Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Вестоносци

231/232

 Свещеното Писание е изпълнено със случаи на хора станали носители на благата вест за Исуса Христа. Живели в различно време и епоха, носещи товара на лични трудности и проблеми, те оценяват заръката на Христос:”Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си”, и по-нататък “Вземете Моето иго, защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко”.Тези хора веднъж открили Спасителя, желаят да кажат за Него на целият свят, ако биха могли.И тъй като не е възможно да обгърнем всички случаи в Библията, които говорят за това, тази вечер бих искала да спрем нашето внимание само на някои от тях. В следващите минути, вие ще откриете, че тези “избрани от Бога съсъди” са човеци известни не със своята праведност,не със своята святост и непорочност, но със своето послушание спрямо Исус и готовност да превърнат Неговите думи  в зов към света, в лозунг към своите съвременници, в една вярна, истинна и нравоучителна история, която променя и преобразява живота на тези, които я прочетат.

Докато говорим за личностите, за които след малко ще разберете, моето желание е да се запитаме: Какво влияние е оказал Христос върху поведението и живота на тези хора и какво влияние оказва Той върху моя,личен живот? Някои от тях в началото се противяха, но после гледайки на славния Му образ, примирени и утешени получиха благословения. Така ли е и с мен? Противя ли се на Божията благодат в моя живот и оставям ли напълно действието на Духа в сърцето ми? Смятам ли, че всичко си ми е наред и нямам нужда от Спасителя на света? И най-важното: признавам ли го пред самия себе си? Не ли и аз като другите понякога оставям тъмни предразсъдъци да владеят собствената ми душа и то душа на християнин?

Нека открием отговорите на тези няколко въпроса за нас самите. Нека почерпим мъдрост от Неизчерпаемия Източник на живота и от Неговото Слово и в края на този час да излезем с решение в сърцата си: напълно за Христос. Не само: за Христос, защото някои от нас вече смятат, че с кръщението и редовното посещаване на църква те са определили своето решение-за Него, но какво означава напълно? Това не включва ли непрестанното и ежедневното ни посвещение на Него, признаване на недостатъците ни, а не тяхното оправдаване, нашите падения, но следвани от нашите възходи и т.н. и т.н.И така темата ни е озаглавена:  ВЕСТОНОСЦИ

 Сигурно още в момента се питате: Какви ли са пък тези? Смятам, че лесно ще си отговорите на този въпрос, разшифровайки заглавието на две по-малки думи-едната с 5 другата с 4 букви.”Вести” и “нося”.

В миналото вестоносците играели ролята на пратеници или куриери. Тъй като се налагало да изминават големи разсояния, които били свързани с доста препятствия, задачата им още повече се усложнявала. Но трябва да кажем, че ролята на вестоносеца не била никак маловажна. За разлика от днес, когато разполагаме с пощи и с Интернет и е необходимо само да натиснем няколко копчета от клавиатурата за да се появи посланието ни на екрана и буквално за секунди да отлети до другия край на света, навремето не е било така. Човекът носещ строго поверителна информация се налагало понякога да заплаща с цената на живота си за нейното узнаване от неприятел. И не само това.Опастностите по време на дългото му и изнорително пътуване всред безлюдни местности, блатисти места, пустини, нападения от разбойници, не му били непознати. От неговата вест понякога зависела съдбата на цял един народ или на този, който го управлявал-царят. От неговата вест зависела дори и собствената му участ. Като хора, вестоносците били изключителни тактици. С много такт и внимание, без да насилват нещата, допускали лошата вест да достигне до ушите на управляващите и пак по същия начин, с бурна радост и присъединяване към чувствата и емоциите на господаря си, съобщавали доброто. Понякога ролята на вестоносци се падала на древните пророци, които били натоварени със  специалната, но не особено приятна за тях задача да изобличат някого, както в случая с Натан и Давид.

