Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца

Идеята за остатъка е много скъпа за адвентистите и е изиграла важна роля за самосъзнанието ни, за мисията ни и за нашата вест. Има едно почти несъзнателно усещане между нас, че ако ние изгубим идеята за остатъка, ние ще изгубим като църква нашата цел, нашата причина за съществуване. Убеждението, че има една специална Божествена причина за нашето присъствие в света е една вътрешно присъща черта на Адвентното историческо и религиозно наследство. Затова с голямо безпокойство разглеждаме тенденцията да се обезценява или пренебрегва това фундаментално самоопределяне. Все пак ние признаваме, че винаги има една нужда да се преразгледа, това в което вярваме, като един опит то да бъде от практическо значение за нашата църква и за съвременното общество. Теологическото избистряне е винаги добре дошло, стига то да не се превърне в една опасност за вестта, която е поверена на църквата.

Сега ще разгледаме накратко причините за дискомфорта, който се появява на някои места във връзка с идеята за остатъка като едно самоопределение на нашата църква. Освен това, ще разгледаме всички предложения представяни за да заменят тази идея, както и техните силни и слаби страни.

ІІ.Причини за очевидната криза

А.Контакт с други християни

Вероятно един от най-значимите елементи в настоящата дискусия върху концепцията за остатъка в Адвентната църква е негативния начин, по който другите християни ни възприемат. Евангелистите не са ни считали за част от евангелският свят, или дори за християни, защото измежду другите причини, нашия акцент върху остатъка им създавал впечатлението, че ние възприемаме себе си, като единствените деца на Бога, единствените истински християни. <В една от своите статии Робърт Фолкенбърг разказва за един адвентен пастор, който напуснал службата си, защото измежду другите неща, които ние учим, пасторът казал: “че спасението може да дойде само чрез тази организация и чрез придържане към нейните уникални доктрини”. Фолкенбърг коментира: “Както неговите думи убедително доказват, библейското учение, че Бог има един народ на остатъка е лесно да бъде изопачено. Докато някои “добронамерени” членове е възможно да са преподавали доктрината по този начин, описан от пастора, всеки един адвентист от седмия ден, който искрено е изучавал тази вест знае, че това описание е изкривено.” ("The Remnant," Adventist Review, August 1998, p. 27) Джон Дибдахъл наскоро определи този въпрос като не добре разбиран и изопачаван. see his article, "It is God's Call: What it Means to be the Remnant," Adventist Review, May 9, 1996, pp. 12-14. Also useful is the article by Dwight K. Nelson, "Return of the Remnant," Adventist Review, August 28, 1997, pp. 8-11; and Gordon Bietz, "Birds of a Feather," Adventist Review, September 26, 1991, pp. 8-9. For a fuller discussion of misunderstandings and misuses of the concept of the remnant see, Clifford Goldstein, The Remnant: Biblical Reality or Wishful Thinking? (Boise, ID: Pacific Press, 1994).> Под такъв един натиск естествената човешка тенденция е да опита да намери начини да промени тази общоприета представа и да убеди обвинителите, че ние сме част от християнската общност. Рискът в това начинание е изкушението да видоизменим и заменим нашата идентичност. Именно такъв е случая с обвинението, което беше отправено от някои срещу авторите на книгата Доктринални въпроси.

Все пак, наше задължение е да се стремим към това християнският свят да бъде добре информиран относно, това кои сме ние и каква е нашата мисия. Всяко погрешно схващане в техните представи трябва да бъде отстранено. Ако това, което твърдим е вярно, тогава ние нямаме друг избор освен да достигнем до християнския свят с едно старание за да споделим с тях, по един привлекателен начин, позицията която защитаваме, избягвайки, до толкова до колкото е възможно отчуждението им от нас. Наистина има възможност и някои адвентисти да отхвърлят обвиненията на нашите евангелски приятели, видоизменяйки нашето разбиране далеч повече от това, което съответства на мисията възложена ни от Господа.

Б.Очевидното забавяне на Пришествието

Вероятно изминалото време от 1844 досега е упражнило някои влияния между адвентистите, подтиквайки някои от тях да преразгледат мисията и идентичността на църквата. Ричард Райс описва проблема по следния начин: “Откакто адвентизмът се разви след Милеровото очакване на Христовото предстоящо завръщане, неговата същност и цел винаги са били свързвани със ситуацията в последното време. Адвентистите описват себе си като църква на остатъка натоварена с Божието последно предупреждение за света. Следователно, продължителният период от време без изпълнението на техните надежди е предизвикателството, пред което се изправя това самоопределение на адвентистите, независимо от техния забележителен прогрес в такива насоки като институционален мащаб и организационно устройство.”

