Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

МОЛИМ ВИ
ПОМОГНЕТЕ!

НАШАТА
НАЙ-СПЕШНА
НУЖДА

Стивън Смит и непрочетеното
свидетелство

 През 1850 година Стивън Смит, човек на средна възраст, приел Третата ангелска вест. Обичал истината за събота и се радвал на надеждата на Пришествието. Той и семейството му живеели в околността край Вашингтон, Ню Хемпшиър, когато адвентистите за първи път започнали да пазят съботата през 1844 година. Скоро след това брат Смит отдал времето и силите си да разпространява новооткритата истина. Макар да пътувал доста, все пак църквата във Вашингтон, Ню Хемпшиър била неговата домашна църква.

Но в онези ранни дни, както често се случва и днес, започнали да се чуват гласове на несъгласие, излизащи от хора, които твърдели че притежават тъй наречената нова светлина. Стивън Смит се подвел от погрешното учение за духовното пришествие на Христос. Скоро започнал да разпространява новите си възгледи. След като се отвърнал от едно от основните учения на нашата църква, той скоро започнал да използва влиянието си, за да подкопава доверието във водачите на делото. Особено критично бил настроен към Джеймс и Елън Уайт.

В края на октомври 1851 година 75 вярващи се събрали в църквата във Вашингтон, Ню Хемпшиър. Някои били пътували от други щати. Старейшината Уайт и Елън Уайт били сред присъстващите. Стивън Смит горчиво критикувал и се противопоставял. Той бил ревностен в прогласяване на разединяващите си възгледи. Почти в края на съботата Елън Уайт била взета във видение и й било представено състоянието на нещата в местната църква. С ясни думи тя казала на братята онова, което й било показано. Ръкописният доклад от онези ранни дни гласи:

„Видението имаше мощен ефект. Всички признаха вярата си във виденията освен брат Стивън Смит". Поради разединяващите си възгледи преди конференцията да свърши събралата се група освободила от членство брат Смит. На следващата година обаче след една изглеждаща промяна на сърцето и дълбока изповед, Стивън Смит отново бил приет в църквата. Но не за дълго.

Поддържащ истината за съботата, но горчиво противопоставящ се на виденията на Елън Уайт, бедният Смит бил готов да се присъедини към тази мъничка група или към онази издънка от църквата, или към всеки или към всички, които претендират за нова светлина за Божия народ. Не виждал нужда от Духа на пророчеството. Съчувствията му най-напред били към пратеническата група, (тъй наречената Пратеническа група) докато от нея не останало нищо. Възприел установяването на времето от 1854 докато и това се срутило. След това бил привлечен към групата на Марион с техните възгледи, че не е необходима никаква организация, че няма никакво светилище и няма никакви учения за Духа на пророчеството. Истинското естество на тези разногласни възгледи било ясно разбрано от църквата, когато Господ открил истинското им значение на Елън Уайт чрез видение; но Смит не чувствал нужда от тези предупреждения и съвети.

Въпреки неговите пътища Господ обичал Стивън Смит. През това време на колебание и насочване на привързаността към различни групи, на Елън Уайт било дадено видение посочващо опасностите, които го заплашват. Бил й показан и крайния резултат от неговия начина на действие. Изпитвайки голяма мъка Елън Уайт написала онова, което Бог й разкрил. Завършила писмото си с апел да се отвърне той от погрешните си пътища и да ходи отново с Божия народ. По това време семейство Уайт живеели в Батъл Крик, Мичиган, затова Елън Уайт написала писмо до Смит с вестта, която й била дадена.

Наскоро след това отивайки в пощата, за да получи кореспонденцията си, на Смит му бил връчен плик. Погледът му паднал на адреса на подателя г-жа Елън Г. Уайт, Батъл Крик, Мичиган.

„Елън Уайт ми е писала свидетелство, си помислил той гневно, чувствайки че лицето му пламва. Не искам никакво свидетелство." Той поел мълчаливо плика, държал го известно време е трепереща ръка не знаейки какво да прави е него.

„Не, няма да го прочета”, казал си той, като мушнал неотворения плик в джоба си и забързал към вкъщи. Като стигнал у дома си забелязал един куфар в ъгъла на стаята. Веднага разбрал какво ще направи е писмото. Гневно вдигнал капака, вдигнал съдържанието на куфара и пъхнал плика на дъното. Тръшнал капака и го заключил здраво.