Въпреки това те не пречели на Божието провидение да се намеси в техния  и в жшвота на всичи тези,които ги заобикаляли. Напротив-правели всичко възможно по силите си, за да приведат Божията воля достигнала до тях-в действие.

1.Случаят със самарянката-описан в посланието на Йоан 4:4-26(вж).

Как се намесил Бог в нейния живот и какъв вестоносец била тя?

Жената, онеправданата, чийто живот бил буквално разруха, тази, която всред жегата на деня опитвайки се да избегне хорските погледи и шепотническите подмятания тпо неин адрес идва да Яововия кладенец да си начерпе вода.Спокойна, че в този следобеден час тя може да има само бездомните псета за своя компания, пристига домястото на своята цел.Но още отдалеч нещо леко потрепва във нея и предизвиква смущение. В далечината тя вижда човек. Кой ли е това? Дали е мъж или жена?Дали е някоя споделяща нейната съдба?Но колкото повече се приближава, тя все по-ясно вижда очертанията.Да, това е мъж! С провиснала до раменете коса, леко чуплива, отразяваща блясъка на слънцето, с не много дълга и не много гъста брада.Да, това е мъж!Ами ако й се привижда?Ако е мираж? Миражите в тази част на света са често срещано явление.”Глупости! Не е възможно!Все пак не съм всред пясъчните дюни.Това, което виждам е самата истина”-мисли самарянката. “Но какво прави този Странник тук и по това време?”Съвсем бавно между тях се завързва разговор, диалог, чието съдържание ни е вече познато, диалог, който има вечни последици за нея, за хората около нея, та дори за християнството. Вечни, защото резултатът от взаимния разговор на тези две души, дава страхотен и неповторим отпечатък в историята. Самарянката, тя която дори  не си е и помислила,че може да получи този дар-да разговаря лично, на четири очи със Месия,Спасителя,сега го прави.Но действието не спира до тук. Развръзката я виждаме в стихове 27-30,39-41(вж).Писанието казва:”При Своите Си дойде, но своите Му Го не приеха”.Ала тук, втози самарянски град, Исус не епри Своите Си.Да!Но те пък Го приеха.И не само това, но и Го помолиха да остане още време с тях и Той изпълни желанието им. Всъщност Бог прави ли разлика между самаряни и юдеи? Неуместен въпрос. Ако Исус дори в миналото, докато съществуваха търкания между тях, докато все още имаше ясно неразбирателство помежду им, ако Той бе правил разлика тогава, защо Му бенеобходимо да захваща разговор със самарянка?!Това ясно ни показва, че за Бога всички сме равни.

Павел в своето послание към Гал.3:28 казва(вж).

Самарянката стана първата християнска мисионерка в древността.От бързане да каже за Исус, да сподели добрата вест на спасение и на другите, тя забрави своята стомна, забрави за какво бе отишла там-на кладенеца! Сега съзнанието й обрисуваше живописни картини: зелени тучни поля,пресечени от дълга лъкатушеща се ивица в която слънцето окъпва своите лъчи. Тази ивица изглежда като злато. Ромол на течаща вода,изключително приятен за ухото, особено всред тишината на природата. Тя вижда множество потоци да се вливат в едно, образуващи буйна река, но река с кристално чиста вода. Колкото повече се приближанва към нея, толкова повече тя усеща уханието, което изпълва въздуха. Мирише на чисто, на свежо, на хубаво. Били ли сте някога в планината? Усещали ли сте мириса на изворна планинска вода? Ето това в момента достига до обонянието на самарянката.И още нещо, досеща се тя:”Тук има визобилие.Не е необходимо да ходя непрекъснато до кладенеца. Пък и тази тежка стомна. Ще пия до насита!” Проягайки ръце да напълни шепи за да разкваси пресъхналите си устни, изведнъж тя замръзва.Оглежда се наоколо.Сама е.Няма никой около нея.”Не е възможно!Как не се досетих?!Такава егоистка съм!Не може само аз да знам за това прекрасно място.И други трябва да узнаят.Отивам да имкажа какво открих! Това е извора на живата вода! Това е  Божията река-реката на живот!Пият ли от нея, те никога не ще ожаднеят отново.Непременно трябва да им кажа!Ами, ако не ми повярват?Ако се присмеят?Нищо нека знат, пък ако желаят.”

