|
Църква на
|
|
"Не искам Вашето, но Вас!" |
|
|
Имате ли приятели? Вярвам, че всеки един от нас има такива! Има хора, на които в труден момент може да се разчита. Пр.17:17 ни казва, че: “Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда”. Познат текст, нали? Но спомняте ли си, когато сте завързвали приятелство, как точно е ставало това? Може би за някои това е ставало още от ученическите години, когато са сядали заедно, дори на един чин с някого, с който в момента са приятели. За други пък-може би приятелството е започнало от едно харесване, преминало е през опознаване характера на отсрещната личност до развиването на пълно доверие в нея. Факт е, че приятелството се получава като резултат от свързването на две личности в едно цяло, от допадането им помежду си. Приятелите карат ли се помежду си? Да, но не се мразят, а напротив-обичат се. Исус е нашият небесен Приятел. Чрез всичко, което е направил за нас, чрез пролятата Си кръв, Той потвърждава този факт и ни казва: “Човече, Аз те обичам и приемам такъв, какъвто си. Вярно, мразя греховете ти, укорявам те, изобличавам те, но те обичам. В името на тази любов и на това приятелство помежду ни, Аз увиснах на кръста, за да те спася, и ти си спасен, стига да приемеш Моята благодат.” Как обаче, обикновенно отговаря човекът на този зов? “Господи, аз Ти благодаря за всичко, което Си сторил за мен, но не може ли малко да почакаш?Има още толкова много време, докато остарея?! Ето, сега си строя къща. Смятам да поживея в нея. После ще я дам на децата си, да й се порадват, а те ще ме дарят с внуци, които ще гледам как щастливо и безгрижно растат пред очите ми. Сигурен съм, че от тях ще станат добри хора, които ще успеят да се реализират в живота си. Какво повече може да иска човек от това, да види децат на децата на своите деца??? Пък тогава, когато видя труда на своите ръце и поколенията след мен-моите наследници, ще се предам изцяло на Теб, ще Ти служа от все сърце до края на живота си.” Това е. Човек обича да отлага, да отлага до безкрай.Но Бог казва: “Виж, разбрал си Ме погрешно.Аз не искам къщата ти, нито труда на твоите ръце. Аз искам сърцето ти, но не когато остарееш, не когато си на една крачка от смъртта, а днес и сега!!!” Откъде може да сме сигурни, че Бог иска нашите сърца, а не нашите таланти и способности и то сега? Един също познат текст от Евр.3:7а гласи(вж).Искам да продължа с един текст от Кол.1:26-28(вж).Тук в тези стихове ни се говори за някаква тайна, но каква ли е тя? Спасението на човечеството чрез Божията благодат е тайна скрита не само от хората, но дори и от ангелите в небето. Спасението на човешката душа е най-висшата цел, която Бог пази за нас. Ето защо Той желае ние да Му предадем 3 неща: 1.Нашето греховно минало-Ис.1:18 2.Нашето неизвестно бъдеще-Мт.6:31-33,27 и Як.4:13,14 3.Нашето изпълнено с трудности настояще-Пс.16:8 Бог ни счита за Свои синове и дъщери. И както всеки добър родител желае да даде на детето си добро възпитание, така и Господ желае да ни превъзпита от грях в правда, от зло към добро.Той желае нашите сърца с цел да обнови нашите чувства, стремежи и желания, да подобри нашите цели и да ни даде вечен живот. С една дума, Бог желае не нашите материални придобивки, но нашият живот-нас самите. За съжаление обаче, човекът толкова е закоравял в своето его, че желае само да взема, а не да дава, та камо ли да предаде сърцето си на Господа. От този факт, има един, който е изключително силно заинтересуван-противниковата страна, силите на злото. Те само чакат да вземем подобно решение и тогава отвързваме ръцете им за действие. Без да знаем сами поставяме капан за себе си и затягаме примката около шията си. “Не искам вашето, но вас”-казва Господ. Много ли иска Бог от нас?Някои сигурно са ви питали защо сте вярващи и какво носи религията във вашия живот, което друго нещо не може да донесе? Сигурно на такъв въпрос сте отговаряли, като сте разказвали за Спасителя Христос и сте подкрепяли случая с някоя лично преживяна опитност. Във връзка с това, за преобразяващата сила на религията и на вярата в Бога бих искала да спомена два случая: 1.Първият е за г-жа Пандита Рамбай от Индия, която отишла в Англия, за да намери идеи и планове за социални реформи в своята родина. В най-мизерните квартали на Лондон тя видяла как пожертвователни жени със светнали лица помагали на паднали момичета, за да ги спасят от тинята на греха. Но тя разбрала, че тези жени също така били избавени от подобен позорен живот и сега се стараели да спасяват други. Запитани за силата с която вършат тази работа, благородните жени отговорили:”Със силата на Спасителя Христа”. И тя се върнала в Индия, като донесла със себе си не само идеи и планове, но и Спасителя на човечеството. Така се поставили основите на най-голямото социално движение за издигане духовното равнище на индийската жена. 2.Вторият случай е станал през 1816г., когато мисионерите Джансен и Дюринг отишли в предпланините на Сиера Леоне. Там те намерили 22 различни негърски племена с 22 различни езика и наречия.