Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Покани Исус

Увод: Само присъствието на Исус задоволява нашите нужди

1.Нищо не е по-важно за едно дете от родителите му

Като дете ми се случваше няколко пъти да се загубвам. Веднъж, когато бях на около 3 години се изгубих на плажа. Увлечен от игра с вълните и морския пясък се отделих от родителите си и се изгубих. Тичах насам – натам, но не ги виждах никъде. Навсякъде беше пълно с хора, които се разхождаха или лежаха на пясъка. Всички изглеждаха еднакво по бански. Изплаших се и се разплаках. Така вече нищо не виждах. Всичко ми се размаза от сълзите. Бях едно малко безпомощно 3 годишно дете, което се лута и търси родителите си. Нуждаех се от тях, копнеех да ги видя, да бъда с тях. Един спасител видя, че плача и ме взе на ръце. Заедно започнахме да търсим мама и татко. Скоро ги видях. Те също бяха тръгнали да ме търсят. Когато баща ми ме взе на ръце се утеших и спрях да плача.

Кое е най-важното нещо за едно детенце, което се е изгубило? Няма нищо по-важно от присъствието на родителите му. Докато не ги намери нищо не може да го утеши. Може да му давате сладкиши, играчки или каквото и да е, но най-важното за него е мама и татко да бъдат до него.

2.Нищо не е по-важно за един християнин от Исус

Исус казва, че трябва да станем като дечицата. За тях няма по-важно нещо от родителите им. Същото е вярно и за християните. Няма нищо по-важно за един истински християнин от присъствието на Исус.

а)Търсим Го за помощ

Защо търсим Исус Христос в живота си? Хиляди хора идваха при Него за помощ. Мнозина от нас са тук, защото са потърсили Исус за помощ. Както е нормално едно дете да търси родителите си за помощ и подкрепа, така е нормално и всеки човек да търси Бог за помощ.

За съжаление това е единственото, заради което някои търсят Бога. Откакто съм в църквата съм виждал много хора, които идват и след това си отиват. Една от причините е, че идват единствено, за да получат помощ. И когато я получат или не я получат според очакванията си, те си отиват.

б)Търсим Го заради Самия Него

Как се чувствате, когато изпитват интерес към вас, защото имат полза? Винаги са любезни, когато знаят, че ще им помогнете. Когато обаче разберат, че нямат полза от вас, те се отдръпват и ви избягват.

Истинският приятел е този, който се интересува от другия не защото има полза, а заради самият него. Истинският християнин е този, който се интересува от Христос не (само) защото има полза от Него, а заради самият Христос. Трябва да търсим Исус заради Неговата личност, това което Той е.

Във всеки от нас Бог е оставил едно място, което само Той може да запълни; копнеж, който само Неговото присъствие може да задоволи. Тогава най-естественото нещо, което трябва да сторим е да Го поканим да заеме това празно място в нас.

3.На сватбата в Кана Галилейска

Ще разгледаме през този час един от редките случай, в който Исус беше поканен не заради това, което може да стори, а заради това което е, заради самият Него. (Йн. 2:1-11) Сватбата в Кана Галилейска.

Темата е “Покани Исус”

а)Целта на чудесата

Преди да разгледаме случаят, нека си отговорим на въпроса: Защо Исус Христос вършеше чудеса? С каква цел? 1)Първото нещо беше, за да задоволи конкретна нужда, която възникваше. Някой беше болен – нуждаеше се от лечение и Исус го изцеляваше. Имаше гладни последователи и Той ги нахранваше. Съществуваше заплаха от природна стихия и Той я потушаваше. 2)Извършените знамения разкриваха кой и какъв е Исус. Чрез чудесата Той изявяваше съвършенството и силата Си на Бог (ст. 11). 3)Трето – чудесата са предназначени да предадат поука и да ни научат на нещо практично в нашия живот.

И така, чудесата разкриват Божията грижа и любов за нашия живот и ни приканват да се доверим на Исус. след това те свидетелстват за силата и съвършенството на Бога и ни подтикват да се подчиним, и признаем върховенството Му. И накрая, те ни предават мъдростта на небето и ни съветват да се поучим. Тези изводи важат в още по-голяма степен за първото чудо на Исус Христос на сватбата в Кана.

б)Времето, мястото събитието и обстоятелствата

Накратко нека разгледаме времето, мястото, събитието и обстоятелствата.