Докато тича към прашния път към тълпата, тази картина отново и отново изплува в ума й, и се повтаря в съзнанието й.Тя тича калкато може, колкотонозете я държат.Сама не маже да повярва на това, което прави. Допреди малко се страхуваше от хората, гледаше да остане незабелязяна, внимателно се промъкваше между тях като сянка, не споделяше с никого това, което я вълнуваше, странеше от всички, защото всички страняха от нея. Всъщност това беше заитната й реакция срещу света. А сега-какво прави?Да не е полудяла? Тича към тези,от които е бягала до сега.Радва се на тези, от които се е страхувала.Да, така е.Но тя има нещомноговажно да им каже.Нещо, което промени нейния живот, а тя ескренно се надява, че тази вест, която ще им отнесе, ще промени и техния живот.Тази вест се състои всъщност само в една, едничка дума-МЕСИЯ! Спасителят на света!

Късния следобед бавно напредва.Хората започват да излизат от своите домове.Тук-там на площада всред града има по някой минувач.Какво пък?Малко са, но ще каже и на тях!Майчице, тя няма търпение:

-                 Господине,г-не, видях човек, Който ми каза всичко, което съм сторила.Вярвате ли им?Истина е.Сигурно е пророк.

-                 Госпожо,вижте.До Якововия кладенец има човек, Който казва, че е Месия.Да не би Той да е Христос от Писанията?Не е възможно да не е!Той всичко ми яви,казвам ви!

-                 Млади момко.Спри се за момент.Виждам, че си млад и интелигентен човек.Чуй какво ще ти кажа!Не пропилявай своята младост.Познавам Човек,Който ще ти помогне.Край кладенеца има Мъж,Който казва, че еМесия.Той ще преобрази живота ти,както направи и с моя.Иди и кажи на близките си!Идете там,където ви пращам!Моля ви!

Новината бързо се раднася.Безлюдните до сега улици на Самарийския град Сихар се пълнят.Тълпи народ идват към Исус.Те имат големи очаквания и се надяват, че те ще бъдат удовлетворени.

Гледайки хората,които се стичат към Спасителя, самарянката благодари с молитва в сърцето си: ”Господи, благодаря Ти, че ми даде сила! Благодаря за людете, че ме послушаха и дойдоха,като доведоха и своите близки.Благодаря,чепрати Своя Син в лицето на Исус.Благодаря Ти,че ми се откри!!! Благодаря и затова, че промени живота ми!Моля ти се отсега,позволи ми да ти служа вярно до края на живота си!    Амин.”

Това бе първата молитва за нея от много години насам.Бе чувала от родителите си и от познати, че трябва да се моли и да вярва в идването на Христос.Понякога в ранното си детство, тя бе практикуваламолитвата като средство за общение в Бога.Но детското й съзнание не й позволяваше да проумее дали наистина молитвите й са чути и въобще необходими ли са те.Често малкият й ум не схващаше, че чрез тях Бог й дава благословения.По-късно животът я поде с неговата гнилота и низост. Не й сервира нищо хубаво,а само бракове, разводи, омрааз, мъка и отегчение от всичко, което ставаше около нея.Дотолкова нейните чувства бяха наранени,че тя започна да не се интересува от нищо и да става безразлична.Беше преминала своята младост-този етап от живота в койтосе надяваше да получи най-много! Но уви младостта бе преминала и не й донесе нищо хубаво.Какво повече можеше да очаква от живота?Нищо.Абсолютно нищо.Трябваше да се случе сигурно нещо необичайно или свръхестествено,за да я извади от равновесие.И то се случи.Срещна Исус на кладенеца,завещан от Якова.Това бе най-чудното събитие за нея в целия й досегашен живот. Край на лошото й минало.Край на празните й мечти и надежди за по-добър живот.Христос е ук!Той я познава лично.Той знае животът й,но я приема такава,каквато е.И още повече-дава й вечен живот.