В продължение на 28 години това свидетелство лежало на дъното на неговия куфар неразпечатано и непрочетено. През тези години Стивън Смит продължил да върви по собствения си път. Един, който го познавал много добре казвал за Смит, че той има „най-сразяващия и унищожителен език, който човек някога е притежавал. Той можеше да каже най-долните неща по най-долния и сразяващ начин в сравнение с който и да било друг човек, който съм срещал". Особено озлобен бил в критиката си срещу Елън Уайт и Духа на пророчеството. Г-жа Смит, която останала вярна на вестта както и децата му, се чувствали наистина нещастни. Подхранвайки такъв критичен дух и това отношение Стивън Смит прекарал 28 години, които биха могли да бъдат най-добрите от неговия живот, отдалечен от всички.

Било вече 1884 година. Били се изтърколили 27 години и косата на Стивън Смит била цялата бяла, а гърбът му превит. Един ден той взел от масата в гостната един брой на “Ривю енд Херълд” (както списанието “Адвентист Ривю” се наричало тогава). Прелиствайки страниците му Смит зърнал името на Елън Уайт като автор на една от статиите. Спрял се, за да я прочете. Когато привършил си казал: „Това е истината". Следващата седмица той взел друг брой на Ривю и там имало друга статия от перото на Елън Уайт. Отново казал: „Това е истината".

Това всъщност е и истинският тест за изпробване на истинността на Духа на пророчеството нали? Чрез страниците от книгите на Духа на пророчеството Господ говори на нашите сърца.

Седмица след седмица Стивън четял. Започнал да смекчава думите си и отношението си. Съпругата му и другите забелязали промяната.

На следващото лято 1885 година, Юджийн У. Фарнсуърд бил замолен да дойде в своята стара родна църква във Вашингтон, Ню Хемпшиър, да държи няколко съживителни събрания. Той с радост приел. Та точно там неговият баща Уилям Фарнсуърд през 1884 година за първи път застанал на страната на съботата. Скоро из околността се пръснал слуха, че Юджийн Фарнсуърд идва да държи сказки. Стивън Смит, който сега живеел в Юнити, на 19 километра на север, поискал да види отново Юджийн и да го чуе как проповядва. Познавал го като момче, което израсло пред очите му. Затова старият човек пропътувал 19-те километра до Вашингтон, за да присъства на събранието в събота сутрин. Смит седял в залата, когато старейшината Фарнсуърд проповядвал. Темата на проповедта му била възникването на Адвентното движение като движение на пророчеството.

Когато старейшината Фарнсуърд завършил проповедта си в залата се чуло някакво шумолене. Стивън Смит се мъчел да се изправи. Искал да говори, но старейшината Фарнсуърд не знаел дали трябва да му даде думата. Той очаквал, че щом Смит стане да говори речта му ще бъде една тирада от усмивания и критицизъм, но си мислел, че може би е по-добре да остави човека да излее каквото има да каже. И ето какво казал Смит:

"Не искам да се страхувате от мене, братя, защото не съм дошъл да ви критикувам, отдавна свърших с тая работа".

След това той направил кратък преглед на изминалите години; разказал как се е противопоставял на църковната организация и „на всичко друго"; споменал за връзката си с различните течения, претендиращи за нова светлина. Накрая казал, че е наблюдавал тези различни групи и е виждал как една след друга те пропадат, а и ония които им съчувстват стигат до голямо смущение.

„Фактите, казал той, са много упорито нещо. Но фактите са, че онези които са се противопоставяли на това дело са изчезвали, а онези които са обичали това дело са просперирали, растели са към по-добро и са ставали все по-посветени и богоподобни. Онези, които са му са се противопоставяли са се научили само да се борят и да спорят и са загубили почти всичко от своята религия. Никой честен човек не може да не види, че Бог е с адвентното движение и против нас, които му се противопоставяхме. Искам да бъда заедно е този народ и в сърцето си и в църквата." След тази публична изповед Стивън Смит започнал да прави преглед на своята минала опитност. Следващият вторник той разказал, че има едно писмо изпратено му от Елън Уайт в дъното на неговите куфари. От много години той не се бил сещал за него. За първи път от 28 години той поискал да разбере какво има вътре в този плик. С треперещи ръце отключил стария сандък и вдигнал капака. Бъркайки на дъното, той почувствал в ръцете си плика. Накрая го държал вече в ръцете си. Извадил го, погледнал го за минута и след това разкъсал плика. Хвърлил поглед върху ситно изписаните листове, седнал и започнал да чете.

