Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

1.Съботата е свята: Съботата беше освещавана от Господ и Той очаква от нас да я спазваме свято. (Бит.2:3; Изх.20:8). Идеята за светостта е почти непозната сред западните общества. Ние нямаме свети места, свети реки, свети предмети. Ние знаем, че Бог е свят, но Той не е един видим обект, локализиран на определено свято място. Следователно ние изглежда не знаем как да направим връзка със светостта. Този пропуск на познание намира израз в спекулации или неразбиране на това, което е свято.

      Светостта е по природа онова, което изпълва нашето пространство и време от вън, от областта, сферата на божественото. Бог избирал определени неща всред сътвореното и ги отделял от останалото сътворено, чрез определянето им за свети, чрез определянето им и поставянето им извън сферата, областта на човешката намеса и експлоатация.

2.Пазенето на съботата свята: Нашето внимателно отношение към светостта на съботата не е в резултат от научен анализ, но в следствие на Божествено откровение. Съботата е един период от 24 часа и нашата естествена склонност е да я третираме като един обикновен ден. Да я пазим свята означава да я използваме по начин, който съответства на Божията святост. Само една свята личност може да пази съботата свято и тази святост е осъществена за нас, чрез посредничеството на Божията изявена воля. Бог ни е казал, че през съботата ние трябва да си почиваме. Почиваме означава, че първо, никаква работа не трябва да се извършва, която ще допринесе за нашето себесъхранение. Това включва оран и жетва (Изх.34:21) или ангажиране с търговска дейност, която би ни обогатила или осигурила нашите собствени нужди. (Неемия 13:15-21; Амос 8:5; Ерем. 17:21,22). Второ, почиваме означава, че Бог е отговорен за нашата храна по време на съботата. (Изх.16:23; 35:3; Числа 15:32-36). Ние я приготвяме преди залеза, и вярваме, че Той ще я съхрани за нас, за да се радваме през святите часове. Ние сме освободени от товара за себесъхранение в събота. За това е необходимо да планираме през седмицата как ще запазим съботата свята.

3.Съботната святост е динамична: Съботните часове са освободени от човешки грижи за себесъхранение, за да може да бъдат изпълнени със силата на светостта. Когато светостта навлезе в съботата, то тя става един ден на изцеление (Лука 14:1-6), един ден за спасение и предпазване на живота на другите (Марко 3:4; Матей 12:12), един ден за освобождение на семейството, бедните, слугите, дори животните (Изх.20:10). Над всичко друго това е един ден в който да влезем в дълбока връзка с нашия Създател, да Му доставим удоволствие и да се радваме пред Него. (Ис.58:13,14) Съботата не е просто един семеен ден (каквото е светското разбиране), но един ден, в който едно семейство поставя себе си в ръцете на един любящ Бог в поклонение и служба за Него и другите.