Наслаждавайки се на това,че е допринесла, макар и с нещо дребно за стичащия се народ към Исус,тя бавно пристъпва за да се влее в тълпата и да продължи да черпи от Източника на живот.Сега вече няма за къде да бърза.Намерила е Този,Когото несъзнателно в своето житейско лутане е търсела.Дори обратното.По-скоро той я е открил.И нейното решение е окончателно-да остане с Него завинаги!Стих42 казва(вж).

При тези думи първата мисъл на самарянката беше: “Да. Вие знаете за Него. Но аз имам задача.Вие разбрахте, защото ви казах.Но аз трябва да потърся и други, за да кажа и на тях.Това ще е мой дълг до края на живота ми.” И в трескавият й ум, който все още не можеше да се успокои от вълнение от случилото се през този ден, като мелодия се наредиха в рима думите:

1.О,Господи,обичам те,

   при Тебе идвам всеки час,

   особено в момент,когато тъй умислена,

   опитвам се да доловя аз тихия Ти глас.

2.И Ти обичаш ме затуй умираш,

   затуй проливаш си кръвта,

   но аз какво в замяна давам Ти,

   туй сал ме пита съвестта?!

3.Достойна ли съм или не

   за Теб значение туй няма,

   на грешници кат` мен Ти всичко си дарил,

   от мен обаче днес изискваш само-

   да приема,да възлюбя Твоя образ мил.

4.О,Господи, аз моля те, душа ми наранена

   със всички лекове, които имаш да я изцериш!

   Не позволявай също никога сломена

   Да падам духом, но да ми простиш.

5.Прости ми за моментите на слабост,

   когато недоверие съм имала към Твойта мощ.

   Прости ми, че понякога с нерадост

   Съм чела Словото, пронизващо ме като с нож.

6.Но що говоря?Мигар да не зная,

   че Ти отдавна Си ме опростил,

   и повече дори-желаеш в рая

   да ме отведеш от тоз` живот унил!

2.Друг, който почувства, че е негов дълг да спаси живота на приятеля си беше Йонатан-син на Саула и приятел на Давида. Саул, под действието на демонски сили и отсъствието на Божията закрила от живота си, след като веднъж завинаги се беше отрекъл от нея, беше започнал да става твърде агресивен към Давид.С две думи желаеше неговата смърт.Историята на тяхното приятелство е описана в 1Царе 20 глава.Между Йонатан и Давид имаше силна, здрава и мъжествена връзка.Дори ив Библията не са посочени много случаи на вярно и истинско приятелство.Причината? Книгата Притчи ни казва, че: “човешкото сърце е по-измамливо от всичко”. Вие и аз сигурно сме изпитали това? Доверявате ли се на своите приятели? Случвало ли се е и те да ви предадат? Могли ли сте да им повярвате отново?Книгата Притчи обаче, ни казва и друго: Пр.17:17(вж).Ето такава бе връзката между тези две буйни, млади сърца. В 1Царе 20:17 се казва(вж).Забележете връзката на любовта: обичаше го както собствената си душа!Можете ли да обичате така и вие?Обичате ли себе си?Грижите ли се за себе си?Пазите ли се, когато сте на работа или пък вкъщи, когато упражнявате някаква дейност? Харесвате ли се? Не сте ли самовлюбени понякога? Ако отговорите отрицателно на всички тези въпроси, аз няма да ви повярвам, защото обикновенно зачитаме собственото мнение повече от чуждото,казваме, че ние сме се облекли с вкус, но не и другия до нас, уважаваме собствените си права повече от тези на останалите, харесваме повече нашата прическа от тази на съседа или съседката.Моите деца? Естествено, че са по-хубави, добри и по-възпитани от тези на колегата ми и то защото “Аз” съм ги учил така.Колата?Ами разбира се,че е винаги измита и лъска от километри, не е като тази на хората, които току що се нанесоха на 5-я етаж.Образование? При всички слуцаи коефициентът ми на интелигентност е по-голям от този на човека,седнал до мен в закусвалнята, чакалнята, тетатъра или на друго обществено място.Подобни мисли никога ли не сте си мислили?Признайте го пред себе си, че всъщност е така.

