|
Църква на
|
|
Как да намеря сигурност? Опората в моя живот |
|
|
Една мисъл гласи: “Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти”.Вярвам, че всеки един от нас в един или в друг момент от живота си,понякога или постоянно е изпитвал много близо до себе си Божието присъствие и в нашите опитности с Бога сме виждали тясната намеса на Провидението в своя живот.Лично за мен бих казала, че това е един от любимите ми стихове(мисли), когато съм във време на утеснение или в някаква вътрешна борба! Един от въпросите, които така вълнуват човечеството,а особено много и християнския свят днесе въпросът за това: Как да намерим сигурност и кой може да ни бъде опора? Как да намерим сигурност в общуването си с хората, които ни заобикалят,във връзките които имаме-приятелски, колегиални или брачни,след като мнението на човека до нас толкова бързо се мени?Днес е едно, а утре е друго! Кой може да ни бъде опора всред целия фалш и лицемерие, които ни заобикалят, особено, когато имаме нужда от някой до себе си в момент на криза?Как можем да постигнем онзи мир, който сме имали в душите си, както изпърво когато сме повярвали?И защо той сякаш ни е напуснал днес и ние не сме същите? Как можем да възобновим състоянието си?Как да спрем хладкоста, която обзема сърцето ни? Как да излезем от това чувство на безнадеждност и непрестанен сив кръговрат на нещата около нас?Как да се отървем от монотонността на ежедневните ни житейски проблеми, които не спират да ни съпътсват?Как да кажем:”Довиждане” на несподелената тъга в очите и сърцата ни, която ще остане несподелена поради това, че знаем, че ако я изречем на глас, тя ще се превърне в бреме на и без това обременения човек от своите си проблеми, стоящ срещу нас? Има ли изход от това сякаш безизходно положение?Има ли край на този порочен кръг? Вярвам, че това са едни от въпросите, които вълнуват сърцата ни днес.Интересно, че тези мисли са споделени не само между християни , но и между хората отвън, които се питат: какво става, такива времена не са били досега, такава престъпност не е съществувала и такова насилие? Що за младеж е днешната младеж и що за деца са нашите деца в училище-наркотици, барове,неморално поведение, хулиганщина?Що за разговори между хората: За какво по-напред ще ни стигнат заплатите или пенсията-да си купим лекарство, ами какво ще остане за тока,водата или телефона, ами на детето пари за учебници, да не забравяме закуските сутрин и пр. и пр.Никой не се сеща за Бога! А знаете ли Словото какво предупреждава:”Ще настанат усилни времена.”.Не смятате ли, че времето в което живеем е наистина едно усилно време?! Не мислите ли, че неволно дори без да искаме тоав, ние ставаме участници в изпълнението на едно пророчество?Това е от 2Тим.3:1-5(вж).Всеки за себе си ще отговори. Това е една тъжна характеристика за особеностите на човечеството в дните преди края.За огромно наше съжаление обаче можем да кажем, че това описание включва всички нас днес и ако някой си мисли, че прави изключение от горепосочения списък, мами себе си жестоко. Въпросът обаче стои:как да не бъдем такива?Кой може да ни помогне и да е наша опора в борбата със себе си?Има ли такъв между хората или е само Бог?Нашият Създател е основната действаща фигура по този въпрос, но има и между хората, такива, които могат да помогнат и може би за ваше очудване бих казала, че това не е нашият ближен, на който да се надяваме и на който да разчитаме, а това сме самите ние.Ние и Бог. Бог и ние. Пс.119:165 стих гласи: “Много мир имат ония, които обичат твоя закон и в тях няма препъване”.Сигурност и мир можем да имаме само в Бога-нашата Опора!Нашата стабилност и непоклатимост-казва Давид-ще дойдат от пазенето на Божия закон.И това е, което ни трябва да знаем.Елена Вайт казва:”Единствената сила, която може да създаде мир е Божията благодат. Когато се всели в сърцето, тя ще изхвърли навън злите страсти, които причиняват пререкания и разделения...Човекът в мир с Бога не може да бъде тъжен и нещастен, да завижда, да подхранва нечисти мисли, да мрази.Човекът в мир с Бога не се безпокои за изпитанията в живота си.