|
Църква на
|
|
Част ли си от Божието семейство църквата и как да преживеем истинско духовно развитие?! |
|
|
На първо място бих искала да започна с това: Защо идваме на църква? Отговор на този въпрос може да си даде всеки един от вас лично и без да го оповестява гласно.Но като общо мнение се шири отговорът: “Ами защото имам нужда да идвам, да се зареждам “духовно”, да общувам с Бога и с братята си и сестрите. Имам нуждата да бъда духовно разбиран и да споделям това, което съм разбрал”. Но какво всъщност означава изразът:”духовно зареждане?”, който е употребяван понякога от мнозина църковни членове? Означава ли някакъв прилив на енергия или получаване на сила свише за изява на духовния живот на личността през настъпващата седмица, месец, година?Определено тази вечер няма да говорим за видове енергии и за техния произход, но затова: Как можем духовно да се заредим и да преживеем едно истинско духовно развитие в своя живот? Рецептата не е трудна, но изисква практика. Какво означава това? Нека да го илюстрираме: Две момчета играят на ъгъла на улицата. Внезапно някакъв мъж казва на едното:” Изчисти ми обувките”. Момчето се отдалечава обидено и възмутено, без дори да отговори. След това този човек казва същото на друго момче. То веднага изтичва при него, взима обувките и казва: “Добре, татко. А след като свърша мога ли да продължа да си играя?” Едно искане, отправено по едно и също време на деня, и две съвсем различни реакции. За едно от момчетата, това искане било оскърбително. Но за другото било възможност да се помоли. Защо? Защото едното било непознато, докато другото дете било син!Казват, че само любовта може да направи дадена заповед приятна за послушание. Когато се покоряваме на Бога, признаваме Неговото право да ни заповядва. Така признаваме Неговото господство над нас и следователно извършваме поклонение. А поклонението е неотменна част от т.нар. “духовно зареждане на личността”, следователно и част от преживяването на истинското духовно развитие. 1Йоан.5:3 “Защото ето що е любов към Бога: Да пазим Неговите заповеди, а заповедите Му не са тежки.” Писанието ни учи, че изразяваме почит към Бога чрез послушание и съобразяване на живота ни с Неговите заповеди. Тези заповеди са част от духовната школа на християнина, а също и част от неговото духовно развитие.Кое обаче е това нещо, което влиае толкова силно върху духовния живот и духовното развитие на човека? Ами това е убедителната сила на желанията.Желанията могат да поведат човека към положително или към отрицателно духовно развитие. Често християни се оправдават с отговора: “Нямам сила за това или онова! Не мога да спра това и това! Но истината не е в силата, а в желанието, защото желанието произвежда силата, а имаме ли силата значи всичко е възможно. Това не са мои думи, а на ап.Павел, който в една своя проповед, когато говори за спасението на християнина казва: “ и да желаете това и да го изработвате”.Така че, когато говорим за духовно развитие на личността бих подредила нещата сравнително в този ред: (Бог)-желание произвеждащо сила-водеща към послушание-водещо до поклонение(вкл. съобразяване на живота ни с Божиите заповеди)-което е духовна практика-водеща към истинко духовно развитие(-Бог.) Братя и сестри, не забравяме ли нещо в тази поредица от духовни процеси?Бог. Той е в началото на пътя ни, защото Той е пътят, Той е и в началото на нашия живот, защото Той е животът, Той е и в края на всичко, защото Той е Алфата и Омегата”. Ап. Йоан в 1:3 ст. казва: “ Всичко това чрез Него стана ( тук е вкл.и съществуването на хората, факта днес с вас да стоим тук и да сме живи, да ни има) и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” За да преживеем едно истинско дух. развитие и за да се превърнем в едни духовно зрели личности в Христос, както и в отделни части на едно цяло: Божието семейство църквата, трябва да позволим на Бога да изпълни в нас обещанието посочено в Римл.8:14 “Понеже, които се управляват от Божия дух, те са Божии синове (и дъщери)”. Обикновенно, когато е време за Господна вечеря, ние започваме да си задаваме въпроси и да си казваме, че трябва да изпитаме сърцето си. Озволили ли сме на Бога през изминалото тримесечие дани управлява, да владее нашия живот, да ни използва за свои инструменти да споделим благата вест? Съгрешили ли сме Му? Нужно е да изповядваме греховете си, защото Словото ни казва: “Няма праведен ни един, отклониха се, сториха нечестие, няма кой да върши добро!”, но то казва още: “Да изповядваме греховете си, защото Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” Но