Библията ни казва, че сме егоцентрици.Сам Христос знае, че сме такива, защото Той познава естеството ни “помни,че ние сми пръст”.

Пръстта е материя.Материята е привлечена от материалното.Като човеци ни интересуват повече земните неща, а не небесните.Владее ни това, което можем да пипаме, да чуваме и да усещаме, а не това, което не можем да видим, нито да докоснем, нито да си обясним. Затова Невидимия и Необяснимия, Великия и Мощния по дни и сила Бог, иска да ни научи да гледаме на духовните неща, да разграничаваме важното от маловажното, защото “духовните неща се разбират от духовните човеци”. Ние духовни човеци ли сме?Ако ни владеят мислите, които по-горе споменахме, можем с чиста съвест да заявим, че не спадаме към тях. Но Библията ни изненадва с факта, че дори и святи, духовни човеци понякога са падали в примката на материализма, като случаят с Ананий и Сапфира. Случката е с трагичен край, което пък от своя страна ни кара да се замислим: Защо постъпи така Бог с тях?За да ни предаде чрез тях една особено належаща вест:”Не се поддавайте на света.Бъдете Ми святи човеци”.Святостта обаче се изразява и в себеотрицание.Словото ни казва:”Да считаме другия по-горен от себе си”.Ама какво значи по-горен? Аз, облечения с вкус и спретнат човек да считам този дрипльо за по-горен от мен? Да сравнявам лъскавата си кола с неговата таратайка? Невъзможно.Да, Исус знае, че си мислим така, че разсъждаваме точно по този негативен начин. Затова на пръв поглед, изисква от нас невъзможното, което всъщност не е невъзможно.За да се получи баланс в отношенията ни един спрямо друг, Исус изрича една заповед:”Обичайте се един другиго.” Как е възможно да обичам другия, като се мисля за по-голяма работа от него? Представете си, че другия си мисли същото за вас.Какво става тогава? Двете страни се срещат и се отблъскват, срещат се и се отблъскват и така до безкрай!Можем ли да говорим за някакви взаимоотношения между тях? Всъщност няма никакви отношения, защото няма диалог. Да си представим обратното: всеки мисли другия за по-горен от себе си.Тогава всеки ще гледа да изпревари другия в правенето на добро. Само така ще са налице мирни и спокойни взаимоотношения. Но там, където е мирът,цари и любовта.”И Йонатан обичаше Давида, както собствената си душа!”Господ не изиска от никой от тях двамата да обича другия повече от себе си. Тази любов е присъща само на Бога.Тук включвам и майчината любов като частичка от Божествената.Майката е готова да жертва живота си, за да спаси детето си. Но в случая говорим за любов между приятели.Тъй катоИсус познава ношите сърца и знае колко сме самовлюбени и как мислим преди всичко за себе си, Писанието ни ограничава с една единствена думичка: както собствената си душа.И без това прекалено обичаме себе си.Достатъчно е само да обичаме другите, както обичаме себе си. Такава беше обичта между Давид и Йонатан.Тази обич породи силни чувства на привързаност между двамата. Дотолкова, щото те не можеха един без друг.Нямаше нещо, което единият да знае, а друтият не.Нямаше нещо, което единият да крие,а другият да не разбере, защото между тях не съществуваха тайни.Беше дошъл обаче моментът, когато Давид наистина се страхуваше.Страхуваше се не от Йонатан, а за живота си.Дори и в този критичен момент, когато ставаше дума за бащата на Йонатан, Давид не се усъмни във верността на приятеля си спрямо него.Затова той му отвърна със същото.Пое върху себе си яростта на баща си, когато изпаднал в умопомрачение той му заяви:стих 30(вж).Каква беше случката? Саул покани Давид на своята тридневна царска трапеза. По заповед на царя, той трябваше да се яви.Но уговорката им с Йонатан бе:до вечерта на третия ден,той да се крие в полето, иначе, ако се появи, рискуваше да бъде убит.Йонатан обаче отвърна на баща си-стих 32-34. По-нататък Йонатан яви за намеренията на баща си спрямо Давид.41,42стих ни разкриват края на историята (вж).

