Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Помогни на Исус

Увод: Христос задоволява нашите нужди, когато Му сътрудничим

1.Резюме от темите до тук + смисълът на чудесата

Всичко извършено и казано от Исус, докато бе тук на земята с човеците има огромно значение. И когато нещо от това, което е казал или извършил е било записано, то е било записано за да събуди нашия размисъл и да ни доведе до вяра в Него. (Йоан20:30,31)

За това започнахме разглеждане на поуките от знаменията на Христос. Опитваме се да разберем, какво е искал да ни каже чрез чудесата, които е извършвал, записани в Евангелието от Йоан.

Всяко чудо, знамение има най-малко три цели: 1)да задоволи една конкретна нужда и така да ни научи да се доверяваме на грижата и любовта на Бог към нас; 2)да разкрие силата на Бог и да ни подтикне да Го прославим и Му се поклоним; 3)да предаде важен урок или поука и така да ни направи мъдри и ни научи на важни принципи за живота. Това е смисълът на чудесата.

Разглеждаме поуките от първото знамение на Исус и до тук научихме, че Той може и желае да задоволи нашите нужди, както го стори на сватбата в Кана. Но трябва да бъде поканен в живота ни, а след като Го поканим не бива да го забравяме в багажника на живота ни, защото Той не е резервна гума. Той копнее да отправяме сърдечни и покорни молитви и молби към Него като чакаме с пълно доверие да се намеси и разреши проблемите ни, според волята Си.

2.Христос не се натрапва-ако не бе поканен, ако не бе помолен...

Разбрахме, че Исус не е натрапник. Той ни е дал свободата да изберем дали Го желаем в живота си или не. Той стои пред една врата без дръжка отвън и хлопа, чакайки да Му отворим и приемем присъствието Му и помощта Му. Ако не беше поканен на сватбата в Кана Галилейска и ако не беше помолен да се намеси и реши проблема, никога нямаше да говорим, че Исус е превърнал водата във вино. Никога нямаше да бъде извършено това чудо. Исус не е натрапник в живота ни.

3.Христос не би извършил нашия дял - поставя си ограничения със свободния ни избор

Давайки ни свободна воля и свободата да избираме, Той сам си поставя ограничения. Така трябва да знаем, че има някои неща, които са в нашите ръце. Ако ние не ги извършим, Исус няма да ги направи вместо нас, защото Той е избрал да се ограничи по този начин. Дал ни е свободата да избираме.

Една съботна сутрин 2 малки деца, братче и сестриче, отивали на съботно училище. Но тази сутрин били закъснели със ставането и закуската и по пътя забелязали, че ще закъснеят ако не се затичат до църквата. Те били изпълнителни деца и знаели, че закъснението не е добро пред Бога, а не искали и да опуснат интересното начало на урока.

-„Батко” – казала загрижена сестричката – „може би е добре да спрем и да се помолим на Бог да ни помогне да стигнем навреме.”

-„Да се помолим” – отговорило братчето й, задъхан от бързането – „но да се молим докато тичаме.” (Радостта от спасението 2/48)

Народът го е казал много хубаво: „лозето не иска само молитва, но и мотика.” Можем да молим Бог за много неща, но ако не извършим нашия дял, Той няма да го извърши вместо нас. За това ще озаглавим нашата тема днес: „Помогни на Исус”.

І.Да извършим това, което зависи от нас

(Йоан2:5-8) Това, за което четем тук, можем да го наречем само с една дума. Коя е тя? Сътрудничество. Христос задоволява нашите нужди, когато Му сътрудничим. С други думи казано, когато си свършим нашата работа, това което зависи от нас. Тогава Той може да свърши Неговата работа - това което зависи от Него.

Един канадски предприемач, Тимъти Итън, строял верига от магазини из цяла Канада. Разказват за него един случай, при който този богат човек срещнал един ирландец, току що нает да работи в един от неговите магазини. Богатия собственик го запитал от кога работи в компанията, а ирландецът му отвърнал: „Това не е Ваша работа.” Итън обаче продължил да го разпитва: „Но какво правиш тук?” „Гледам си работата, господине и Ви съветвам и Вие да си гледате Вашата, защото ми пречите да мина.”

Мислите си сигурно, че богатия Итън го уволнил?! Не! По-късно Итън разказвал за този случай: „Този човек беше напълно прав. Бих искал да намеря 500 като него, които да си гледат съвестно работата и да карат всеки друг да си гледа своята работа...” (Не само с хляб 1/255)

1.Според възможностите и способностите

Бог винаги си върши съвестно работата и за това ние с Вас сме все още живи. Но ние не вършим, това което зависи от нас. А то е толкова малко и незначително, защото дори това което правим него правим ние, но Бог чрез нас. За това всеки, ако върши това което зависи от него, според възможностите и способностите, които Бог му е дал може да бъде участник в чудесата, които се случват на тази земя.