Без съмнение нашите пионери бяха убедени, че Христос скоро ще се върне и че последната криза, скоро ще започне. Това убеждение правеше идеята за остатъка като самоопределяне много значима. Те свидетелстваха за белезите на времето и преживяваха опитността на отхвърлянето от другите християни; змеят беше разярен на този малък остатък. Но сега ние израснахме, станахме някак си институционализирани и въпреки това ние продължаваме да прогласяваме връщането на Господ, но елементът на спешност не изглежда да е това което е бил. Остатъкът не изглежда повече да е обект на атака от другите християни или от гражданските власти. Хората изглежда не са повече заинтересовани от религиозни въпроси и религиозната уникалност не е толерирана. В такива културни и религиозни обстоятелства, някои поставят под въпрос уместността или значението на идеята за остатъка, така както се прилага за Адвентната църква. Без съмнение, има една истинска нужда от това концепцията да бъде направена по-приложима за църквата днес, в началото на двайсет и първи век.

В.Теологичното обучение

През втората половина на миналия век един нарастващ брой адвентисти придобиха докторска степен по теология в различни университети, излагайки себе си на едно разнообразие от идеи за библейска интерпретация. Това беше добре за църквата в това, че ние вече имаме една група от експерти, които могат да бъдат използвани от църквата като консултанти по различни доктринални и теологични въпроси.

Все пак, ние станахме също и свидетели на една тенденция, между онези, които учеха на тези места, да включват в тяхната теологична методология елементи, които могат да бъдат разрушителни за адвентната идентичност. Тук ще спомена само един, които е особено подходящ за нашата дискусия върху идеята за остатъка. Нашето разбиране за Адвентната църква като Божи народ на остатъка е установен чрез нашата система за тълкуване на пророчествата. Ние вярваме, че това е системата, която Данаил използва да разтълкува собствените си пророчества, същата използвана от Исус, Павел и други библейски писатели. Ако грешим, тогава няма основание за нашето разбиране за остатъка споменат в ОЙ12:17.

В съвременните научни среди историцизмът не е повече приет метод за пророческо тълкуване. В действителност, съвременните научни среди не знаят нищо за тази методология. Ние сме може би единствените използващи я днес, въпреки, че тя е подкрепяна и от самите библейски текстове, беше използвана от Христос и Павел и от християнската църква в продължение на векове. Под влиянието на модерната наука, някои адвентисти поставиха под въпрос или отхвърлиха тази методология и следователно те трябваше да формулират отново идентичността на Църквата на адвентистите от седмия ден и смисъла на концепцията за остатъка. В някои случаи произхода на църквата е обясняван ,чрез използването на социологически модели и предназначението на църквата е очертано също с помощта на социологически термини.

Г.Модерни светски възгледи

Адвентистите, учещи в други области на познанието, бяха изложени на влиянието на един свят различен от този, с който са свикнали като адвентисти. Това направи трудно за тях да опазят непокътнато адвентния мироглед и нашия сценарии за събитията от последните дни. Някои от тях възприемаха някои от нашите учения като твърде сектантски и се чувстваха неудобно с тях. <Уилям Джонсън писа по отношение на една група от адвентисти: “Защитени в адвентните училища, те имаха един ограничен кръг от познание. Но изложени на университетското образование и професионалния живот очите им се отвориха: с изумление те се срещнаха с дълбоко посветени християни, които не бяха членове на адвентната църква. Техния свят някога толкова ясен и подреден, беше преизграден отново – и първата тухла, която трябваше да бъде махната беше идеята за остатъка.” ("In Defense of the Remnant," Adventist Review, May 14, 1998, p. 5). > Все пак те намират толкова добри неща в адвентизма, че искат да си останат адвентисти. Те имат склонността да привеждат доводи за едно предефиниране на нашата идентичност и отхвърляне на какъвто и да било белег на изключителност или отличителност. Някои от тези личности са по-отворени от други за плурализма и пост-модернизма.

Отхвърлянето на всяка претенция за истина от личности или институции, били те църковни или не, непременно ще окаже въздействие върху религиозната истина. Ако пост-модернизмът е прав в претенцията си, че истината е по дефиниция относителна, тогава нашата претенция, че сме Божи народ на остатъка, Негов инструмент в прогласяването на една вест, която е крайно необходима за всяко човешко същество от всяка култура по света, е глупост. Ако това безпокойство се приеме на сериозно ще ни подтикне да пренапишем нашата мисия и да предефинираме нашата идентичност. Това възражение “капитулира пред духа на времето и изоставя една ключова библейска идея.”

