Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Общителен като Исус

Увод: Христовата общителност е пример, от който сме длъжни да се учим

1.Личният пример е най-добрият учебник

Ще започна днешната тема с един въпрос, на който ще Ви помоля да ми отговорите: Кой е най-добрият учебник в този свят? Библията?! Правилно, но бих искал да чуя и други отговори. Библията е за християните, ами за другите хора – от други религии или невярващите – кой е най-добрият учебник на света? За малките деца или други които също не могат да четат?

Личният пример е най-добрия учебник в този свят, защото той съчетава важни елементи от изучаването – теория (ние слушаме думите на този, който е наш пример), наблюдение (учим се, когато гледаме действията и поведението му), практика (стремим се да подражаваме и следваме това, което сме видели и чули в нашия пример).

2.Христос е наш пример за всичко в живота

За нас християните този жив учебник, жив пример в живота е Исус Христос. Той е нашият пример за всичко: за това как да говорим, как да се обличаме, как да постъпваме, как да се молим, как да се храним и т.н. Той е нашия пример за това как да живеем.

Библията призовава всички християни да подражават на Христос. (Ефесяни5:1) (1Коринтяни11:1) Бъдете подражатели, учете се, следвайте примерът на Христос във всичко.

Исус ни казва следните думи, отправени към 12-те апостоли на Господната вечеря в горницата: (Йоан13:13-15,17) Нашият пример за всичко в живота е Исус Христос.

3.Христовата общителност е пример, който сме длъжни да следваме

Има едно нещо, в което християните са особено длъжни да подражават на своя Господ. Това нещо често е пренебрегвано от нас, поради егоизма ни и други най-различни причини. Кое е то? Ще го видим от следната история.

а)Определение за общителност

Една учителка накарала своите първокласници да нарисуват нещо, за което са благодарни. Мислела си, че понеже децата били повечето от бедни семейства, едва ли ще измислят нещо кой знае колко оригинално. Останала обаче изумена от рисунката, която й подало едно момченце. То било нарисувало, по детски, несръчно една ръка. Чия била тази ръка?! Класът бил очарован от абстрактната рисунка.

- „Сигурно това е ръката на Бога, който ни дава храна.” – казало едно от децата.

- „Това е ръката на някой фермер,” – обадило се друго дете – „защото той отглежда храната, която ние ядем.”

Най-накрая, когато децата били заети вече с друга поставена им задача, учителката отишла при момченцето и го попитала чия е ръката.

- „Това е Вашата ръка, Госпожо.” – отговорило с усмивка то.

Тогава тя си спомнила, че често когато се връщали от междучасие в класната стая, тя била хващала това малко, бедно, дрипаво и нещастно момченце за ръката. Тя правела това и с другите деца. Но за това момченце нейната ръка означавала много. (Пилешка супа за душата 1/162)

Разбрахте ли кое е това, в което сме особено много длъжни да подражаваме на нашия Господ Исус? Общителността, способността да общуваме и да се сприятеляваме с другите. Нещо за което ни остава все по-малко време и желание да правим, затворени в егоистичните черупки на собствения си живот и свят. Нашия Господ ни е дал един съвършен пример за това да подаваме ръка на приятелство, любов и утеха към другите.

Така като Той е направил за нас със Своята Божествена ръка на любов и съчувствие, така сме длъжни и ние да правим за другите. Един съвършен пример за подражание е Христовата общителност. Това е и темата през този час: „Общителен като Исус”.

б)Нуждата от общителност

В известен смисъл тази тема е вдъхновена от урокът по общителност, който Исус ни предаде със своето посещение на сватбата в Кана Галилейска. Там Той извърши Своето първо знамение и започна Своята публична дейност. И тази тема ще е първата от поредицата върху историята в Кана. Темата е вдъхновена и от безценната практична книжка на Марк Финли – „Да печелим приятели за Бог”. Вярвам, че тази книжка трябва да стане ежедневен наръчник на всеки християнин в службата му за Христос. Жалко е, че мнозина от нас дори не са чували за нея.