Но този, който няма Христовия мир е нещастен и недоволен.Във всички вижда грешки”. Много лошо говори за нас, когато мислим себе си за много святи и непорочни, а откриваме грешки във всички останали. Писанието ни учи:” Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали съсъ силата си и богатият да не се хвали с богатството си.”(Ер.9:23) Ние имаме нещо, което другият човек до нас няма.Но в това ли ще е нашата сигурност? Да не забравяме, че и той има нещо, което пък ние не притежаваме!И да не забравяме, че в един несигурен свят, само Бог е нашата сигурна Опора.Само Той е вечен и непроменим, съвършен и абсолютен.Пророк Еремия в 8:24 казва:” Който се хвали, да се хвали с това, че Ме познава, че Аз Съм Господ, Който извършва милост, правосъдие и правда на земята”.Ако желаем да имаме сигурност в този несигурен свят и една истинска опора в своя живот, се нуждаем от един духовен поврат, от превръщане на характеристиките от 2Тим.3:1-5 стих, които прочетохме, в точно противоположните за нас.Какво обаче е духовен поврат? Веднъж този въпрос бил разискван в един богословски институт.Били представени различни теории на големи теолози от миналото. Били цитирани Августин, Пелагий, но никой не изглеждал съвсем наясно по въпроса.Най-после уморен от безкрайните умувания, един служител с практичен ум, станал и минал марширувайки по централната пътека, като викал силно:”Аз отивам към ада!(3)”Това съвсем смутило събранието.После внезапно се обърнал и започнал да се връща, викайки:”Аз отивам към небето!(3)”Като свършил своя марш, лаконично казал на събраните богослови:”Това е духовен поврат!” Какъв е изводът?Не може да се научи, направи или постигне нещо без да се вложат необходимите усилия, време и напрежение.Обръщали ли сте внимание на това как се справя един специалист в своята професия?Вие виждате само постижението, резултата, но не знаете нищо за годините труд, които го предшестват. Веднъж Тиер – френски държавник, връчил на един приятел копие от речта, която възнамерявал да изнесе и помолил за честно мнение. Приятелят му скоро върнал копието и казал: --- Мисля, че вашите идеи са превъзходни, но не забелязвам обичайната Ви лекота и плавност! --- Вие сте прав-отвърнал Тиер-но лекотата ще ми струва още твърде много време и труд. И този е единственият път по който идва съвършенството.Без значение дали става дума за произнасяне на реч, или печене на хляб, където има съвършенство-имало е и усилие-дълго и прилежно усилие!!! Да бъдеш християнин по образеца на Христос струва също толкова време и пари, колкото да станеш пианист виртуоз, велик художник или знаменит писател. Християнството изисква посвещение и постоянство.За да може Бог да се превърне в опората на нашия живот е необходимо да Го направим част от самите себе си, неотменна част от сърцето си.И като споменавам думата “сърце” се досещам, че преди доста години четох една малка книжка, но с велико съдържание!Тя бе озаглавена:”Човешкото сърце или духовно огледало на сърцето”-И представляваше алегорично описание на духовното състояние на човека през различни етапи от живота му изобразено в 10 картини. В първата картина, която представляваше сърцето на грешника, художникът бе нарисувал различни по вид животни обитаващи в него, като всяко животно представляваше точно определена черта на характера на личността.В първата картина бяха нарисувани:жаба, змия,лъв,костенурка,свиня,коза и един овен.Подробно описание на всяко животно от представените няма да правя, но бих искала да обърна внимание на това:какво представляваше костенурката?Тя бе преобраз на ленност, която от ден на ден отлага това, което трябва да се направи.И когато говорим за ленност, на мен лично това качество страшно много ми прилича на духовната ленност, летаргията, хладкостта, онова безтегловно като че ли състояние в което е изпаднало християнството днес. Казахме, че християнството изисква посвещение и постоянство.Навремето Йосия трябваше да каже на Израилевите чада:”Не бъдете лениви в превземането на страната!”