Йоан е записал “на третия ден” (1:43). Третият ден след тази среща с Филип и Натанаил. Пет дни след като първите ученици Го последваха. Седем дни след като Йоан Кръстител даде свидетелството на фарисеите за Него. Една от причините за това чудо е, че то трябваше да утвърди вярата на първите последователи на Исус (ст.11). Мястото ни дава също интересна информация – Кана Галилейска. Това е град, принадлежащ на племето на Асир, един от синовете на Яков, за когото е записано пророчески (Бит.49:20). Теолозите правят връзка, че този текст има значение за чудото с превръщане на водата във вино – един от царствените деликатеси на всички времена. (Римската поговорка – in vino veritas). Т.е. това е едно пророчество за Христос.

Защо Исус не избра Ерусалим – центърът на еврейската публична дейност, а този отдалечен край за начало на Своето дело? (Йн.5:41) За разлика от нас, Исус Христос предпочиташе компанията на смирените и скромните, а не на великите и гордите.

Събитието, което Исус почете беше една сватба. Брачната връзка бе създадена от Исус. Почитта, която Исус й оказа, извършвайки първото чудо именно на този брачен празник, открива колко голяма стойност има тази връзка в Божите очи. Брачната връзка е свята. Не случайно тя символично представя връзката между Христос и Неговата църква.

(Пренебрежението към църквата, дистанцирането от нея е пренебрежение и отдалечаване от Христос. В това има сериозни последици за всеки християнин.)

Исус се интересува от нашите земни радости и Той се радва заедно с нас на нашите празници. Особено, когато сме Го поканили като скъп гост на тях. Това е пример да уважаваме и почитаме празниците на другите хора и да се учим да не се изолираме от тях, но да бъдем общителни.

Какви са обстоятелствата и поуките, които можем да изведем от тази случка? Какво иска Исус да ни научи със Своето първо знамение?

(ст.1) Първото обстоятелство, което можем да забележим е, че майката на Исус, Мария бе на сватбата. Вероятно тя е била роднина на някои от младоженците и като такава е била поканена да помага за приготовленията на сватбата. (Имало е обичай бракът да се празнува няколко дни (Бит. 29:22; Съд. 14:10)). Исус обаче, за разлика от майка Си бе поканен като скъп гост на тържеството. И именно в това обстоятелство се крие първата важна поука за нас.

І.Трябва да поканим Исус в живота си

Трябва да поканим Исус Христос в живота си. Като Негови последователи – хора, носещи Неговото име, ние трябва да ценим и търсим Христовото присъствие в живота си. Обичаме да казваме, че Исус е най-важното нещо в нашия живот. Ако това е най-важното нещо за нас, всеки ден ще отправяме покана към Него да бъде скъп гост в живота ни. Това ще бъде първото и постоянно нещо, което ще правим през деня. Още със събуждането си сутрин, това ще бъде мисълта, която ще ни вълнува най-много. (Пс.5:3; Пс. 88:13)

Кое е най-важното нещо във вашия живот? Помислете кое е първото нещо, за което мислите, когато се събудите сутрин? Когато умът ни се занимава още със събуждането сутрин с нас и проблемите ни явно Исус не е най-важното нещо за мен. Нека каним Исус в живота си още с първите мисли за деня. Това беше и примерът, който Исус ни даде, докато беше на земята (Мк.1:35). Сатана полага специални усилия да ни отклонява от Исус и да пречи на връзката, приятелството и доверието в Него. Не се подвеждайте! Не трябва да правим себе си център. Нека каним Исус постоянно.

1.Исус очаква да Го поканим

а)Очаква, не се натрапва

(ст.2) Исус очаква да Го поканим. Той не е от тези, които се натрапват без да са канени. На няколко места в Евангелията четем, че когато Исус разбираше, че в някой град не е желан, Той Си тръгваше. Мисля си, че няма нищо по-тъжно от това да оставим Исус да Си отиде. А най-простото нещо, което можем да направим е да Го поканим.

Някой може да каже, че Исус се самопокани, като отиде в Кана. Да, Исус отиде в Кана, за да изрази радостта и почитта Си към младоженците, но нека видим от един друг пример дали се натрапва в живота ни. (Лк.24:15-16, 28-30). Исус очаква да Го поканим в живота си, защото само Той е, Който разчупва и дава необходимото, за да живеем, за да сме щастливи

(Исус не се натрапва! Това дори е Неговия съвет и към нас (Лк.14:10)). Той очаква да Го поканим не защото би могъл да има полза от нас; не защото е “лаком и винопиец”, а защото с това може да ни даде най-доброто, от което се нуждаем (Мт.7:9-11).