Д.Духовността и остатъка

В някои адвентни кръгове кризата около остатъка изглежда е мотивирана от схващането на някои, че лидерите на църквата, както и пасторите и множество църковни членове са се отклонили от оригиналната вест поверена на църквата, допускайки един елемент на отстъпничество да навлезе в църквата.Те изтъкват аргументи, че нашите стандарти са били понижени и дори отхвърлени от някои, и че духовното посвещение на много църковни членове е много повърхностно. Има твърде много грях в църквата за да нарича тя себе си “Църква на остатъка”. От тази гледна точка някои от критичните въпроси са следните: Ако църквата е на път към отстъпление, кой тогава е Божия остатък? Къде може да бъде открит остатъкът? Как трябва да бъде определен? Обвиненията са много сериозни и заслужават внимателно разглеждане, но изводите са дори по-сериозни. <Едни добри отговори на тези въпроси виж Clifford Goldstein, The Remnant: Biblical Reality or Wishful Thinking? (Boise, ID: Pacific Press, 1994).>

Сигурен съм, че има и още, други причини или основания, които съдействат за объркването относно идеята за остатъка, за което ние свидетелстваме, но тези които споменахме служат за да илюстрират естеството на кризата. Сега ще проучим новите предложения за преформулиране на Адвентното разбиране за остатъка.

ІІІ.Остатъкът: Нови предложения

Разнообразието от виждания по този предмет е значим и това е най-доброто доказателство, което можем да използваме за да покажем, че има наистина една ерозия на традиционната позиция между някои адвентисти. В спектъра от мнения ние откриваме позиции и на двете крайности и други между тях.

А.Традиционна позиция

Ние можем да обобщим главните елементи на традиционната позиция както следва. Първо, остатъкът споменат в ОЙ12:17 описва верните оставени след атаката на змея срещу църквата през 1260-те години (538-1798). Второ, те са характеризирани като тези които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството Исусово. Трето, Заповедите споменати тук са 10-те заповеди, включващи по един особен начин съботата. Четвърто, Свидетелството Исусово, според ОЙ19:10, се отнася за изявата на Духа на пророчеството всред остатъка. Пето, тъй като Църквата на Адвентистите от седмия ден е основното тяло проповядващо непреходността на Божия закон и съботата и тъй като, освен това има една изява на дара на пророчеството тази особена църква, ние можем да я определим като Божия верен остатък на последното време. От тук на въпроса, кой е остатъка, отговорът е даден:

“Тъй като няма друго религиозно тяло днес извън адвентистите от седмия ден, което уникално и по един точно определен начин да притежава характеристиките на остатъка на вярата и да носи техните белези, следва че адвентистите, както събират всичките аспекти на остатъка са последния остатък на вярата на последното време.

Това не означава, че няма други християни, които живеят, временно върху основата на ограничена светлина. Те също са Божии деца. Но докато не се присъединят към пазителите на заповедите, остатъка който държи вярата Исусова, те не са част от последния остатък. С течение на времето всички Божии деца, в християнските църкви или в нехристиянски религии, които чуят Божия Дух и последват Неговите призиви ще бъдат привлечени чрез вярното, глобално проповядване на вечното евангелие във видимата общност на последния остатък на вярата, които дори сега прогласява тази вест със сила и убедителност.”< Gerhard F. Hasel, "Who are the Remnant?" Adventists Affirm Fall 1993, pp. 13, 31. See also Santo Calarco, "God's Universal Remnant," Ministry, August 1993, pp. 5-7, 30.>

Това разбиране беше поставено под съмнение, поради няколко причини. То е считано за твърде ограничително, с това че не допуска другите християни, които са приемани от Бог за верни слуги да бъдат част от Божия остатък. Освен това тази позиция не взима под внимание, че бидейки част от Църквата на Адвентистите от седмия ден това не превръща автоматично един неин член в част от верния остатък. Ние имаме адвентисти по име, които не са напълно посветени на вестта и мисията на църквата. Дали искаме да кажем за тях, че те са в действителност една изява на верния остатък на последното време? Не ни ли информира Е.Г.Вайт, че нашата църква ще трябва да премине едно есхатологическо разтърсване, за да бъде пречистена от Бога? Всяко определение на църквата като Божи остатък ще трябва да осигури отговори на тези въпроси.

