Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

Увод:

Наскоро проведох някои разговори които ме накараха да се замисля.

Повод - разговор за външния вид.

Не бива да мълчим по никой въпрос ако той е важен и актуален. До колкото съм усетил

въпросите за външния вид, поведението в Божия дом са доста наболели.

За това този път ще говоря за външния вид.

Според един проповедник има четири категории хора.

•          В едната категория са тези, които са красиви и грозни. Това са тези, които са
красиви на глед и понеже знаят това, без някой да им казва те са егоцентрични от
вътре. Никой не желае да бъде с тях, понеже са горди.

•          След това има хора, които могат да бъдат наречени "грозни, но красиви". Те може
да нямат толкова голяма външна красота, но имат толкава радостно изражение на
лицето си, че всеки иска да бъде с тях, защото те привличат хората и много не ги е
грижа как изглеждат от вън.

•       След това има една група от рядко срещани хора, които можем да наречем "красив.
^              красив". Това са тези с красива външност, а също и с красиво сърце.

*       •     Никой няма причина да си мисли, че е в последната категория "грозен, грозен". Ако си мислиш, че си такъв, това е твоя грешка, защото всеки може да бъде красив от вътре

1.     Какво е отношението между вътрешното духовно състояние и външния вид у
човека?

Кое е първичното, определящото и по- важното? Външното или вътрешното естество?

2.     Цялата Библията говори м акцентира върху вътрешна промяна, която трябва
да настъпи в човека:

Новото и старото естество касае вътрешния човек (същност), а не толкова външния му (изглед).

Ез 36:26 - ново сърце и дух. Това човек не може да направи 2Кор5:17

3.     Но какво е мястото к Библията отрежда на въпроса за вътшния вид на
християния?

Когато един въпрос е мн важен за нашето спасение, Библията го подчертава и повтаря.

Когато не е толкова съществен ...

До колко този въпрос е засегнат от самата Библия?

лгато изследвах този въпрос за мен беше интересно за разбера, че Библията не се занимава

шпсова много с въпрса за външния вид. Нейната цел преди вс вътрешната промяна на човека.

На колко места в Библията се споменава за това какъв трябва да бъде външния вид на

християнина? На 2 (1 Петр 3:3, 1 Тим 2:9)

Но дори и на тези две места, споменавайки нещо за външния вид, тя насочва вниманието пак

към вътрешното к е по- важно - вътрешната духовна красота.

Ако външния вид би бил толкова важен, тя би третирала този въпрос доста обстойно.

•     Защо Библията не отделя повече внимание на външния вид на

християнина? Защото Бог знае че ако промени вътрешната ни същност, въпроса с външния вид е решен кардинално. Променена ли е същността, т външното няма как да не се промени. Като се посее семето в ума и сърцето, няма как да не даде плод и във поведението и външността на християнина.

Би следвало и ние както и самата Библия, да отдаваме приоритет на вътрешната духовна

промяна в човека, а не да се занимаваме прекалено много с външния вид.

Не е нужно да се прави религия от това какъв трябва да бъде външния вид на християнина.

Защо е така, а не иначе? Защо външния вид не е по - важен от вътрешното естество?

4.    Изгледа. Особенности на изгледа или външния вид.

Външния вид може да лъже.

Външния изглед - първото впечатление.

Човешката склонност да се влияе мн от външния изглед.

2 Кор 10: 7 Вие гледате на външното. Ама го казва с упрек.

•          Сатана използва външния изглед мн успешно за да ни влияе.

•          Божият начин на влияние е противоположен.

Той никога не се опитва да повлияе с външен блясък или външна привлекателност: Пророците, Йоан Кръстител (кого излязохте да видите), Исус. Мат 8:11 Ис 53:2

•      Съденето и определянето на вътрешното състояние според външния израз има един
основен проблем: Справедливостта. Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
Йоан 7:24

•      Зад добрия външен изглед може да се крият вътрешни духовни недостатъци.
Пр. Дългите молитви на лицемерите. Мат 23:14

Понеже външния вид е лъжлив, ето защо

5.     Посоката на помяната к трябва да настъпи у нас според Библията е от вътре -
навън, а не обратно.

Мат 23:25,26, очисти първо вътрешността, за да бъде и външността чиста

Какво правили фарисеите - чистили външността. Тяхната цел била външността. Исус ги

нарича слепи.

Лук 11: 37-41

•          Промяната от вън навътре е неестествен процес.

•          Промяната от вътре навън е правилния Божествен метод

Ние не израстваме чрез дърпане, теглене и разпъване. Промяната от вън навътре прилича на

такова дърпане, теглене или разпъване, к е неестествено.

Израстването е естествен процес.

По същия начин не е здравословно да разпъваме външния си вид, когато това разпъване

липсва от вътре.

6.     Критерия за истинност на истинския християнин (годени) е неговото вътрешно
стество, а не неговата външност.

Кой е истинския християнин или юдеин? Това не зависи от неговата външност, а от вътрешното му естество.