В тази история Йонатан бе носител на една вест.За разлика от самарянката, която носеше вест на радост и спасение, той носеше вест на смърт и на погибел.Но благодарение на неговата намеса в живата на Давид, вторият бе упазен.Божието Слово трябваше да се изпълни: Давид щеше да е бъдещият Израилев цар.Тази неприятна вест от Йонатан обаче, донесе неговото избавление.Избавление, за което основна роля играе-обичта на неговия приятел спрямо него.

3.Не само самарянката и Йонатан бяха вестоносци.Павел,когато се налагаше да се защитава пред Агрипа, така дързостно говореше, че вторият каза:”Без малко да ме убедиш да стана християнин”.Всъщност това беше и Павловото желание.Всички да чуят вестта на спасение.Всички да я приемат, за да се спасят.Нали изатова той бе уловен и хвърлен в тъмница, понеже единственият му грях бе неговата проповед.Но той знаеше, че думите му няма да останат нечути и че попадналите семенца в човешките сърца, които беше посадил по време на дългото си проповядване и обикаляне, щяха да дадат плод:”кое стократно,кое шестдесет,кое тридесет”.А това носеше такова удовлетворение на изстрадалата му душа.Той бе сигурен, че “в  Господа трудът му не е празен”.Не беше ли чудо самото негово негово обръщане? Той-противникът на християните-християнин!!! Той-техният гонител и унищожител, сега техният водач и проповедник! Затова струваше си да опита, дори и вече във окови, дори ипред Агрипа.Нека чуят неговата вест.Нека се опита да им каже, пък дано го разберат.Деян.26 глава е една изключително потресаваща библейска история.Човек в окови, нямащ никакъв шанс, се опитва до последният момент от своя живот да даде шанс на другите.И без това преди той толкова пъти им го е отнемал. Сега той не мисли за себе си.Знае своята съдба, примирил се е със собствената си участ.Но той мисли за другите.Те трябва да знаят, това, което сом той знае.Те трябва да опитат Спасителя, както сам той Го е опитал.

Приятелю,който си във тази зала-взел ли си решение всърцето си? Открил ли си Спасителя на твоя живот?Опитал ли си го?Знай,че не само жената от Сихар, Йонатан, който упази живота на бъдещия цар на Израиля и Павел от Тарс, дадоха своя принос зо Божията кауза.Много мъже и жени в историята преди тях и след тях са сторили това и делата им се помнят и остават, въпреки, че те почиват вече в гроба.Но те са починали с надеждата в един Бог, Който възкресява и ще ги избави от смъртта завинаги при Своето второ идване.Те са поченали с мисълта, че са изпълнили своя дял във великото дело на изкупление на човеци, че са били вестоносци!!!

Ти вестоносец ли си?Каква е твоята вест към света?Вест за спасение или за погибел?Можеш ли да благодариш на Бога за това, което е направил за теб, като направиш и ти същото за другите?Готов ли си за това? Ако не си побързай и не се бави!Трябват работницина нивата.Стани и ти вестоносец на вечния живот и спасението от Господа!

За контакт с нас     
 3000 Враца
 ул."Ал. Стамболийски" 8А
 Телефон: (092) 621146
 E-mail: sdavratsa@yahoo.com