Там Стивън прочел картината на онова, което щял да представлява неговия живот, ако той продължавал да следва същия път и същото поведение. Чел за горчивина и разочарование. Там била обрисувана точната картина на онова, което представлявал неговия живот, защото той не променил тогава пътя си. Писмото завършвало с апел да се обърне към Бога.

На следващата събота сутрин Смит бил отново във Вашингтонската църква. Не искал да пропусне събранието. Старейшината Фарнсуърд, който не знаел нищо за тази опитност проповядвал за Духа на пророчеството. Веднага след като завършил, старият Смит отново станал на крака. Чуйте неговите думи: „Получих самият аз свидетелство преди 28 години, занесох го вкъщи, заключих го в куфара и никога не го прочетох до миналия четвъртък". Казал, че се страхува да го прочете да не би това да го направи да полудее, но казал още: „Аз всъщност през цялото това време бях луд, най-малкото почти".

Накрая казал: „Всяка дума от това свидетелство за мене е вярна и аз я приемам. Стигнах най-после до там да повярвам, че всички свидетелства са от Бога. И ако бях обърнал внимание на онова, което Бог бе изпратил на мене, както и на останалите, това щеше да промени цялото ми поведение, целия ми живот и аз щях да бъда съвсем различен човек. Всеки, който е честен трябва да признае, че свидетелствата водят хората винаги към Бога и към Библията. Ако е честен, човек трябва да признае това; ако някой не желае да признае това значи не е честен.

Ако им бях обърнал внимание това щеше да ми спести цял свят от трудности. Свидетелството казваше, че не трябва да се проповядва вече определено време за идването на Христос след движението от 1844 година, но аз мислех че знам повече от виденията на една жена, използвам същите думи. Дано Бог ми прости, но за моя скръб открих, че виденията са прави, а човек който мисли че знае всичко, е в грешка, защото аз проповядвах определена дата в '54 година и похарчих всичко което имах, докато ако бях обърнал внимание на свидетелствата щях да си спестя това и много други неща. Свидетелствата са прави, аз съм в грешка.

Братя и сестри”, заключил той, “аз съм твърде стар, за да поправя това което съм извършил, твърде слаб, за да посещавам нашите големи събрания, но аз искам да кажете на нашия народ навсякъде, че още един бунтар се е предал."

Нашата първа реакция е изпитването на същата радост, която стария Стивън Смит макар и към края на живота си можа да изпита когато видя светлината и започна да ходи в светлината. След това се сещаме за ситуацията. Там в неговия сандък неотворена и непрочетена лежеше една вест, която Бог бе изпратил, за да го спаси от погрешно поведение, една вест която Бог бе изпратил да го благослови и ръководи, но тя си остана да лежи там неотворена и непрочетена докато Стивън Смит продължаваше да върви по собствения си път. Според неговото собствено свидетелство от тази вест, ако бе прочетена и й бе обърнато внимание той щеше да преживее един полезен благочестив живот. Но на свидетелството не бе обърнато внимание, защото не бе прочетено.

След това си мисля за нашата опитност, за твоята и за моята. На нашите полици лежат книгите от Духа на пророчеството, книги изпълнени със съвети за нас. Ако желаем да приемем тези съвети те ще ни направят по-щастливи християни, както и ще ни водят по пътя към небето. Четем ли вестите и приемаме ли по този начин благословенията, които Бог иска да ни даде?

(Адаптирано от: Артър Л. Уайт, Бележки и документи за Елън Г. Уайт, Духът на пророчеството, издание 1974 г., стр. 351-354.)

За контакт с нас     
 3000 Враца
 ул."Ал. Стамболийски" 8А
 Телефон: (092) 621146
 E-mail: sdavratsa@yahoo.com