б)Преди да дойдат проблемите

Исус очаква да Го поканим преди да дойдат проблемите. Колко пъти в живота ни се е случвало точно обратното?! Започваме да правим нещо без да се помолим. Изведнъж връхлитат сериозни проблеми, които ни спират и объркват и ние се сещаме, че не сме поканили Исус с нас. Приличаме на малки деца, които тичат смело и независимо далеч от родителите си и единственото, за което мислят е играта и топката. Толкова са погълнати от заниманието, че не забелязват голямото лошо куче, което тича озъбено срещу тях. Чак тогава те се сещат за този, който може да ги спаси – мама и татко. И ние се сещаме за нашия небесен Баща чак когато видим озъбената паст на проблемите, които скачат в живота ни.

Може би сте чували историята за двама приятели, които си говорели за проблема на техен общ приятел. Първият описал всичко, което се опитал да направи, но нищо не помогнало. Най-накрая казал: “Изглежда не остава нищо друго, освен да се помолим.” А другия отговорил: “Чак до там ли се е стигнало?”

в)Тогава може да се намеси

За съжаление присъствието на Исус става важно за нас чак когато дойдат проблемите. Но чрез случая със сватбата, Бог ни дава един много ценен урок. Ако каним Исус в живота си още преди да се е случило нещастие или преди да е възникнала нужда, Той може да се намеси и да оправи бъркотията, в която се заплитаме.

Често обичам да си представям как Бог и Сатана водят спор за нас, на кого принадлежим. Може би винаги, когато забравим да поканим Исус в живота си,Сатана отправя обвинението: “Защо се грижиш за него – той не се интересува от Теб? Ето, дори и на това важно събитие в живота си забравя да те покани. Ти не си му нужен. Ако му беше нужен щеше да Си почетния Гост в неговия живот.” С голямо нежелание признавам, че дявола много често има право за нас християните. Рядко се сещаме да каним Исус като почетен Гост. Не е чудно тогава, че Той може рядко да се намеси в живота ни. Ако двамата ученици, отиващи за Емаус не бяха настояли Исус да остане с тях онази вечер, едва ли щяха да получат така скоро утехата и радостта, че Исус възкръсна. Затова мнозина християни са тъжни и умърлушени. Без Исус в живота им, Той не може на сила да излее благословенията Си върху тях.

2.Той очаква да поканим Неговите деца

(ст. 1-2)Не само Исус, но и учениците Му бяха поканени на сватбата. Нека ви задам един въпрос: Ако учениците не бяха поканени на сватбата, щеше ли Той да приеме поканата? Не вярвам. Сега ще обясня защо:

Първо Той не би я приел, защото не би изоставил учениците Си, за да се весели сам на някаква сватба. Вие бихте ли изоставили гостите си, за да отидете на гости на ваш близък роднина или съсед?! Най-малкото не е прилично. А Исус не само от приличие не ги изостави. Това бяха първите, които Го последваха и положиха доверието си в Него като в Месия. Не бяха видели още никакво чудо, но приеха с доверие, че това е обещания от Бог Спасител. Някои от тях бяха изоставили предишният си учител Йоан Кръстител, за да тръгнат след Исус. И сега, първото на което Той ще ги научи е, че една сватба е по-важна от тяхното доверие. Звучи ми абсурдно! Може би именно за това бяха поканени и учениците – защото Той не би приел поканата без тях. Три и половина години те бяха непрекъснато с Него във всичко. (Според мен Той така желае да бъдем и ние с Него.)

а)Това е изискване за присъствието Му

Ето още един важен урок за нас от този случай. Исус очаква да Го поканим в живота си. Особено на важните събития. Исус очаква да Го поканим като скъп Гост, за да може да ни раздаде Своите благословения, от които така много се нуждаем. Исус очаква да поканим и Неговите ученици, приятели и изобщо Неговите деца. Ако не го направим, Исус няма да приеме нашата покана. Ние ще се лишим от присъствието Му, ако не поканим тези, които Исус очаква да поканим. Това е едно изискване и условие за Неговото присъствие.

б)”...на Мене сте го сторили.”

В едно адвентно сиропиталище всеки път в молитвите си преди хранене, децата канели Исус да дойде при тях. Едно малко момченце веднъж попитало: “Защо Исус не идва при нас, въпреки че ежедневно Го каним?” Със своята наивност и прямота, въпросът бил труден за отговор. Детето си отговорило: “Сигурно защото не сме Му поставили собствен стол.” Донесли един стол. Същата вечер някой почукал на вратата. Отворили. Било едно гладно, дрипаво и изморено дете, което молело за храна и подслон. Децата го поканили вътре. То било настанено на свободния стол. Всяко дете му дало малко от храната си. Така момченцето, което питало за Исус разбрало отговора на въпроса си. (Радостта от спасението І стр.78)

Вие разбрахте ли? (Мт.25:31-40) Запазвам ли винаги “едно свободно място” на грижа, внимание, помощ или подкрепа за човека до мен? Ще го направим ли за Исус?