Намирали се в пълен провал и близо до изчезване. Ходели съвършено голи. Брак не съществувал.Напълно била осъществена свободната любов. Всеки общувал със всякоя. По 10-15 души живеели общо в колиби.Но следствията били страхотни. Всички били ужасно слаби. Смъртните случаи се увеличили неимоверно. Годишно зацялятя област имало само 6 раждания. 4год.по-късно през 1820г. Един пътешественик на име Ренер посетил същото място. Намерил голямо село с 19 улици. Имало прилични жилижа обитавани от 400 добре облечени брачни двойки. За 6 месеца имало само 6 смъртни случая при 42 раждания. Всички били християни. 1300 души се черкували. 500 момчета и момичета ходели на училище. Заспалата от векове съвест се пробудила и дала своите добри плодове и в хамитската раса. Християнството донесе на езичеството и култура.Но преди това то донесе смисъл на живота на отделния човек. И тъй като в центъра на християнството е сам Христос, трябва да кажем, че без Него ние бихме се оприличили в своето развитие на онова първоначално състояние в което са намерили диваците от тези племена. “Не искам вашето, но вас!” Когато отговорим на тази покана и предоставим себе си на Бога, в нашия живот се извършва такава промяна, каквато се е извършила в живота на хората за които говорихме. Библията е пълна с примери, които докладват за коренно променено поведение на различни хора и как от жестоки и коравосърдечни човеци, те са ставали дори вестители на Божията благодат. Един фрапиращ случай напр. Е за най-известния между апостолите-ап.Павел, който от убиец става дори мисионер-Деян.17:2 и 18:4. Друг случай е с един човек, който заслужено може да носи званието-беглец. Досещате ли се кой е той???-Йона.Чак, огато гордостта му и срамът му от евентуални подигравки се превърна в смирение и каза:Йона 2:9,б-чак тогава един голям град Ниневия, в който само децата наброяваха 120 000 бе спасен. Животът и съдбата на един цял град бе поверен в ръцете на един човек. Представяте ли си? Господ работи с несъвършенни хора, но спасява съвършенно. Ние не стоим по-назад от Йона.Може би животът на десетки или стотици хора лежи внашите ръце, без дори да го осъзнаваме. А как реагираме на този факт?Стоим ли със скръстени ръце като Йона или може би ще чакаме трудния момент-да ни погълне рибата, че тогава да се сетим? Дано обаче да не бъде късно. И ние като Йона се опитваме да дадем способностите си на Бога, но не и сърцето си и талантите си или пък времето,или пък по-точно част от него да го отделим за святи, важни неща, но повече от това не можем да дадем. Не позволяваме на Твореца да се бърка в умовете ни и душите ни.Те са си наши.Животът също.Откъде накъде си казваме ние, някой друг ще има правото да се меси в тях? А що се касае до волята и съвестта- най-тънките фибри на човешката душа, най-нежните й струни, не може и дума да става Някой да се опитва да ги контролира. Изключително уязвими сме, когато говорим за човешката свобода, за личната ни свобода. Това е и причината поради, която не позволяваме никому да се бърка в нашия живот. Но именно в това се състои проблема-мислим си, че сме свободни, че решаваме сами съдбата си, а в същото време, Библията ни казва, че сме роби продадени на греха, и не ние, а някой друг освен Бога е загрижен да ни контролира така, че да ни тласка къмгибел. За мнозина законът Бож е бреме изпълнено единствено с ограничения, други обаче осъзнават, че именно той ги предпазва от игото на греха и в него откриват свободата си. Една мисъл гласи, че за да се осъществи това е необходимо:”Да бъдем господари на чувствата и слуги на съвестта си,” А Епиктет от Хиераполис(50-94г.сл.Хр.) пише:”Когато бяхме още деца, нашите родители ни предадоха на един надзорник, който винаги ни пазеше, за да не пострадаме. Сега като сме вече мъже, Бог ни е поверил на вродената в нас съвест. Нека никой не се отнася с презрение към нейните забележки. Иначе ще бъдем неодобрени от Бога и ще станем врагове на нашите собствени души”. Неверието винаги е намирало задна вратичка, за да избегне вярата, ако може. Но Господ иска да ни каже само едно-единствено нещо:”Независимо от това какви сте, какви са вашите мисли, чувства или мнения, Аз ви искам за себе си. Не искам вашето, но вас самите”. Словото Божие ни предпазва от една опастност, като ни предупреждава в кн.Пр.28:18. Дано в лутането си понякога, не се окажем изведнъж на пътя, който води за никъде. Знаете поговорката “Между два стола, та на средата”.Господ да ни дава мъдрост, така да живеем, че един ден да не се окажев от групата на тези, за които Исус ще каже:”Не ви познавам!” Имаме светлината, имаме и истината, остава само да я живеем!Но това не е малко, а най-важното.Бог да ни помогне така да предадем сърцата си на Него, че ежедневно с чиста съвест да можем да казваме,че преживяваме НОВОРОЖДЕНИЕТО като духовна опитност в Христос! АМИН. |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
