Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Довери се на Исус

Увод: Две важни условия за отговор на нашите молитви

1.Резюме на „Помоли Исус”

Днес ще продължим да търсим поуки от знамението, което Исус извърши в Кана. Да обобщим накратко откритото до тук.

Най-ценното в живота ни като християни е присъствието на нашия Господ в него. Той е наша радост, мир и надежда. Когато ежедневно търсим присъствието Му, канейки Го във всяка дейност и събитие в живота ни, Той може да се намесва и решава проблемите. Разбира се, след като Го поканим, Той трябва да Си остане център в мислите ни, без да Го забравяме. (Исус бе поканен като скъп Гост на сватбата, преди да се беше появила липсата на вино. Мария не забрави за присъствието Му и отправи една кратка, сърдечна молба към Него, застъпвайки се за нуждите на младото семейство и техните родители. Тя покорно остави Исус да прецени дали да се намеси и как точно.) Това бе един подходящ урок за смирението, краткостта и сърдечността на нашите молитви.

2.”Невидимото” в нашите молитви

През този час ще разширим познанието си за молитвата, но не толкова като разговор с нашия Небесен Баща, а като отношение към Него. Защото преди молитвата да стане разговор, тя е отношение. Преди да изкажем с думи своите молитви, ние чувстваме и мислим в сърцата си нещата, които искаме да кажем на Бог. И това, което чувстваме и мислим, често остава скрито и неизказано в молитвата. Можем да го наречем “невидимото” в нашите молитви. Какво може да е то?

а)Празнотата на молитвите ни

Нека направим няколко предположения: Това, което много често се забелязва е машиналност и изтъркани фрази: “Води ни по пътя, Боже”, “Да бъде слава на името Ти” и т.н. Какво е “невидимото” в тези молитви? Може би празнотата на отношенията ни с Бог или навикът да се молим по навик. Но молитвата не е навик, не е машиналност. Молитвата е копнеж. Тя е дълбоко отношение на сърцето и ума към Бог, към нашият Небесен Приятел и Баща.

б)Страхът и гневът

Други две “невидими” неща в молитвите ни могат да бъдат страхът и гневът. Страхът подтиска човека и това пречи на Божията любов да го промени (1Йн.4:18). Възможно е човек да се моли и чете Библията само от страх, че в противен случай няма да бъде спасен. Такъв християнин е за съжаление. Гневът от друга страна задушава нашата любов към Бог. Били ли сте гневни, ядосани на Бог? “Защо допусна, Боже да се случи това в живота ми? Как можа?” Гневът разрушава нашата любов към Бога. Ако го поддържаме в сърцата си и не го изповядваме в своите молитви, гневът ще унищожи вярата ни в Исус (Еф.4:26,31).

3.Две важни условия за отговор на молитвите ни – мотивация и доверие

Има две, още по “невидими” неща в молитвите ни, от които страхът и гневът са част. Това са мотивацията и доверието. Страхът е вид мотивация – неправилна мотивация за един християнин. Гневът изразява липсата, отсъствието на доверие. Ако вярваш, че Бог те обича и прави най-доброто за теб, ти няма да Му се ядосваш и гневиш.

Мотивацията и доверието освен, че са “невидими” неща в нашите молитви, те са още и две условия за отговор на молитвата ни към Бог (1Йн.5:13-15), (Мт.21:22). Тези две важни условия се съдържат и в разговора между Исус и майка Му на сватбата в Кана. В този разговор ще открием два урока и ще ги обединим под общото заглавие:“Довери се на Исус”

4.Разговорът между Исус и Мария – ІІ част

Да чуем отново разговора (Йн.2:3,4).

