожертвователност за спасението на душите, ще улучи целта”. “Всичко онова, което Христос беше за първите ученици, Той желае да бъде и за Своите чада днес, защото в онази последна молитва, с малката групичка ученици, събрани около Него, Той каза:”Не се моля само за тези, но и за всички, които ще повярват в Мене чрез тяхното слово”.(Йоан 17:20)(Ел.Вайт-кн.”Пътят към Христа” стр77). Бог да ни благослови в това отношение и да направи усилията ни плодотворни, да ни помага да развиваме дарбата си за свидетелстване и да ни помогне да почувстваме споделянето на вестта за спасение с другите не само като заповед и доктрина, но като наша вътрешна нужда и необходимост, като едно себеотричане в желанието си да споделим Божията любов, която сме получили и ние , с тях! АМИН! |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