Б.Божия остатък включва адвентисти и не адвентисти

Вероятно е правилно да се каже, че през 50-те (1955-56) адвентистите за първи път в тяхната история влязоха в неофициален диалог с една група от евангелски теолози. Този диалог доведе до публикуването на книгата Доктринални въпроси. <Seventh-day Adventists Answer Questions on Doctrine: An Explanation of Certain Major Aspects of Seventh-day Adventists Belief (Washington, DC: Review and Herald, 1957), подготвена от една представителна група от адвентни лидери, библейски учители и автори. > Въпрос №20 в тази книга се занимава с идеята за остатъка. Отговорът изяснява, че адвентистите не “отъждествяват своята църква с невидимата църква – тези от всяка деноминация, които остават верни на писанията”, и признава, че “Бог има едно множество от честни, верни, искрени последователи във всички християнски деноминации”. Но се споменава още, че прилагайки концепцията за остатъка от ОЙ12:17 за себе си, адвентистите просто приемат “логическият извод на нашата система за пророческа интерпретация.”

Все пак, даденият отговор отива отвъд, това което изглежда е традиционния израз на концепцията за остатъка, чрез нейното разширяване, което включва и не-адвентистите:

“Но факта, че ние така прилагаме този текст не означава по никакъв начин, че ние вярваме, че сме единствените истински християни в света, или че ние сме единствените, които ще бъдат спасени. Докато вярваме, че Църквата на Адвентистите от седмия ден е видимата организация, чрез която Бог прогласява тази последна специална вест на света, ние помним принципа, който Христос формулира, когато каза: “И други овце имам, които не са от тая кошара” (Йоан10:16). Адвентистите от седмия ден твърдо вярват, че Бог има един скъпоценен остатък, едно множество от честни, верни и искрени вярващи във всяка църква, без да изключваме Римо-католическата общност, които живеят според цялата светлина, която Бог им е дал. Великият Пастир на овцете ги разпознава като Своя собственост и Той ги призовава в една голяма кошара, и едно голямо сдружение в подготовка за Неговото връщане.” <пак там - курсивът е мой>

Терминът остатък е сега приложен към искрените християни навсякъде в света. В действителност изявлението се приближава много до определението за остатъка като една невидима група от Божиите верни слуги измежду християните и не-християните. Трудно е да се разбере влиянието, което тази очевидна промяна е донесла на църквата като цяло и на мисията на църквата в частност. Вероятно под влиянието на тази позиция, някои наричат Адвентната църква не последната църква, а Църквата на Остатъка. След като по-голяма част от остатъка не са в Адвентната църква, ние сме носители на светлината на остатъка. Забележете заглавието на книгата писана от Р.У.Шварц, “Носителите на светлината на остатъка”R. W. Schwarz, Light Bearers to the Remnant (Mountain View, CA: Pacific Press, 1979). От тук ние можем да “претендираме, че сме църквата на остатъка, дотолкова доколкото сме носители на Трите ангелски вести от ОЙ14:6-12, Божия призив за събиране на остатъка…Когато каним хора да станат адвентисти от седмия ден, това не означава задължително, че ние ги каним да станат част от Божия остатък, защото някои от тях са вече такива, дори и ако те произхождат от езически среди. Вместо това ние ги каним да станат членове на църквата, която носи вестта на остатъка и това е естествения дом на остатъка.” < Ross Cole, "The Seventh-day Adventist in relation to Other Christians of Society," unpublished paper (1998?), pp. 11, 13. В друга статия той променя терминологията и говори не за “църква на остатъка”, а за ”последната църква” ("What It is All About. . . It is About the Survivors," Record: South Pacific Division, June 2002, p. 29) В същата полезна статия той споменава за остатъка, който не е още част от Адвентната църква, като за “остатъка, който в настоящото време изглежда невидим”, заключавайки, че има други членове на остатъка извън видимия остатък.>

Марвин Максуел, критикува виждането, че терминът “остатък” включва някои не-адвентисти, аргументирайки се, че съгласно това виждане спазването на съботата не е задължителна характеристика на остатъка, щом като някои са считани вече за негови членове без спазването на съботата. Нещо повече, той счита, че този подход прави почти неуместно да призоваваме хората да излязат от Вавилон, щом като адвентистите не са остатъка на последното време, но една привилегирована част от остатъка на последното време. <C. Mervyn Maxwell, "The Remnant in SDA Thought," Adventists Affirm 2 (Fall 1988):1> Максуел намира в това предефиниране една заплаха за адвентното разбиране на остатъка и той предпочита да прилага идеята за остатъка само за Адвентната църква. Неговите безпокойства са логични и заслужават сериозно разглеждане.