а)без извинения

Слушали ли сте извинения от този род: „Ама аз нямам дарбата да върша тая работа.”, „Аз не съм за тази работа. Не изпитвам удовлетворение да върша тези неща. Има други дето могат да я вършат.” Оглеждаме се и се чудим, защо църквата е напреднала толкова малко в България или във Враца. (8мильона – 8хиляди адвентисти, няма и толкова; 80хиляди – 80адвентисти; 1000:1) Защо? Може би причината е че не сме като Мария и като слугите. Те свършиха своята работа, според способностите си и чудото стана. Ако ние свършим нашия дял, Бог може да направи чудеса.

б)въпреки нашата неспособност

Концертната зала била препълнена от ентусиазирани слушатели. Всички чакали с нетърпение цигуларя-легенда, великия виртуоз Николо Паганини. Той излязъл на сцената и започнал да свири. Само след няколко минути една от струните на цигулката му се скъсала. Той продължил да свири, но след малко и втора струна се скъсала, а после и трета. Всички затаили дъх. Какво ли ще стане? Каквато и да била причината – лоша шега на негов съперник или небрежност на Паганини, не било приятно концерта да се провали.

Но интересно, Паганини продължавал да свири. С помощта на единствената останала струна (най-ниската - „сол”) и своята гениалност, той изпълнил такава музика, каквато неговите слушатели никога не били слушали. Когато изпълнението завършило, аплодисментите били неудържими. Този концерт бил един от най-големите успехи на маестро Паганини, въпреки че той разполагал с една единствена струна.

(Матей25:14,15) Независимо колко са нашите способности и дарби, ако ги посветим от сърце на Бог, Той ще ги употреби по чуден начин. Бог ще извърши велики неща чрез нас ако само му подарим нашето съдействие и готовност да работим за Него.

2.Да не отказваме, за да не пречим и затрудняваме другите

а)Ако слугите бяха отказали?

Какво би се случило ако слугите бяха отказали да извършат своя дял? Може би Мария щеше сама да се захване и да напълни шестте каменни делви. Вярвам, че би станало точно така. Но знаете ли колко е това? Между 500 и 700 литра вода. (40л=1мера х 2/3=80/120л х 6=480/720л) Ще ви дам една 10литрова кофа и ще ви накарам да отидете и да се въртете 60-70 пъти с нея на разстояние 100-200 метра. Ще се изпотите ли? Ако слугите бяха отказали да извършат това, което Мария ги помоли, тя също щеше да се изпоти доста. Това щеше да я затрудни и да й попречи за известно време на работата й и задълженията й.

Ето това е което се случва в църквата! Когато някой откаже да си свърши работата, той затруднява развитието и напредъка на Божието дело. Тогава някой друг трябва да свърши неговата работа. Така едни се претоварват, а други се чудят как да си уплътнят времето и живота. А дяволът е специалист в това да намира начини да им го уплътни...

б)Коя е моята работа?

Някой може да попита: „Добре, ама коя е моята работа в църквата? Какво да върша?” Ще отговоря на този въпрос с (Яков4:17). В църквата и в този град има работа за „целия китайски народ”. Толкова нещо могат да се свършат и всеки може да е полезен. Ако видите, че нещо може да се свърши, поемете инициативата и го направете.

Един новокръстен член веднъж видял една паяжина в един ъгъл на църквата и отишъл при главния дякон да пита кой отговаря за чистотата. Когато главния дякон го попитал, защо пита, той посочил паяжината. Главният дякон взел една метла, отишъл и махнал паяжината. Този член споделя: „Почувствах се като попарен. От този момент, не съм задавал никога повече такива тъпи въпроси.”

Ако все пак не разбирате, с какво да помогнете идете при пастора или при някой служител в църквата и попитайте, с какво можете да бъдете полезен и съм сигурен, че ще разберете. Тогава се захванете за работата сериозно и свършете вашия дял.

в)От коя класа си в църквата?

Преди много, много години един мъж си купил билет за междуградски автобус. Продавали се билети за първа, втора и трета класа. Когато седнал забелязал, че всички пътници имат еднакви условия. Чудел се защо е разликата в цената. Но скоро разбрал. На една височина двигателят загубил мощност и колата спряла. Тогава шофьорът се обърнал към пътниците и казал: „Пътниците от първа класа могат да останат по местата си. Пътниците от втора класа се умоляват да слязат и да повървят пеш по баира. А пътниците от трета класа да минат зад автобуса и всички заедно да го бутат, докато преминем възвишението. Благодаря!”