По целия свят мъже и жени си задават настоятелно важни въпроси, сериозни въпроси. Дълбоко във себе си те се питат за смисъла и целта в живота: Как да се справя със самотата? Как да намеря вътрешен мир? Защо има толкова много страдание? Вярвам, че Святия Дух извиква тези въпроси в душата. И Той помага на тези, които имат въпроси да срещнат хора, способни да им отговорят. Бог желае всеки от нас да стане брънка от веригата спусната от небето за тези, които все още не са намерили отговорите. Навсякъде около нас живеят хора, които търсят някои, който да отговори на въпросите им.

„Много са тези, които четат писанието, но не могат да разберат неговото истинско значение. По целия свят мъже и жени се взират с копнеж в небето... Мнозина са на границата на царството, чакащи само да бъдат поканени.” (ДА от ЕГВ стр.48)

Един мъж адвентист посещавал редовни слушатели на радио „Гласът на пророчеството”. Когато жена на име Лизи му отворила вратата на дома си, той се представил: „Аз съм Майк Джоунс от „Гласът на пророчеството”, техен местен представител. Исках само да се отбия и да ви подаря една от книгите на нашата програма като специален подарък за вас, защото сте наш редовен слушател.” Той се усмихнал, а тя му отговорила: „Благодаря ви, че дойдохте. Чакам ви от 20 години.” Тази реакция била толкова неочаквана, че Майк в недоумение попитал: „Какво искате да кажете?” Поканвайки Майк да влезе, жената обяснила, че преди 20 години, малко преди да умре, нейният съпруг изучавал библейският курс на „Гласът на пророчеството”. Тя все още пазела всички лекции. Всяка вечер преди да си легне тя препрочитала по една от тях. И така 20 години. Докато разговаряли, Майк разбрал, че тази жена е възприела почти всички истини скъпи за адвентистите. В резултат на този единствен разговор Лизи и три нейни приятелки били кръстени. (Как да печелим приятели за Бог стр.28)

Този свят има една огромна нужда от това ние да бъдем общителни християни, да станем едни приятни хора, които отиват при другите, за да им покажат приятелството и любовта си.

І.Да отиваме при хората, където и да са.

1,”...дойде да потърси и спаси погиналото.”

Целта на Исус беше следната: (Лука17:10) Нашата като негови ученици е същата: да търсим и отиваме при хората, където и да са; в каквото и положение да се намират. Често се гнусим от хората като фарисеите, заради слабостите им, забравяйки, че и ние сме били преди в калта. Ако откажат да разберат бързо нашето разбиране за „чистота” ние се отдръпваме от тях. Но Исус не постъпваше така. (Лука5:27-32) Исус се сприятеляваше с всички хора, защото всички хора имаха и имат нужда от Него. Това е нашето предназначение като Негови ученици.

Един адвентист отишъл в домът на едно младо семейство. Те били изпратили своята карта заявление за библейски курс и той им носил уроците от курса. Попитал ги, дали ще му отделят 2-3 минути, за да им обясни, как да се справят с тях. Те го поканили вътре. Той им обяснил накратко, че много хора си задават въпроси за живота, какво става след смъртта и други подобни. Казал им, че тези уроци отговарят на поставените въпроси като при това са съставени за заети хора. Когато отишъл следващият път, те отново го поканили. Било зима и в стаята миришело неприятно на газ от печката, с която се отоплявали. Съпругът държал в едната ръка бутилка с бира, а в другата цигара. Те имали 3 деца по-малки от 5 години, които не спирали да плачат. Съпругата включила телевизора, за да разведри обстановката. Така започнало това библейско изучаване – миризма на газ и цигари в стая с плътно затворени прозорци; мъж който се наливал с бира, някакъв клоун се хилел на телевизора, а децата плачели в един глас. Нашият брат си помислил: „Господи, какво можеш да направиш в такава обстановка?!” Но въпреки целия този шум и разсейване, двама души търсели искрено нещо различно в живота си. Същата вечер след като им разказал за Исус, мъжът и жената коленичили с нашия брат и приели Христос като свой Спасител. Година и половина по-късно, съпругът станал проповедник в адвентната църква. (Как да печелим приятели за Бог стр.31)

Днес Исус може да се сприятелява с хората, чрез нас. Той сам е избрал този начин заради нас; за да можем и ние да участваме в тази голяма радост на небето – обръщането на един грешник към Бога.