това са въпроси, коите е необходимо да си задаваме не само но Господна вечеря, а всеки ден. Част ли си от Божието семейство? Общуваш ли с другите, както членовете на едно семейство общуват с другите членове? Животът се състои от отношения между хората. Една от най-сложните теми за разглеждане и до днес си остава темата за човешките взаимоотношения. Когато се говори за семейство обаче, трябва да кажа, че основният смисъл на тази дума се изразява в споделяне на преживяванията от ежедневието с хора, живеещи под един покрив. Но семейството не включва само това. То включва още разбиране на значението на любовта, на сплотяването, на прощението в случаи на несъгласие с другия или възникнал спор, разбиране на това, че сте взаимно свързани и взаимно зависими, разбиране на нуждата от доверие и уважение. Такива ли са взаимоотношенията между членовете на Божието семейство- църквата? Разбираме ли в достатъчно дълбока степен смисъла на думите: Любов, сплотяване, прошка, доверие и уважение? Ап. Павел в 1Сол.4:9,10б пише: “ А за братолюбието няма нужда да ви пиша, защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг, ... но молим ви се братя, да преуспявате в това повече и повече.” Част ли сме от Божието семейство и успяваме ли да преживеем наистина едно духовно развитие в своя живот? Или сме в духовен регрес? Или пък в застой?! За да не бъдем в последните две състояния, изходът е един. В Откр.12:17 стих, един твърде познат текст за всички нас, пророк Йоан ни казва: “ Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса”. Те “ пазят Божите заповеди”! Това, което е вярно сега, ще бъде вярно и тогава. Да се държим за Христос, означава да спазваме Неговите заповеди! И когато вършим това, ще бъдем наистина едни пълноценни и духовно зрели хора, хора показващи, че верността към Бога си заслужава, каквито и да са последиците. Невъзможно е обаче сами да постигнем всичко това, тъй като по природа сме егоисти. За нас е съвсем естествено да вървим по течението, да се превиваме по посока на вятъра и да бъдем като морските вълни- непостоянни. Грешното ни човешко естество не желае да се подчини на Божията воля и Бог разбира това. Ето защо Той вече се е погрижил за нас, като ни е дал великият триумф на Христос и Неговата кръв за нас. Марк Финли в една своя книга разказва следната история. Провеждал поредица от евангелски събрания в Конгресната зала на Кремъл. В края ня едно от тях, докато говорел с преводача си в една малка стаичка, един едър руснак се втурнал вътре жестикулирайки диво и говорейки на висок глас. Отначало Финли помислил, че той е обиден или засегнат от нещо казано пред публиката. Но в края преводачът успял да му разкаже историята на този човек: Името му било Сергей.Години наред непрекъснато влизал и излизал от затвора. Бил закоравял престъпник. Той му описал ужасяващите условия и мръсотията в затвора и най-накрая се осмелил да зададе въпроса, който изгарял душата му:”Господине, съжалявам за всичко, което съм извършил. Как мога да получа прощение? Как мога да се освободя от изобличаващия глас в сърцето си?Как мога да стана почтен гражданин и да искам да върша добро, а не зло?” Този човек смятал, че пред него има непреодолими препятствия. Финли продължава разказа си: “ Успях да насоча Сергей към Исус-Този, чиято милост е безкрайна и чиято любов е по-дълбока от океана. Споделих вярата си-казва той-в победеносния Христос, Който може да отнеме каменните ни сърца, да ни даде нови сърца от плът и да вложи Духа Си в нас”. Сергей слушал внимателно, докато следвало обяснението, че чрез вяра в идващия Исус идваме във връзка с Източника на духовната сила. Двамата коленичили на пода, за да се помолят. Тялото на Сергей започнало да трепери. Никога преди това, той не бил се молил. С потръпващи устни промълвил: “Господи,тази вечер идвам при Тебе. От години живея в бунт срещу Тебе. Тази вечер Те моля да ми простиш и да ме промениш. Моля Те да ми помогнеш да Те обичам и да ти бъда послушен.Амин!” Когато се изправили,очите на Сергей блестели от сълзи. Той се усмихнал, погледнал събеседника си в очите и тихо казал:” Пасторе,благодаря ти. Сега се чувствам променен!” Един закоравял престъпник разбрал и почувствал променящата сила на Божията любов в своя живот, както и необходимостта от послушание и зачитане на Божият морален закон. Щом като един престъпник може да осъзнае нуждата от промяна на живота си и спазване на Божиите заповеди, колко повече това се отнася за християнина! Ако желаем да бъдем духовно развити и духовно пълноценни личности в Христос, не трябва да забравяме стъпките през които Той ни кани да преминем тази вечер. А те бяха: Желание-сила-послушание-поклонение-практика-дух.