|
|
Църква на |
|
|
Въпроси за ядене и пиене (Спорът от Римляни 14) |
|
|
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос: Наскоро станах адвентист и някои приятели ми цитират Римляни 14 глава, за да ми покажат, че нашата здравна вест не е библейска и че спазването на седмия ден събота не се изисква от християните. Можете ли да коментирате тази глава? В изучаването на пасажа е важно да се отбележи не само това, което се казва, но и това, което не се казва. В някои случаи, това което един пасаж не заявява е по-важно от това, което категорично заявява. В този конкретен случай, ние ще се съсредоточим върху това, което пасажът не казва, след това ще направим едно предложение за това, с което Павел се занимава в Римляни 14. 1.Павел не атакува библейски принципи. Някои от получателите на това писмо очевидно вярваха, че трябва да се въздържат от ядене на месо и пиене на вино (Римляни 14:2, 21). Старият завет не изисква пълно въздържание от животинско месо, но само от месото на някои животни (Левит 11). Нито пък Старият завет считаше гроздовия сок за нечист; само първосвещеникът и назиреите им беше забранено да го пият. Дискусията не е относно нечиста (гръцки, akбthartos) храна, но относно храна, която е считана за обичайна (koinуs, думата използвана в стих 14) и затова неподходяща за употреба при определени обстоятелства.2.Павел не обсъжда съботата. Павел казва, че хора, които са “слаби” ценят един ден повече от друг, но не заявява категорично причината за това разграничение. Няма категорично изявление на Павел, показващо какво се е правило в този ден или защо денят е считан за специален. Каквото и да е било това, “силните” личности считат всеки ден подходящ за целта или дейността, която той или тя имат в ума си. Следователно, проблемът не е дейността, но привеждането на доводи за избирането на най-добрия ден за изпълнението й. Онези, но които Павел пише, без съмнение са знаели какво той е имал в предвид. Ние не бива да стигаме до извода, че Павел обсъжда тук съботната заповед. Това не е заявено или представено от текста, а просто споменаването на думата “дни” не оправдава едно такова заключение. Той не се занимава тук със Старозаветната torah, или закон.3.Павел не поставя ударението на проблемът за “дните.” Той отделя само два стиха за този предмет и около 21 стиха за въпроса за храната. Ако той обсъждаше съботата, той би развил своята мисъл по-подробно, поради потенциално противоречивата природа на този предмет. (Един добър паралел би бил темата за обрязването и противоречието, което тази тема е повдигнало в църквата.) Това предполага, че за Павел избирането на един ден пред друг е било един личен въпрос, не такъв, в който той е искал да бъде замесван като рефер, съдя. 4.Павел не атакува легализма, законичеството. Павел говори за един проблем в църквата, който е възникнал от различието на мнения. Той очевидно не считал, че това е една заплаха за евангелието. Това, което църковните членове правели не било противопоставяне срещу изявената Божия воля, затова той не осъжда практиките, но просто дава съвет как да се приема различията в християнска любов. Основният въпрос е единството на църквата и съхранението на това единство вместо различията на мненията по някои маловажни въпроси. Павел не атакува легализмът, законичеството на фалшиви учители между вярващите. Тогава какъв извод трябва да направим? Споменаването на “дни” в контекста на въздържането от определена храна предполага дни на пост. До този извод достигат някои учени – и адвентни, и неадвентни. Според тях, Павел вероятно говори за практиките за дните за пост, според които определени храни са били считани за “обичайни” и неподходящи за консумация. Това би обяснило дискусията за храната. Още нещо, някои хора считали определени дни като добри дни за пост, докато други считали всички дни еднакво подходящи за това. Това обяснява конфликта. Постенето било важна тема в ранната църква. Документи писани през втори век окуражават вярващите да постят в сряда и петък вместо в понеделник и четвъртък, каквато е била практиката сред евреите (Didache 8.1). Доколкото можем да знаем, евреите не постели в събота. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