В.Остатък в остатъка

Това изглежда е позицията приета от Хоуп Интернешънъл и Хартланд институт. Те са убедени, че църквата не проповядва исторически адвентизъм и че е отстъпила. Все пак те казват, че има една група от църковни членове, които са верни на Господа и те са единствените, които съставляват истинския остатък на Бога, верният остатък. <"Hartland Institute Response to the General Conference Report Concerning Hope International, Hartland Institute and Remnant Publications," (no date), p. 12 където след представянето, че църквата е отстъпила веднага се казва “Това в никакъв случай не трябва да игнорира верните души в нея, които се включват в остатъка”> Тези организации вероятно считат себе си за част от Божия верен остатък и изразходват времето, средствата и енергията си да подкрепят своите виждания. Те и други поддържащи сходни виждания искат да бъдат част от Адвентната църква и не желаят да станат отделна църква. Въпреки това има някои знаци показващи, че най-малкото някои от тях са заинтересовани от основаването на тяхна собствена църква напълно отделяйки се от Църквата на Адвентистите от седмия ден. Това би означавало, че те ще считат тяхната организация за единствения, истински и верен остатък на Бога.

Това разбиране за остатъка има връзка със една от забелязаните слабости на традиционното схващане в това, че приема, че не всеки член на църквата е по дефиниция член на Божия верен остатък на последното време. Въпреки това, чрез предположението или извода, че тяхната нова организация е до известна степен въплъщението на истинския верен остатък, те правят извода, че чрез членството в тяхната организация някой може да стане член на верният остатък. Те стават точно това, което осъждат в Адвентната църква. При това има един много силен елемент на изключителност в този подход към концепцията за остатъка. Те не дават смислена и библейска дефиниция на остатъка.

Г.Остатъка е една невидима същност

Докато предишното становище изтъкваше че Църквата на Адвентистите от седмия ден е един остатък на път към отстъплението, това ново виждане се опитва да докаже, че остатъка е по своята същност невидим. Най-добрия тълкувател на тази позиция е Стив Дейли. Той ни призовава, “да спрем да мислим за себе си като Божи избран народ и да започнем да признаваме съществуването и службата на Божиите избрани хора. Това е един призив да се откажем от една народо-центрична теология, за сметка на един дух на религиозно утвърждение, който приема, че Божието царство на земята излиза извън обсега на всяко човешко религиозно движение и да ликуваме за това че бъдещото царство ще включва много жилища.”< Steve G. Daily, Adventism for a New Generation (Portland, OR: Better Living Publishers, 1993), p. 315>

Това предложение е по същество едно отричане на адвентното виждане за остатъка. В действителност, главната цел на Дейли в неговата книга е да предефинира Адвентизма от гледна точка на главното евангелско течение. Неговия призив е един радикален призив, тъй като той изисква отхвърляне на нашата институционална и деноминационна идентичност. Степента на непоследователност с традиционния адвентизъм е толкова драстична, че е трудно да включим това виждане в каквато и да била съдържателна дискусия. <Без да го заявява категорично, Джон Дибдахъл ("It is God's Call: What it Means to be the Remnant," Adventist Review, May 9, 1996) се приближава много близо до идеята за един невидим остатък. Той защитава това: “Никъде в Писанията нито в писанията на Е.Г.Вайт остатъкът не е еквивалентен на една институционална структура, църковна организация или деноминационна същност. Хората вътре в църквата могат да бъдат изгубени, а искрените последователи извън нея могат да бъдат спасени”(стр.14). Според него “народ на остатъка са онези, които никога не са доволни от състоянието си, но искат да изследват, учат, растат и събират тези скъпоценни камъни”. Ограничавайки връзката между остатъка и църковната организация Дибдахъл изглежда иска да каже, че остатъка е разпръснат всред християнството и че в настоящото време е невидим. Ако това е значението, остатъка и невидимата църква са абсолютно еквивалентни.>

Д.Остатъкът не е още реалност

Джак Провонша изтъква, че остатъкът от Откровение не се е още появил. Той счита почти за погрешно църквата да нарича себе си църква на остатъка < Jack W. Provonsha, A Remnant in Crisis, p. 35>, защото остатъкът е много повече от една установена институция. Остатъкът трябва да бъде дефиниран от гледна точка на един качествен живот и вяра, а не от гледна точка на членство в една църковна организация. Осъзнавайки, че идеята за остатъка е много важна за адвентната теология и самоопределение, Провонша иска да каже, че въпреки че остатъка е все още в бъдещето, Адвентната църква може да разглежда себе си като “един пролептичен остатък” в смисъл, че нейните членове ще бъдат погълнати по време на есхатологическата поляризация от последния остатък, остатъка на Бога. Този подход към разглеждания въпрос е в основата си едно отричане на идеята, че Адвентната църква е Божия църква на остатъка. Тук се интерпретира отново ОЙ12:17 като едно пророчество, което е все още неизпълнено; Божия остатък ще се появи в съществувание, чак по времето на последната есхатологическа поляризация на човечеството. Неговото предложение църквата да бъде наричана “пролептичен остатък” е един опит да се запази връзката с една концепция, която е много важна за църквата. Единствената роля, която Провонша определя за църквата е тази на едно пророческо малцинство. Чрез това, той има предвид, че тя както един пророк призовава за реформа и промяна в света, приготвяйки така пътя за Господа. < Jack W. Provonsha, "The Church as a Prophetic Minority," Spectrum 12.1 (1981):18-23>