Винаги съм се чудил на отговора на Исус. как е възможно да се обръща така грубо и студено към майка Си? Но ако на български преведено “жено” звучи грубо, то на ориенталските езици по онова време не е звучало така грубо. Може би дори е точно обратното. Смисълът, който има това обръщение е израз на нежност, почит и уважение. Ето няколко текста, които потвърждават това заключение:

(Мт.15:38) – Обръщайки се към спрафиникийката, Исус изрази възхищение от вярата й;

(Йн.8:10) – С обръщението Си към осъдената блудница, Исус я успокои и утеши;

(Йн.19:26) – Когато бе на кръста, Той отново изрече “жено”. Обръщайки се към Своята майка, Исус се опита да я утеши в скръбта и самотата, като я повери в ръцете на любимия Си ученик;

(Йн.20:13) – Дори ангелите използват това обръщение, за да утешат и успокоят Мария Магдалена пред празния гроб.

Така че, макар да укори Своята майка на сватбата в Кана, това беше един нежен укор. В западните страни, децата също в много случаи се обръщат към своите родители с почтителната форма “Госпожо” или “Господине”. Гледаме го по филмите. Затова бих превел обръщението “жено” като “мила госпожо”.

І.Урок по мотивация

1.Мотивите зад нашите молитви

а)”Невидимите” мотиви в молитвата на Мария

Във въпроса на Исус към Мария се разкрива онова “невидимо” нещо, което се съдържа в нейната молба: “Вино нямат”. На пръв поглед въпросът Му, като отговор на тази молба изглежда чуден. Защо й казва тези думи? Явно има защо. (Йн.2:24,25) Исус знае какво има в човека. Често в думите на Исус при разговорите Му с хората, които среща се разкриват техните мисли и чувства. Така беше при разговорът с Никодим, със самарянката, с царския чиновник, с фарисеите и садукеите. Такива са и думите към Мария. Исус разкри това “невидимо” нещо, което я накара да Го помоли за помощ.

Като Го видя на сватбата заедно с първите ученици и като чу за това, че Йоан Кръстител е засвидетелствал за Него, сърцето й започна да тържествува. Мария щеше да бъде повече от човек, ако заедно с радостта й, не се бе появила и нотка на естествена майчина гордост. Започна тайно да се надява да се появи възможност Исус да извърши чудо и да открие на присъстващите, че Той е Избраният от Бога. С думите си Мария Го подкани и сякаш Му каза: “Хайде Сине, време е вече да покажеш, че Ти Си Месия, Царят на Израил.”

В тайната мисъл на майката и в отговора на Христос се съдържа първият урок за нас – урок по мотивация. Често зад нашите молитви стоят неправилни мотиви. Тайни неща, които не изричаме, но които ни подтикват да молим Бог за нещо. Най-често това са егоистични желания или неправилни мотиви.

б)Егоистичните желания в нашите молитви

Един пастор получил покана да отиде в по-голяма църква от тази, в която бил служител в момента. Църквата, която го канела за свой пастор се намирала в по-богат район, с по-високообразовани членове. Освен това в писмото пишело, че осигуряват за семейството му просторна къща с пълно обзавеждане. Пасторът погледнал мухълът по тавана на тясното си апартаментче и подал писмото на жена си. Съпругата му попитала: “Да се помолим ли за ръководство в Божията воля?” Пасторът отговорил: “Ще се помолим за ръководство в Божията воля докато си събираме багажа.”

Зад нашите молитви могат да се крият неправилни мотиви. Мария се молеше поради нуждата, възникнала на сватбата, но в мотивите й за тази молба се съдържаше нещо, което тя не смееше да изкаже с думи.

Какво се крие зад вашите молитви? Дали мотивите ви да отправите точно тази молитва към Бога са чисти? Дали няма нещо, което не смеете да кажете в молитва на Бог, но го таите дълбоко в себе си? Заслужава си да изпитваме нашите мотиви докато се молим. Така няма да оставаме разочаровани, когато Бог не ни отговаря.

2.Исус разкрива нашите мотиви

“Какво имаш ти с Мен, жено?” Това бе въпросът, който разкри мотивите на Мария за нейната молба. Исус откри тайното й желание да Го подтикне да изяви Себе Си. Много по-различно щяхме да виждаме нещата, ако Той не бе казал нищо, ако след думите на Мария бе записано: “Исус се изправи и майка Му каза на слугите…” Но Неговите думи откриха какво имаше в сърцето й.