2.Исус отиваше при хората там, където те можеха да дойдат при Него.

Исус отиваше при хората там, където те можеха да дойдат при Него. Поставяше Себе Си в среда и места, където беше достъпен, за да дойдат и поговорят с Него. Има много примери в Библията за това. Никодим можа да иде при Исус дори през нощта. Самарянката можеше да разговаря с Него до публичния кладенец за вода. Исус отиде чак до Тир и Сидон, за да намери нуждаещата се сиро-финикийка. Дори болните и прокажените можеха да се допрат до Него. Той беше достъпен за всички. А ние неговите ученици такива ли сме? Такава ли е нашата църква? Общителни ли сме като Исус?

а)Не натрапваше Своето присъствие

Макар и отворен за всички, Исус никога не натрапваше присъствието Си или приятелството Си. Дори помощта Му беше зависима от желанието на нуждаещите се.

б)Оставяше им възможност сами да избират.

(Йоан5:1-3,5,6) Всичко беше обвързано с желанията и волята на човека. Нашия Господ не е нахалник, натрапник и досадник за разлика от нас понякога.

ІІ.Да говорим по тактичен и разбираем начин, на техния език.

Ето го втория важен урок за нас: трябва да бъдем тактични, деликатни и съобразителни.

Един новоповярвал дошъл при пастора си и му казал разтревожено, че родителите му искат да го изгонят от къщи. Пасторът запитал какво ги е разстроило толкова. И той разказал, че бил толкова впечатлен от проповедта на пастора за белега на звяра, че дал касетата с проповедта на своите родители и на други свои роднини католици. И после не разбрал, защо те се ядосали толкова много.

Тогава пасторът го попитал: „Първата тема, която ти изнесох от библейския курс за белега на звяра ли беше?” Той помислил за малко и после си спомнил, че пасторът говорил първо за Исус, за кръста, за изкуплението, за Второто пришествие на Христос, но нито дума не казал за белегът на звяра. Тогава пасторът му обяснил, че КОГА казваме нещо (или времето за да кажем нещо) е толкова важно, колкото и съдържанието (или това което казваме).

Понякога сме много нетактични с другите хора. Опитваме се да ги пришпорваме и насила да ги натъпчем с нашите разбирания и доктрини. Но Исус не постъпваше така. Той знае, че бебетата във вярата се нуждаят първо от мляко.

Важно е 1)какво казваме 2)как го казваме и 3)кога го казваме. Ако не се съобразяваме с тези три елемента в общуването, сме нетактични. (Исая50:4)

Можем да говорим правилни думи по правилен начин, но в неподходящо време. Можем да говорим правилни думи в подходящо време, но по неправилен начин. А можем да кажем нещо по правилен начин в подходящото време, но с неправилни думи.

Един наш брат разказва за своите родители. Баща му бил адвентист от седмия ден, а майка му католичка. Майка му пушела, ядяла свинско, а баща му естествено не. Майка му ходела на църква в неделя, а баща му в събота. Но те никога не спорели за религията. Изпитвали взаимно уважение. Баща му ги откарвал всяка неделя до църквата и чакал в колата, четейки си съботно училищния урок.