Въпреки всичко, Провонша различава един важен въпрос в адвентното разбиране за остатъка, с което не сме си имали работа преди това. Това е въпросът за връзката между днешната църква, като Божи остатък и остатъка като формиран от онези, които в действителност ще бъдат спасени при Второто пришествие на нашия Господ. С други думи, каква е връзката между остатъка споменат в ОЙ12:17 и остатъка описан в 14:1-5? При все това, неговото предложение не оставя място за едно смислено предназначение на Адвентната църква днес, като истинския остатък на Божия народ.

Е.Социологическо разбиране на остатъка

Има една група от адвентисти, която иска да види църквата по-активно включена в социални и политически дейности. Те откриват в концепцията за остатъка важно средство, което да могат да използват за да подкрепят своите становища. Чарлз Скривън, забелязал, че в Библията остатъкът се занимава със социални и политически въпроси и предлага следната идея: за да може църквата да бъде вярна на нейното разбиране за остатъка е необходимо тя да бъде на челни позиции на социалната и политическа реформа. Той не отрича, че остатъкът трябва също да се обръща към хората и с евангелието. Но адвентното разбиране на мисията на остатъка като за един народ, който призовава към подчинение на Божиите заповеди не е в съответствие, според него с вестта от книгата Откровение. Акцентът трябва да се поставя върху социална и политическа реформа. < Charles Scriven, "The Real Truth About the Remnant," Spectrum 17.1 (1986):6-13>

Други като Чарлз У. Тиил, отидоха по-далече, като снеха от концепцията за остатъка, почти всяко религиозно съдържание и я превърнаха в едно движение на реформа и съпротива на социалното зло и подтисничеството. < Charles W. Teel, Jr., "Growing Up With John's Beasts: A Rite of Passage," Spectrum 21.3 (1991):25-34; see also, Idem., "Remnant," in Remnant & Republic: Adventist Themes for Personal and Social Ethics, edited by Charles W. Teel, Jr. (Loma Linda, CA: Center for Christian Bioethics, 1995), pp. 1-35. Рой Брансън открива същия социален и политически смисъл скрит в основата на книгата Откровение.> Всеки, включен в това и принадлежащ към остатъка ще се противопоставя на модерния Вавилон, т.е. зверовете на расизма, разпуснатостта, консуматорския дух и т.н. Подчертавайки тази позиция се изразява идеята, че разделението между религиозно и светско е погрешно, те са едно и също нещо. За това е неуместно да говорим за една конкретна църква като за остатък. Това би довело до себедоволство. “Ние не представляваме Божия остатък, въпреки че сме призвани да бъдем част от Божия остатък, призовани да прогласим вестта на Йоановите ангели, освободителните новини, че Вавилон е паднал”.

Това предефиниране на идеята за остатъка ни напомня, че остатъка има в определени случаи не само религиозна отговорност, но също и социална такава. Той трябва да обвини злото във всичките му форми – екологическо унищожение, икономическа експлоатация, етническо подтисничество, расови предразсъдъци и т.н. Всички те са израз на злото, което произхожда от Божия архи-враг, змея. Но с разбирането на остатъка от гледна точка на социологията, изместваме библейското разбиране за остатъка в основата си като една религиозна същност, включена в един космически конфликт и така изкореняваме от него библейската апокалиптична основа. Тази социологическа идея за остатъка изглежда е приела съвременните критически подходи към библейската апокалиптична литература.

ІV.Заключение

Очевидно е че има едно разнообразие от мнения всред адвентистите за значението на идеята за остатъка, така както се прилага за Църквата на Адвентистите от седмия ден. Могат да се идентифицират различни причини за настоящата ситуация и всички те ни осигуряват възможността да погледнем отново в тази изпълнена със смисъл метафора и да изследваме нейната значимост за църквата. Има няколко нерешени въпроси, които се нуждаят от изследване. Сред тях ще открием следните:

1.Може ли концепцията за остатъка да бъде приложена за искрените и посветените християни в другите църкви? Ако не, на какво основание ние поддържаме такава позиция? Ако признаваме, че те са Божии деца, напълно посветени на Него, това не им ли дава право да бъдат наричани остатък от Божия народ? Въпросът тук, само въпрос на семантика ли е? Не е ли остатъка съставен от хора напълно посветени на Господ, които са Негови истински деца?