В много от нашите молитви са скрити неща, които Исус ни открива. Светият Дух не ни оставя да лъжем себе си (Йн. 3:8). Усещате ли “вятъра”във вашите мисли? Светият Дух ни изобличава за нашите неправилни мотиви, но усещаме ли Неговият шепот? Обръщаме ли внимание на гласа на съвестта, с която Той ни говори? Един новороден християнин чувства ръководството на Светия Дух, чрез гласът на съвестта, чрез Божието Слово – Библията, чрез съветите на неговите братя и сестри и чрез Божието провидение.

а)Човешката склонност да ръководим Бог

Това, което Мария се опита да направи бе да подтикне Исус да действа; да разкрие, че Той е Месия. Но Той я укори за нейната склонност да Го ръководи. Кой кого ръководи в този свят – ние Бог или Бог нас? Защо като Мария си мислим, че можем да ръководим Бог; че знаем и разбираме по-добре от Него?

-Проблемът на петдесятните християни

Не можем ние да вършим Божието дело чрез Бога или чрез Светия Дух. Светият Дух върши Своето дело чрез нас. Някой наши братя и сестри от петдесятните и харизматичните църкви се държат така, сякаш те управляват Светият Дух. ”Пасторът извика всички, които искаха да се покаят да излязат напред, за да може върху тях да слезе Светият Дух. Няколко стотин души излязоха напред. Последва молитва Светият Дух да слезе върху тях, за да стават чудеса и знамения. Пасторът приканва онези, които искаха да получат дарбата да евангелизират да вдигнат ръка. Той каза: “Приели дарбата за евангелизиране.” Последва една молитва на език, чието тълкувание беше потвърждение за това, че Духът подарява в момента тази дарба… Когато накрая се предложи възможността за получаване на дарбата за изцеление, се обадиха повече от половината от участниците. Пасторът потвърди, че и тази молитва е изпълнена. Той завърши с думите: “Казвам ти от името на Христос: Изцелявай болни, изгонвай демони, проповядвай евангелието. Приеми този дар от Христос.” (Игра с огъня – стр. 454, 455).

Смущаващото в това поведение е, че молитвите им приличат повече на заповеди, отколкото на смирени и покорни молитви.

-Проблемът на нашата църква

За съжаление и ние, адвентистите допускаме грешката да вършим Божието дело, вместо да оставим Светият Дух да върши Своето дело чрез нас. Когато наблягаме на организацията, като най-важна и на личните усилия, вместо на молитвата, ние всъщност изместваме центърът от Исус върху нас. Поставяме по-маловажните неща преди важните. Но това е грешка. (Зах. 4:6) (Пс. 127:1,2)

-Резултатите от всичко това

Робърт Пири – един от покорителите на северния полюс. След всеки преход вечерта, правел изчисления за изминатото разстояние. За голяма своя изненада, веднъж установил, че въпреки големият преход, който изминали през деня, те са се отдалечили от целта с цели 8 километра. Разтревожен и объркан, проверил отново изчисленията. Всичко било точно. След няколко дни станало ясно, че те не са на твърда земя, а на един огромен айсберг. Независимо, че вървели към целта напред, айсбергът ги отнасял в противоположната посока – назад. (Радостта от спасението II стр.62).

Ако не поставим Исус като най-важното нещо в живота си и след това да направим всички усилия, може да се окаже, че вървим назад като Пири, вместо напред. Бог е Този, Който ни предвижва напред.

-Другата крайност - да не правим нищо

Не по-малка грешка е другата крайност – да останем пасивни, да не правим нищо и да чакаме Бог да ни използва. Бог не използва “мързеливци” (Ой. 3:1-3; 2:4,5). Смирените, ръководени от Бога хора не са пасивни. Не се изолират от своите братя и сестри; не презират слабостта на Божията църква, а взимат дейно участие в нея, за да може да расте. Бог пита: “Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас?” а те отговарят: “Ето ме, изпрати мен.” (Ис. 6:8). Понякога заради проблемите в църквата се страхуваме и срамуваме да поканим хората да дойдат в нея. Но Бог ни е дал поръчка: (Ой. 22:17). А предупреждението на Исус срещу нашата пасивност е още по-категорично: (Мт.12:30).