Римл 2 : 28 истинския юдеин се определя от неговота вътрешност, а не от неговата външност. Ето защо

•          Затова нашата основна грижа трябва да бъде вътрешната промяна

•          Може ли човек да бъде променен само вътрешно, а външно не? Не

За човек к е променен вътрешно, няма опастност да не се промени външно. Затова нашата основна грижа трябва да е вътрешната, а не външната промяна.

•      Възможно ли е човек да се промени само външно, а вътрешно не? Да

Проблем когато сведем религиозността до външни форми ( облекло, поведение, религиозни практики)

Към кое да се стремим, на кое да наблегнем, на кое да поставим акцент.

Съвета на Исус към фарисеите

Другото ще си дойде на мястото с вътрешната промяна и израстването и

Много от проблемите в църквата идват като резултат от поставяне на неправилен акцент.

7.     Ролята и значението на външността и вътрешността

•     Може ли външността да играе роля на барометър за нашето вътрешно

състояние?

До колко е валидно схващането, че външността говори за вътрешното духовно състояние.

До някъде, тъй като външността може и да лъже и не винаги разкрива какво е вътрешното състояние. Вътрешността може да се скрие под маската на външността. Неверието може да се скрие под маската на набожност...Лицемерие.

^        •     Какво е ролята на външния вид и вътрешния човек по отнашение на
р                спасението?

Отношението е подобно както отношението между вяра и дела

Едното е първичното, другото е следствие.

Спасени сме по благодат чрез вяра, а не чрез дела за да не спохвали някой

Спасени сме заради вътрешната промяната изработена от Бога, а не заради външните

промени к са последица, к са човешки дял, за да не се похвали някой.

Вътрешното предопределя външното, а не обратно. Вътрешното води до външното. Ако говорим много за делата, има опастност да залитнем в оправдание и спасение чрез дела.

Крайност: външността няма никакво значение. Само вътрешността е важна.

Крайност: Външността е толкова важна, че ако твоята външност е неподходяща, значи ти не

си никакъв християнин. Външността от първостепенно значение.

8.     Насочването от външното към вътрешното е въпрос и на зрялост.

Децата се впечатляват от външното. Виждат това което е на повърхностността.

Като гледах външността - много е хубаво...

Брей че благ човек... А пък той зъл, завислив... Но аз не можех да разбера това.

Зрелите виждат повече от децата. Стремят се да достигнат до вътрешността.

Промените в християнския ни живот започват с външни неща: пушене, пиене, гнили думи, ш

това са външните неща, к се виждат. Защо? Защото се раждаме отново като духовни деца.

а и скрити к на пръв поглед не се виждат, като гордост, лицеприятие, ...Те остават, защото : по трудно да се забележат и за тях е нужна степен на зрялост, за разлика от другите. Когато обаче промяната е от вътре, тя се справя лесно както с забележимите неща, така и с трудните за забелязване.

9.     Абсолюти и неабсолюти.

Външното, е неабсолютно и временно

Вътрешното, е абсолютно и вечно.

Проблемите идват когато започнем да спорим и да се занимаваме повече с неабсолюти,

нещата които се променят с течение на времето. Панталони, музика, облекло, коса

1 Кор 11:14-16 Ако някой мисли да се припира за това, ние нямаме такъв обичай...

Да насочваме вниманието си преди всичко и да наблягаме на вечните неща.

10.   Практични съвети

•     Козметиката - наръчник / 197

4 Цар 9:30 Езавел го е правила с цел да привлече вниманието на мъжете и да ги съблазни. Това не е добро

Но може ли да има и др мотив за използването на козметика? Що се отнася до козметиката ние вярваме че християните би трябвало да поддържат естествен, приличен и здрав външен вид. С др думи леката козметика, к не е противна на добрия вкус и на християнската скромност, която подпомага естествения. приличен и здрав външен вид е допустима. Ние сме против ярката козметика, тъй като Библията свързва ярката козметика с езичеството и отстьпничеството. Ер 4:30

•          Косата 1 Кор 11:14-16 Разликата между половете.
Принципа за козметиката се отнася и за косата.

•          Облеклото -

Панталона Вт 22:5 Не говори за панталоните.

Целта - разликата между половете.

Библейската вее е ясна - моралност, скромност, целомъдрие.

11.  До колко трябва да се обръща внимание на външния вид?

Съвета на Библията по отнашение на външния вид е кратък и лаконичен: Скромност и

благоприличие.

Дасе пазим от двете крайности:

Екстраваганшост.

Занемаряване до там че да се дава повод чрез външния вид да се злепоставя и хули Божието

име.

Нищо повече от това

По дъбре външният по добре да е правилно отражение на вътрешната същност, от колкото да

я прикрива или изкривява. Независимо в каква посока.

Ако вътрешното състояние на човека е добро, тогава за външността му няма защо да се

безпокоим - и тя ще е добра.

Но ако не е добро, тогава по добре е външното му състояние да говори правилно за това му

духовно състояние, от колкото да го пикрива зад добра външност - лицемерие.

Да поставяме правилния акцент.

Пс 51:5,6 понеже желаеш мъдрост в скришното на сърцето ми...