2.Какво е значението на идентифицирането на белезите на остатъка? Дали те са крайно необходими за идентифициране на остатъка? Ако е така, това не прави ли невъзможно за нас разглеждането на искрените християни в другите деноминации като част от Божия остатък?

3.Има ли такова нещо като невидим остатък? Можем ли да уеднаквим Божия народ на остатъка в невидимата църква? Ако е така, каква е нашата роля в християнския свят?

4.Каква е връзката между това да бъдеш член на Адвентната църква и да бъдеш част от Божия народ на остатъка? Ставаме ли част от Божия народ на остатъка, чрез приемането ни за членове на църквата? С други думи, дали всеки в Адвентната църква е част от Божия верен народ на остатъка? Трябва ли остатъка да бъде дефиниран по отношение на една църковна институция или има нещо повече от това?

5.Каква е връзката между Адвентната църква като църква на остатъка и остатъкът формиран в края, кратко време преди Пришествието? На каква основа ние можем да използваме термина “остатък” да обозначим тези две религиозни същности?

В нашето изследване за да отговорим на тези въпроси, трябва да изследваме библейската идея за остатъка. Това ще ни осигури необходимата основа и различните употреби на тази идея ще ни подпомогнат в избистрянето на нейното приложение за Адвентната църква. Само когато допуснем библейския текст да задълбочи, пречисти или дори коригира нашите виждания ще бъдем подсигурени със здрава основа под краката си.

2.Божият народ на остатъка в Библията

І.Въведение

Идеята за остатъка преминава навсякъде в Библията и намира израз в едно множество от картини и специфични изрази. Фундаменталният въпрос в тази концепция е такъв, че е считан за въпрос на живот и смърт и въпрос на оцеляване. Изправяйки се срещу природна или военна заплаха, въпросът е съществувал. Ще остане ли някой жив след бедствието или всички ще бъдат наказани? В Библията тази тема е теологически използвана като необходим елемент в историята на спасението. В конфликта между Бог и силите на злото, врагът никога не успява да унищожи Божия народ, защото Бог винаги запазва един остатък от тях за да продължат Неговото Божествено намерение.

ІІ.Божия народ на остатъка в Стария Завет

Терминологията на Стария Завет за остатък е използвана за да отличи три типа остатъка. Първият е наричан исторически остатък и описва една група от индивиди, които оцеляват в една живото-застрашаваща преживяване; едно преживяване от такава величина, че намира израз в изчезването на по-голямата група, към която те принадлежат. Втория е описван като един верен остатък. По отношение на историческия остатък, този се различава, чрез верността в посвещението на Господа. Чрез този остатък Бог напредва в осъществяването са Своите вечни цели през историята на човечеството. Накрая, има един есхатологически остатък, онези които ще преминат “през пречистващите съдби и апокалиптичните скърби на последното време и ще излязат победоносно след Деня на Яхве като наследници на вечното царство.” < Hasel, "Remnant," International Standard Bible Encyclopedia, vol. 3, p. 130 В тази статия авторът идентифицира трите изяви на остатъка, които току що споменахме и определихме. Виж също Hans K. LaRondelle, "The Remnant and the Three Angels' Messages," in Handbook of Seventh-day Adventist Theology, edited by Raoul Dederen (Hagerstown, MD: Review & Herald, 2002), p. 860, който също е повлиян от Hasel. >

Сега ще пристъпим към едно по-пълно разглеждане на тези три употреби на темата за остатъка в Стария Завет.

А.Един исторически остатък

Един от първите пасажи, където остатъкът като една историческа същност се появява в Библията е историята за Йосиф. Когато историята достига до своята кулминация и разрешение Йосиф решава да разкрие на своите братя, истинската си същност, но в хода на това, той свидетелства също за своята безспорна вяра в Божията навременна грижа в неговия живот. Да, те го продадоха в Египет, но Бог беше, който Сам го изпрати в Египет “за да съхрани остатък от вас на земята и да спаси вашия живот чрез голямо избавление” (Бит45:7). "to preserve for you a remnant on earth and to save your lives by a great deliverance" (Gen 45:7) Темите за остатъка и спасението или освобождението са свързани тук от библейския писател за да подчертаят Божията мощна намеса в полза на Своя народ. Опасността срещу която се изправят е била толкова сериозна, че е могла да ги унищожи всичките, но Бог ги е запазил от тази пълна катастрофа. Съхранението на семейството на Яков е сравнено с оцеляването на една малка група, която “почти избягвайки унищожението е като един остатък, който е носител на надежди за бъдещо съществувание.” Нищо не се казва в контекста за вярата и посвещението на Господа от страна на Йосифовите братя, което предполага, че тук имаме случай на една историческа изява на остатъка, като на индивиди, които избягват една живото-застрашаваща ситуация.