развитие! Сега не трябва да забравяме факта, че Бог може да направи същото и за нас, което направи и в живота и на Сергей.Няма толкова тежък грях, който Бог да не може да прости. Няма толкова дълбоко вкоренен навик, който Господ да не може да пречупи. Той единствено е в състояние да промени нашия живот- радикално. И ще го направи, стига да пожелаем това. Той желае да ни превърне в синови и дъщери на Своето царство, в сйщества, които ще продължават да се развиват и във вечността и да изследват неизследваното. Бог не насилва човешкият избор. Той е колкото силен, толкова и нежен. Не насилва никого за молитвен живот и за духовен растеж. Защото мислите ли, че човек може да се развие духовно, ако не се моли. “ Краткостта на живота, ни помага да разберем колко важно е да се предаваме точно на подходящото нещо”, и в подходящото време-е казал един писател(Уолтър А.Хенриксен). По-добро обаче от предаване сърцето на Бога няма. Разказват, че когато Кортес през 1519г. Слязъл от кораба си във Веракрус, за да започне драматичното превземане на Мексико с една шепа хора-700 човека, той умишлено подпалил флота си от 11 кораба. Неговите хора наблюдавали от брега, как единствената им възможност за отстъпление потънала на дъното на океана в Мексиканския залив. Без възможност за отстъпване, пред тях оставала само една посока за движение, напред към вътрешността на Мескико, посрещайки всичко, което би им се изпречило на пътя. Това е една прекрасна илюстрация, за пътя по който е поел християнина. Път за който трябва да вземем решение в сърцата си: че каквато и да е цената за следването на Христос, ние да сме готови да я заплатим. Път, който е само с една посока: напред, защото връщане назад няма. Всъщност има, но изходът от тази посока е само един-вечна гибел! Смятам, че никой не е станал член на църквата, защото желае гибелта,а напротив, обратното: вечен живот с Христос и Неговите ангели. Как става промяната в духовно отношение? И как ставаме годни да извървим докрая този път? Единствено чрез силата на Святия Дух! В 1Сол.5:19 ап. Павел ни съветва: “ Духа не угасвайте!” 2Тим.4:5ст. ни казва: “ Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си”. Чрез тези думи Павел съветва не само младия Тимотей за неговото време, но и за нас! “Извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си”. Трябва да ви кажа, че самата аз много пъти съм била съм била изобличавана от тези думи.Защо?Защото смятах, че не ми е мястото в списъка за изнасяне на проповеди. И с течение на времето стигнах до убеждението,че човек понякога трябва да остави скрупулите си настрана и да даде от себе си това, което може да даде.. Днес се обръщам към всички онези, които макар и в определен момент от живота си, са мислели, че не са достойни да заемат определен пост в църквата.Всеки има някаква дарба, която не само може, но и трябва да включи в действие.Всеки може да благовества, като започне от дома си на първо място.Защото според най-нови изследвания направени в САЩ е установено,че повече от 1/3 от християнските семейства в църквата, не провеждат редовно дом.богослужение вкъщи и нямат редовен молитвен живот. А ние си задаваме въпроса-как ще ги стигнем американците? Няма смисъл да ги стигаме в това отношение, зощото именно връзката с Бога чрез молитва е тайната на духовния успех на християнина.След като знаем за това оръжие, след като знаем тайната на тайните за постигане на победоносен християнски живот, няма какво повече да чакаме.Защото врагът ни вече е взел оръжието и се цели право в гърдите ни-в сърцето. Бъдете сигурни, че той няма да ни чака да се подготвим, да протегнем бавно ръка и да вземем своето оръжие, за да поведем битка. Врагът изненадва! Такава е неговата тактика.Но от нас зависи дали ще бъдем изненаданите или не. И така темата ни тази вечер бе озаглавена: “Как да преживеем истинско духовно развитие?” Разгледахме някои от начините, някои от стъпките. Не претендирам, че съм изчерпала всичко, защото по тази тема има още много неща, които биха могли да се кажат. Но извадих поне основните. Най-важното, което трябва да запомним е, че Бог стои в началото и в края на всичко. “Той ни е направил и ние сме Негови!” И моят апел, както и пожелание към всички вас тази вечер се намира в 2Сол.1:11,12стихове:” Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко добро дело на вярата, за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос!” Амин!!! |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