Исус каза:”Подвизавайте се да влезете през тесните врата”-Лк.13:24 “Търсете и ще намерите”-Лк.11:9, “Небесното царство насила се взема и които се насилят грабват го”-Мт.11:12. Ленността води нашите души назад в спасението, към вечно проклятие, в погибел.Тя ни пречи в молитва, пречи ни да изследваме основно Божиите тайни и да вземем в притежание богатите Божии обещания.Затова когато Бог ти говори и настоява-предай Му съцето си.Евр.3:8:”Днес ако чуете Неговия глас,не ожесточавайте сърцата си”.Краят на описанието на тзи първа картина за грешника завършваше така:този дух,който те тегли, да отблъскваш от ден на ден съюзът си с Господа, закоравява сърцето ти и по този начин то става твърдо като черупката на костенурката. В Йоан 14:27 Бог казва:”Мир ви оставям,Моя мир ви давам, Аз не ви давам, както светът дава.Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.”И така как да намерим сигурност, коя е нашата опора?И двете могат да бъдат намерени само на едно вълшебно място и ние знаем кое е то.Господ Исус Христос. Имаме ли сигурност в Бога, че е простил нашите грехове? Имаме ли мир в Него? В едно септемврийско издание на списание:”Философията днес” от 1981г. В статията “надеждите и страховете на американците” в резюме се дават резултатите от едно допитване до всички щати и се установява, че главните причини за тревоги са 5.Анкетата показвала следното: 1.Липса на душевен мир, която идва от липсата на ясна цел в живота.Милиони живеят в безпътица.Едни страдат от чувство за малоценност, други имат чувство за вина. 2.Тревоги поради липса на семейно разбирателство, несходство в характерите, изневери, тормоз, проблеми с възпитанието, издръжката на децата и др. 3.Безпокойство за здравето.Тежки заболявания, липса на средства и лекарства довеждат мнозина, особено възрастните до отчаяние. 4.Тревоги поради икономическа несигурност,невъзможност за справяне с трудностите в живота. 5.Тревоги от нравствената криза-спекулации, кражби, измами,насилия,организирана престъпност,убийства,несигурно бъдеще. “Няма мир за нечестивите”...-обобщава Библията. “...Нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал”.(Исая 57:21,20).Коя беше първата причина за тревога от анкетата с американците?-Липсата на душевен мир. Мирът, спокойствието и сигурността липсват в човешките сърца,липсват в домовете на хората, липсват понякога и от нашите църкви,за огромно наше съжаление.Но кога става това?Когато заменим единствената Опора,Основата,Смисълът на нашият живот с такава, която е фалшива и неистинска. (И сега преди да завършим,ще чуем 2 песни:”Мирът Си Ти”-от младежите и “Мили Татко небесни”-от църквата). Елена Г.Вайт в своите книги неведнъж е упоменавала факта, че онова, което трябва да се чува от домовете на тези, които изповядват, че живеят Христовия начин на живот, онова, което трябва да се чува от нашите църкви и от нашите сърца-са песни и химни на радост, веселие, възхвала и възторг от Божието свято име.Днес за нас отново е повод за радост тъй като встъпваме в още една съботна почивка,друг радостен повод е и обрядът който скоро ни предстои, друга радост са и децата които имаме в църквата,от които някои недоволстват,но за които Исус каза:”На такива е Божието царство”.Имаме поводи за радост,имаме и поводи за песни, затова нека пеем в сърцата си! И така моят последен съвет и пожелание по-скоро към всички нас тази вечер е:Ти, който си предал своя живот на Бога,дръж здраво онова, което си получил чрез вяра, тъй като ап.Павел във 2Тим.1:12 казва: “Защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до оня славен ден, онова,което съм Му поверил”.”Вие възлюбени,подновявайте се във всичко чрез Святия Дух, молете се в пребъдване в Божията любов и очаквайте милостта на Господа Исуса Христа за вечен живот...Който скоро ще дойде да вземе своите у дома...Царя на Царете,Господа на Господарите”.Юда 24,25стих.”А на онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на Единствения Бог Спасител наш, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, преди всички векове, сега и през всички векове!Амин!” |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