б)Границите на нашето предназначение

“Какво имаш ти с Мен, жено?” Тези думи означават, че всеки от нас си има едно конкретно предназначение. И за това предназначение има поставени граници, отвъд които не може и не бива да се опитваме да излизаме.

Мария бе избрана от Бога с най-отговорното предназначение – да роди, отгледа и възпита Божият Син. Но това предназначение си имаше своите граници. Тя нямаше власт над Него, нито право да Го насочва и направлява в Мисията Му. Колко по-малко право имаме ние да се опитваме да ръководим Бог и да Го поучаваме какво да направи в живота ни! Като слаби и грешни човешки същества, нашето предназначение е да се покоряваме на Бог и да следваме посоката, която Той ни посочва в живота; да вършим делата, които Той ни дава да вършим. Нито повече, нито по-малко.

3.Нашата реакция на това разобличение

Каква беше реакцията на Мария от това разобличение на мотивите в сърцето й? Смирено покорство. Тя не каза нито дума. Не започна да спори с Исус за правата си. Не започна да Го убеждава какво е “полезно” за Него. Не започна и да се извинява или оправдава. Тя просто прие Неговото изобличение и покорно наведе глава.

Това е прекрасен пример за нас! Каква трябва да бъде реакцията на Божиите изобличения? Гняв, лъжливи оправдания, отричане от Бога? Спираме ли да се молим, да четем Библията и да ходим на църква, щом Бог ни покаже, че не сме прави и не вървим в добър път? Дано да отговаряме както Мария на Божиите изобличения – със смирение и покорство.

ІІ.Урок по доверие

“Часът Ми още не е дошъл.” Това беше второто нещо, което Исус каза на майка Си. От тези думи можем да научим и втория урок за нас. Това е урокът по доверие, на който Бог се опитва да ни научи.

1.Бог има друг план

Една от най-важните особености на човека, която Бог му е дал това е способността да планира, да си поставя цели и да разсъждава с какви дейности да се захване, за да постигне тези цели. За съжаление, след грехопадението, отделяйки се от Бога, нашите планове много често се разминават с Божествените. Така беше и с плана на Мария. Тя знаеше, че Исус е Цар и навярно си представяше как изявявайки се чрез чудесата, народът съвсем скоро щеше да Го издигне за такъв. Но всички знаем, че Той имаше друг план за Своето царуване и царство. (Лк. 12:20), (Пс. 55:8,9)

а)Често неразбираем, но по-добър от нашия

Двама гръцки монаси засадили в двора на манастира по едно маслинен дърво. Единият се молел: “Господи, дай дъжд, за да има влага в почвата и така моето дърво да развие силни корени.” Така и станало. После се помолил: “Боже, дай слънце, за да затопли земята.” Бог изпълнил и това желание. След известно време монахът се помолил: “Господи, може би трябва един студ, за да се закали дръвчето и да направи по-хубава кора.” Паднал студ и дръвчето измръзнало.

Натъжен монахът отишъл при своя духовен брат и го попитал: “Какво направи ти, та твоето е така свежо и вече цъфти, а моето загина, въпреки усилията ми?” Той му отговорил: “Аз оставих моето дръвче изцяло в Божиите ръце, като си мислих: “Този, Който го е създал, знае най-добре от какво то се нуждае.” Така аз не давах на Бог никакъв съвет, но само подържах дръвчето със следната молитва: “Татко, оставям го в Твоите ръце.” (Радостта от спасението III. стр. 198)

Божият план винаги е по-добър от нашия. Планът на Исус беше по-добър от плана на майка Му. Тя не успя да разбере в продължение на още три години този план – до момента, в който Го видя възкръснал. Божият план често пъти е неразбираем за нас, но той винаги е по-добър от нашия (Йн. 13:4).