Тази история описва положението в църквата. Има три класи християни. Първата са тези духовно самодоволни християни, егоисти, които живеят само за себе си, без да са полезни с нищо за Божието дело. Те тежат на гърба на църквата, имат много претенции към братята и сестрите си. Търсят винаги своите права и изискват винаги другите да се съобразяват с желанията им.

Втората класа се състои от християни, които нищо не правят – нито пречат, нито помагат. Те просто „се разхождат наоколо”, идват и си отиват и вегетират. Но така друг трябва да върши тяхната работа.

Трета класа са тези, на които се дължи успеха на Божието дело. Те го движат напред, следвайки Божието ръководство. Не се оплакват и жертват време и сили за Бога.

Ти от коя класа си бил досега? А от коя ще бъдеш занапред?

г)Царица Естир и Мардохей

Ето какво казаха на една жена от Божия народ, когато се чудеше дали да помогне и дали да пожертва благополучието, което Бог й беше дал за да помогне на своя народ. (Естир4:13,14)

Бог дава много възможности да бъдем полезни в делото Му. Просто трябва да се огледаме и да ги използваме, защото в противен случай ще затрудним Божието дело. Да, Бог ще си го осъществи. Той не е зависим от нас и ще намери други готови да работят за него, но ще бъде жалко за нас, защото ще пропуснем най-доброто и хубаво нещо на света.

Сам Исус Христос каза: „Който не е с Мен е против Мен. И който не събира с Мене, разпилява.” (Матей12:30) Ще разпилеете ли възможностите, които Бог ви дава за да бъдете полезни на Неговото дело, Неговия народ и църква? Недейте!

ІІ.Да използваме обикновените средства, които Исус ни дава

1.Средства, които са на разположение

(Йоан2:5-7) Тук достигаме до средствата, които бяха употребени, за да бъде задоволена нуждата. Това бяха 2 съвсем обикновени неща – 6 каменни делви и вода.това имаше на разположение и с него бе извършено чудото.

Каква ценна поука се съдържа тук?! Много пъти си мислим, че с това с което разполагаме не можем да постигнем нищо. Но в Библията, а и в нашия живот Бог ни доказва точно обратното.

С колко храна бяха нахранени 5000 души от Христос? С 5 хляба и 2 риби. С колко брашно и масло се хранеха много дни Илия, вдовицата от Серепта Сидонска и сина й? С една шепа брашно в една делва и с малко дървено масло в една стомна. С колко души и с какви средства победи Гедеон десетки и дори стотици хиляди вражески войски на дошлите да воюват мадиамци? С 300 души, държащи по една тръба, по една факла и по една водна стомна в ръцете си.

Един проповедник починал и неговите близки намерили бележка върху пакет с негови проповеди. На нея пишело: „Къде е влиянието на всичките ми проповеди?” От другата страна на бележката бил написан отговорът: „Къде са слънчевите лъчи от миналата година? Слънчевите лъчи са отишли в плодовете и зеленчуците, за да нахранят хората. Къде са капките дъжд от миналата година? Много хора са забравили дъжда, но той е свършил своята работа и влиянието му все още продължава.” (Радостта от спасението 3/28)

Колкото и незначителни да изглеждат средствата, с които разполагаме, точно тях иска Бог да използваме за да Му сътрудничим. Именно в тях се крие успехът ни, защото в тях се изявява Божията слава и сила. Самият Бог го заявява: „...силата Ми в немощ се показва съвършена.” (2Коринт12:9)

2.Могъщи средства с Божията сила

а)Какво е това в ръката ти?

Обикновените средства с които разполагаме са могъщи средства в Божиите ръце. Когато Мойсей бе призован, за да служи на Бог, той се почувства толкова незначителен. (Изход3:11) Така се чувстваме и ние, когато ни поканят да вършим нещо за Бога. Но колкото и незначителни и обикновени да сме, колкото и да са незначителни да са силите, средствата и възможностите ни, те са могъщи оръжия за добри дела в Божията ръка.

Бог попита Мойсей: „Какво е това в ръката ти?” (Изход4:12) Не бива да се подценяваме и да омаловажаваме Божията сила да ни използва по най-добрия начин. (Изход4:10-12)