Баба му по майчина линия се разболяла тежко от рак и умряла в болницата. Майка му позвънила на баща му на работа. Той отишъл в болницата и тя плакала в ръцете на баща му половин час. Накрая казала: „Край, мама вече я няма! Сега сигурно страда в чистилището.” Баща му нежно отговорил: „Глория, през всички тези години, аз малко говорих с теб за смъртта, защото не исках да те обиждам. Но позволи ми сега да споделя с теб какво говори Библията за смъртта.” В този момент майката на нашия брат се нуждаела от този разговор. Тя била предразположена и готова да слуша. Отваряйки Свещеното писание мъжът й казал, че смъртта всъщност е сън и че починалата й майка ще възкръсне. През тази нощ майката на нашия брат спала спокойно и на другия ден била готова и силна да издържи погребението. Следващата събота сутрин тя станала рано, облякла си красива рокля и казала: „Джим идвам с теб на църква.”

Подходящите думи казани по правилен начин в подходящото време променят нещата. Ние се нуждаем да питаме Бог за такива навременни думи, които да казваме на хората, с които се срещаме всеки ден. (Как да печелим приятели за Бог стр.14-16)

Исус е съвършения пример за всеки от нас за такава деликатна и съобразителна тактичност. Когато четете за Неговите срещи и разговори размишлявайте за това. Ето няколко чудесни съвети от Библията: (Ефесяни4:29; Колосяни4:5,6; 1Петрово3:15)

До тук разбрахме 2 урока за Христовата общителност. 1)Той отиваше при хората, търсеше ги там където се намираха те, но не натрапчиво и нахално, а оставяйки възможност те самите да избират дали да го приемат и слушат и 2)постъпваше по един тактичен и деликатен начин с голяма съобразителност.

ІІІ.Да споделяме преживяванията им,

да съчувстваме и да им откриваме благата вест.

Сега ще разгледаме третия урок от Христовата общителност, а той е: Как да се доближим до хората? Това е смисълът на общуването, да се доближиш до другия. Този урок го откриваме почти във всеки контакт на Исус с човеците.

1.Начинът да се сближиш с някого

Примерно какво правеше Исус на сватбата? Какво може да прави човек на една сватба?! Да празнува, да поздрави щастливото семейство, да участва в радостта и тържеството му на празничната трапеза. Исус беше познат с това отношение към хората. (Матей 11:19)

а)Участие в преживяванията и живота на другите.

Исус споделяше преживяванията на хората. Той се доближаваше до тях и участваше в техните радости или в техните скърби. Той взимаше дейно участие в живота на хората, а не се изолираше от тях. Това е нашият пример, който трябва да следваме.

Избягвайте изолацията! Не създавайте впечатление, че сте саможивец, особняк, с когото е трудно да се общува. Търсете близостта на хората!

б)Емпатията

Дали в радост или в скръб ние сме призовани да следваме Христовия пример и да съчувстваме на хората, да живеем сред тях. (Римляни12:15) Ако искаме да следваме Христовия пример трябва да проявяваме заинтересованост към хората. Ето какво разказва нашия брат с майката католичка и бащата адвентист за отношението на заинтересованост на баща му към него.

Майка му го възпитавала като католик и по нейно желание той учил в католически училища. Когато баща му станал адвентист, той не започнал да му досажда с адвентните доктрини, но започнал да се сближава с него. Нашия брат бил запален спортист и въпреки, че баща му не се интересувал от спорт, навлязъл в спорта заради сина си.

Синът играел баскетбол и неговият отбор имал нужда от треньор. Бащата изучил правилата на играта и станал треньор на отбора на сина си. Когато веднъж в петък вечер имали важен мач, бащата обяснил, защо не може да дойде. Но не се налагал на сина си да не играе, а му казал: „Аз ще се моля в къщи за теб.”

Бащата не обичал също и много риболова, но синът му го обожавал. За това бащата казвал на сина си: „Сине, в неделя сутрин ще отидеш на литургия, а веднага след това ще идем за риба.” Така бащата показвал по осезаеми начини своята заинтересованост.