Исус очаква да поканим тези “най-скромни” Негови братя. Тогава Той би приел нашата покана. Но не би отишъл там където има неканени или не приети Негови деца.

Обобщение до тук:…

ІІ.Трябва да запазим присъствието на Исус в живота си

Нека продължим: (ст.3). На сватбата се появи една нужда, една липса. Това е нещо нормално в нашия свят. Често ние се сблъскваме с нуждата, с проблема, с липсата в този свят. Това се случи и в първия ден от живота на едно новосъздадено семейство. Сякаш за да потвърди думите на ап. Павел, че “такива ще имат житейски скърби.” (1Кор.7:28).

Изглежда Исус и Неговите ученици бяха една от причините за възникналия проблем. Когато са били предвидени количествата храна и всичко за сватбата, не са очаквали допълнително гостите, които дойдоха заедно с Исус. Но има един абсолютен принцип, който всеки истински християнин приема с цялото си сърце. Никой, който лишава себе си от нещо или прави някаква жертва заради Христос няма да загуби. Така се случи и с това чудесно гостоприемно семейство. Присъствието на Исус и Неговите ученици не бе лишение за тях, а едно благословение.

2.Не бива да забравяме за Исус

Но втората основна и важна поука за нас е, че трябва да запазим присъствието на Исус в живота си. Не бива да Го забравяме след като сме Го поканили.

Мария – майката на Исус, не забрави, че Той е там. И когато възникна проблемът, тя веднага знаеше към Кого да се обърне за помощ. Вече бе губила присъствието на Христос, когато Той беше на 12 години (Лк.2:41-51). След този случай тя вече никога не забрави, че присъствието на Исус е най-важното нещо в живота й. Той беше центърът на мислите й и те пребъдваха в Него. Това трябва да бъде и личната опитност на всеки от нас. Когато поканим Исус в живота си – когато ставаме от сън, когато сядаме на трапезата, когато излизаме от домовете си, когато отиваме на работа, дори когато ходим да спортуваме или се събираме да се забавляваме – след като сме Го поканили, не бива да забравяме, че Той е с нас. Ако го направим, то е все едно, че не сме Го поканили.

2.Христос не е „резервна гума”

За съжаление често използваме Христос като ”резервна гума” в живота си. Взимаме Го с нас; молим и каним присъствието Му преди да направим каквото и да е, но след това Го забравяме и се сещаме за Него чак когато изпаднем в беда. Христос не е “резервна гума”. Той е най-хубавото и прекрасно нещо в нашето ежедневие и ние не бива да откъсваме мислите си от Него. (Разказът на Любо за шлайф-машината – “Докато мислих за Христос, всичко вървеше гладко. Когато мислите ми се насочиха към нещо лошо и се ядосах, работата ми се съсипа.”)

Заключение: Исус в центъра на живота

Исус трябва да бъде центърът на всичко в нас. Център на мислите ни, център на чувствата ни, център на брака ни, център на ежедневието ни, център на живота ни. Неговото присъствие задоволява всяка наша нужда, всеки наш копнеж, успокоява всяка наша болка и решава всеки проблем. Затова ние трябва да Го каним да пребъдва в нас – в ума и мислите. Във всяка дейност и събитие, нека първата покана да бъде за Него. Ние също трябва да пребъдваме в Него, а това означава, че след като Го каним, не бива да забравяме за присъствието Му.

Един новоназначен пастор в Южна Франция, решил да посети вярващите от църквата си, за да се запознае по-добре с тях. Едно изтъкнато семейство с нетърпение очаквало служителят, за да привлекат вниманието му върху себе си и да му направят добро впечатление. Един ден съпругът се върнал от работа и разбрал, че пасторът бил идвал: “Какво каза той?” – запитал неспокоен. “Той пита дали Христос живее тук, а аз не знаех какво да му кажа.” Лицето на мъжа почервеняло: “Защо не му каза, че сме почтени хора, че четем Библията и се молим?” “Той не попита за това.” Мъжът се ядосал: “Защо не му каза, че ходим редовно на църква и че плащаме десятък и дарения?” “Той изобщо не попита за тези неща – той каза само: “Живее ли Христос тук?”” (Радостта от спасението ІІІ стр.54)

Този въпрос е и за теб и за мен. живее ли Христос в нашите сърца и умове? В нашите домове? В нашата църква? Покани Исус! той очаква да Го поканим и да ценим и пазим святото Му присъствие. (Ой.3:20)

ПОКАНИ ИСУС