б)В ръката на Маестрото

Един беден уличен музикант стоял и свирел на улицата на евтината си цигулка, с надеждата да му хвърлят някоя малка монета в шапката му. Час след час скрибуцал и то толкова лошо, че хората бързали да отминат за да не го слушат. Вече се било свечерило, а шапката била все още празна. Това означавало празен стомах и разочарование за болната му съпруга у дома. Изведнъж някой спрял до него. „Петаче за стария музикант?” – казал бедният цигулар. Човекът сякаш не го чул. Казал му: „Дай ми за малко цигулката.” Изненадано човекът му подал инструмента. Странникът опънал струните и грациозно прокарал лъка по тях. Нов живот бликнал от старата цигулка. Тя заговорила с нов глас. Красива музика се заизливала от нея. Хората спирали да слушат. Приближавали се, хвърляли пари в шапката, а някои давали и сребърни монети. Надошли още хора, цяла тълпа. Полицаи дошли да видят какво става, но и те спрели да послушат. Шапката скоро се препълнила и монетите падали около нея. Стария беден музикант стоял смаян. Най-сетне отново усетил в ръцете си старата разнебитена цигулка. Тълпата направила път на тайнствения музикант. „Кой свиреше така?” – питали се хората, които дошли по-късно. „Да не би да е този?!” – и сочели стари музикант. „Не, не бях аз, това беше маестрото от операта.” Наистина било така. Майсторът музикант накарал инструмента да пее като небесна арфа. (Не само с хляб 1/46)

Ето това може Исус да направи с нашия живот и със скромните средства и сили, с които разполагаме.

ІІІ.Да бъдем старателни и покорни като слуги

1.Старанието

Но за да стане това възможно ние трябва да бъдем толкова старателни и покорни, колкото бяха слугите на Сватбата в Кана Галилейска. (Йоан2:7,8) Всичко, което Исус им каза, те най-старателно го изпълниха. И нещо повече. До къде напълниха делвите? „Догоре”. Ето такива желае Исус да бъдем всички. Другото би било жалко за нас. И не само жалко но и страшно. (Еремия48:10)

2.Покорството

Покорството на Божията воля за нас е едно благословение в живота ни. Не винаги разбираме, това което Исус ще направи и прави. Слугите не разбираха, защо Исус ги кара да наливат делвите. Как това може да помогне за нуждата от вино? Но те се подчиниха и за това са чудесен пример за нас, как да се покоряваме на Бог, въпреки, че Той изисква от нас да правим неща, които не разбираме.

Джони и Джери били добри приятели и често играели заедно. Един ден Джери отишъл в къщата на Джони и го поканил да си поиграят на полето. Джони отказал, защото баща му забранил тази сутрин да ходи там, но нямало време да му обяснява защо. Джери изненадан казал, че и неговият баща също му забранил да ходи на полето. Но въпреки това, Джери настоявал да отидат, щом като не са им обяснили. Джони обаче твърдо отказал. Така Джери отишъл сам. Само 30 минути по-късно Джони чул сирената на Бърза помощ. По-късно разбрал, че Джери бил ухапан от гърмяща змия на полето. За щастие някой минал от там и повикал навреме линейка и Джери бил на косъм спасен от смъртта. Оказало се, че и двамата бащи видели сутринта змията, но тъй като бързали за работа нямало време да обясняват, защо забраняват на синовете си да играят на полето. (Не само с хляб 1/127)

Винаги е за наше добро да сме послушни и старателни да изпълняваме, това което Бог изисква от нас, без съмнения, въпроси и възражения. Бог знае какво прави.

Заключение: Смирения пример на Христос

1.Безполезни слуги

И накрая, понеже темата е за сътрудничеството с Бога, „Помогни на Исус”, да кажем, как да възприемаме успеха и чудесата, които Бог може да върши чрез нас. Ето съвета на Исус по този въпрос. (Лука17:7-10) Самият Исус, Царят на Славата, Нашият Създател и Могъщ Бог бе пример за смирение и отказване от всякакви заслуги, въпреки че те Му се полагат по право. Той заяви: „Моето учение не е Мое, а на Този, който ме е пратил.” (Йоан7:16) „...който търси славата на онзи, който го е пратил, той е истинен...” (Йоан7:18), „...от себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец това говоря...” (Йоан8:28)

2.Дължи се на Исус

Исус ни даде пример да осъзнаем, че всичко, което имаме и правим не е наша заслуга, а само и единствено Божия.

Един беден индиец, по професия метач, приел Исус и променил до такава степен живота си, че станал известен с добрината и честността си. Веднъж един богат човек от висшата каста хинду го запитал:”Защо след като си толкова добродетелен, не се мнителен, а си толкова скромен. Аз на твое място, много щях да се гордея със себе си.” Християнинът се усмихнал и простичко му отговорил: „Когато Исус влизаше в Ерусалим и магарето му стъпваше по постланите дрехи и палмови клонки, те не бяха за магарето, а за Исус. Както преди това, така и след това магарето не представляваше нищо и никой не го забелязваше. Така и в мен ако хората видят нещо добро, то е част от Исус, но ако Исус се отдръпне никой няма да ме забележи.”

Ако в живота ни като християни има нещо добро, ако направим или казваме нещо добро, то това е само благодарение на Исус. То се дължи на Него. За това още повече би трябвало да сътрудничим на Бог в това, което Той иска да направи чрез нас. Защото обещанието Му е сигурно. (1Коринт15:58)