Ние страдаме в този свят. Преживяваме тежки загуби на любими хора. Изпитваме много болка и разочарования. Но не можем да разберем защо. Защо това нещо е част от нашия живот и от Божия план за него? Но Божия план винаги е по-добър от нашите и той винаги е за наше добро. Адвентистите не носят обеци, но си закачете този стих като обеца на ума и никога не го забравяйте (Рим. 8:28).

б)Все пак съобразен и с нашите обикновени, ежедневни нужди

Колкото и Велик да е Бог, Той винаги съобразява Своя Велик и могъщ план с нас, незначителните човеци и с нашите незначителни нужди. Вече говорих в предишната тема, че не случайно Исус извърши именно това знамение в Кана, като Свое първо чудо. Той задоволи една незначителна, според Божият мащаб нужда, просто за да зарадва едно младо семейство и техните приятели. Бог се грижи и за най-малките ни нужди, като съобразява Великите Си планове с тях.

Това означават думите на Исус: “Часът Ми още не е дошъл.” Мария се довери на тези думи и на по-добрия план на Божия Син за Неговото възцаряване като Месия.

2.Привилегията да познаваш Исус

Обръщайки се към слугите, Мария заръча: “Каквото ви каже, направете.” Много съм се чудил на тези думи. Исус сякаш й отказва, а тя, като че ли продължава да настоява. Но не беше така. Мария не беше досадница, каквито сме ние понякога. Обичаме да държим на своето и да тормозим хората около нас с глупавите си настоявания.

Но в този случай не беше така. Отговорът на Исус не беше отказ на молбата й. Той отказа да бъде принуждаван и поучаван как да изпълни плана на Своя Отец. Но откликна с готовност на нуждата и доверието на Мария. Тя се довери точно на тази Негова готовност да помага, грижейки се за нуждите на хората. Никой друг на сватбата не осъзнаваше напълно кой е Исус. но Мария Го познаваше.

Веднъж попитали съпругата на Алберт Айнщайн: “Госпожо Айнщайн, разбирате ли теорията на относителността на Вашия съпруг?” Тя усмихнато отговорила: “Честно казано, не разбирам теорията на относителността на моя съпруг, но аз разбирам моя съпруг.” (Радостта от спасението II стр. 81)

3.Привилегията да се довериш на Божия план

Огромна привилегия е да познаваме и разбираме Исус; да Му се доверяваме за плановете, които има за живота ни. Той е нашият Небесен Баща и ни обича безкрайно много. Даде най-скъпото Си заради нас. “Как няма да ни подари с Него и всичко” (Рим. 8:32) друго, което е полезно за живота ни?

Едно вярващо семейство изпаднало в големи финансови затруднения до такава степен, че нямали дори храна. Когато напълно привършили всички хранителни запаси, същия ден, около времето за вечеря, всеки от тях си мислил: “Да имаше сега поне хляб!” Решили да се помолят за това. Докато всички коленичели, малкото момченце изтичало, взело ножа от шкафа и го поставило на празната маса. “Защо правиш това?” – попитал бащата. “Нали Исус ще ни даде хляб – трябва да го нарежем.” – отвърнало то.

Помолили се. преди още да се изправят, някой почукал на вратата един техен роднина влязъл и казал: “Нещо ми подсказа, че трябва да ви донеса този хляб. Жена ми току що го извади от фурната.” (Радостта от спасението II стр. 59).

Ние сме малките любими деца на Бога. Привилегия за нас е да се доверим като дечица на своя Небесен Баща и Неговия мъдър план за нашия живот.

Заключение:

Резюме от този час– 2 урока: по мотивация и по доверие

(Пс. 37:5), (Филип. 4:6,7).

Довери се на Исус! Той има чудесен план за твоя живот! Амин!

ДОВЕРИ СЕ НА ИСУС