Когато синът му започнал да пита за големите въпроси за живота и смъртта, бащата бил готов с отговорите. Дал му няколко брошури и започнали да изучават Библията заедно. Накрая дошъл денят, когато поканил синът си в адвентната църква. В събота вечер синът ходел на танци в зала, която се намирала срещу адвентната църква. Бащата казал, че синът му може да дойде в църквата, преди да започнат танците му. И той така и направил. Отишъл на „скучната литургия”, която си мислел, че ще бъде проповедта. На следващият път темата му се сторила малко по-интересна и останал повече време. Постепенно интересът му от библейските пророчества нараствал, а увлечението по танците отсреща започнало да спада. И така, докато станал адвентист от седмия ден. (Как да печелим приятели за Бог стр.32)

в)Принципа постепенност

Ето това иска от нас Исус, да бъдем мостове между хората и библейската истина и спасение. Но трябва да се сближаваме и да съчувстваме на хората като не забравяме основният принцип на истината. (Притчи4:18) Ослепителният блясък на слънцето не се появява изведнъж. То изгрява постепенно, така че да не ни ослепи със светлината си. Подобно и Божиите истини трябва да се откриват постепенно, за да не съкрушат хората. Когато възприемаме много нови неща наведнъж, то това ни обърква. Ние не успяваме да осмислим всичко, да го свържем в единство и да се приспособим. Така е с всички хора.

Когато благовестваме трябва да сме внимателни и да се предвижваме стъпка по стъпка, уверявайки се че човекът е разбрал едно учение, преди да преминем на следващото. Това е принципът постепенност, прилаган от Исус. Той трябва да се прилага и от нас.

2.Крайната цел е спасението.

а)Вечните резултати са по-важни от временните.

И разбира се никога не бива да забравяме, че спасението на човека е крайната цел на Бог в живота на всеки. Ние можем да изпитваме удоволствие да общуваме с другите. Можем да сме щастливи да бъдем приятели с тях и да се радваме на близостта им, но никога не бива да забравяме, че вечните резултати са по-важни от временните. Крайната цел е спасението, което трябва да бъде предложено на всеки. Това е целта на Исус-нашият пример, учебник в живота. „Човешкият Син дойде да потърси и спаси погиналото.” (Лука17:10)

в)”Разкажете какво ви стори Господ.”

Апостол Павел следваше неотклонно този пример. (1Коринтяни9:19-23^І) Ако сме истински християни и ние ще следваме този пример. Ще бъдем общителни като Исус и ще изпълняваме Неговата заповед, записана в (Лука8:39): „...разкажи какво направи за теб Бог!”

Ако е прекрасен Бог и ние знаем тази чудна истина за Исус, сме длъжни да я споделяме с другите. Спасението – този чудесен, безплатен дар е нещо, което трябва да се сподели с всички около нас. Ние не бива да пропускаме случаите и възможностите, които Бог ни дава, за да общуваме с другите и да споделяме благата вест. Трябва да им разкажем за поканата на Исус и да ги поканим и те да я приемат, защото не знаем, кога изтича времето на всеки от нас.

Великият Евангелизатор Дуайт Муди провеждал серия от Библейски беседи в един град. Както всеки евангелизатор и той си имал план, по който да изнесе своите теми. Когато изготвял своите проповеди той решил да не отправя апел още първата вечер към своите слушатели. Решил да го направи на някоя от следващите. Но в деня след първата вечер станал голям пожар в този град. Десетки, може би стотици хора загинали в пожара. Някои от тях били посетители на първата му беседа, но така и не чули поканата на Исус. От този случай Муди решил никога повече да не пропуска възможността да кани хората да приемат Христос.

Вярвам, че това трябва да бъде и нашето решение. Макар и деликатни и тактични, ние трябва да използваме всяка възможност. Исус я използваше и протягаше своята ръка на приятелство, общение и близост, за да привлече хората към решение за Него и спасението, което им предлага.

Заключение: Учи се от Исус и последвай примера Му.

Примерът и думите на Исус към нас са ясни и най-доброто, което можем да направим живота си е да ги приемем и приложим. (Лука10:37^ІІ)