Идеята за остатъка е често срещана в пророческите книги. Амос обявява падането на Северното царство и казва: “Града от който излизаха хиляда ще остане само със сто за израилевия дом; и онзи от който излизаха сто ще остане с десет.” (5:3). "The city that marches out a thousand strong for Israel will have only a hundred left; the town that marches out a hundred strong will have only ten left" (5:3). Извода е, че този остатък е незначителен и му липсва сила да победи врага. Същата тази идея е изразена и в 6:9-10: “И десет души ако останат в една къща, те ще умрат. И когато някой роднина на един умрял, или оня, който го гори го дигне да изнесе костите от къщата, и рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: има ли още някой с теб? И той отговори: Няма. Тогава ще рече: Мълчи, защото не бива да споменем името Господно.” "If ten men are left in one house, they too will die. And if a relative who is to burn the bodies comes to carry them out of the house and asks anyone still hiding there, ‘Is anyone with you?' and he says, ‘No," then he will say, "Hush! We must not mention the name of the Lord." Само един оцелял от атаката на врага и той е толкова уплашен, че не смее да спомене името на Господа за да не би Яхве да излее гнева си срещу него. Ако този единствен оцелял остатък беше унищожен нямаше да има никаква надежда за бъдещето. Амос оставя отворена възможността за един остатък оставен в къщата, но подчертава пълната безполезност и безнадеждност на този остатък.”

В 9:1 идеята за остатъка е използвана от пророка като една заплаха от пълно унищожение. Все пак, идеята, че един малък исторически остатък ще преживее атаката на Асирийците е също представена в книгата. Докато остатъка в Амос се състои от тези оставени в тяхната земя, в Михей историческия остатък, който оцелява се състои от тези, които са оставени живи между народите. “И останалите от Яков ще бъдат сред много племена като роса от Господа…И останалите от Яков ще бъдат между народите, всред много племена, като лъв между горските животни.”5:7-8. "The remnant of Jacob will be in the midst of many peoples like dew from the Lord. . . . The remnant of Jacob will be among the nations, in the midst of many peoples, like a lion among the beasts of the forest" (5:7-8 [MT 6-7]).Този исторически остатък има потенциала да бъде благословение за народите (“като роса”) и дори да управлява между тях (“като лъв всред горските животни”)

В Исая 46:3 юдеите, които оцеляват от атаката на вавилонците и са отведени в заточение са идентифицирани като един исторически остатък. В Еремия остатъкът се състои от две части, тези оставени в земята и тези отведени в заточение. Относно тези оставени в земята, дори тяхното съществуване е заплашено от унищожение: “Ще берат и ще оберат остатъка от Израел като лозе, пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.”(6:9) "Let them glean the remnant of Israel as throughly as a vine; pass your hand over the branches again, like one gathering grapes" (6:9) Опитността на тези взети в робство ще бъде толкова тежка, че те по-добре да бяха умрели: “И смъртта ще бъде по-желателна от живота, за всички останали, оцелели от тоя лош род, които биха останали във всички места, където бих ги изгонил, казва Господ на Силите.”(8:3) "Wherever I banish them, all the survivors of this evil nation will prefer death to life, declare the Lord Almighty" (8:3) Има една заплаха от тотално унищожение за бунтовния остатък оставен в земята и за тези, които отишли в Египет.(24:8-10)

В книгата на Езекиил остатъкът е формиран от оцелелите оставени в Ерусалим след първата атака срещу града от Вавилонците. Техния живот щеше да бъде опазен, докато те останеха лоялни на договора, който сключиха с Вавилон. (17:13-14). Заради техния грях Господ реши да унищожи града и да разпръсне останалите между народите: “Затова бащите ще изядат децата си всред теб и децата ще изядат бащите си и аз ще извърша съд над теб а всички останали от теб ще разпръсна по всички ветрища.” (5:10-11). "Therefore in your midst fathers will eat their children and children will eat their fathers. I will inflict punishment on you and will scatter all your survivors to the winds" (5:10-11) Един греховен исторически остатък ще бъде взет във Вавилон според Божията заповед, за да демонстрира че Той е праведен в наказанието си над Своя народ: “Но в него ще останат избавилите се, синове и дъщери, които ще се изнесат; ето те ще излязат при вас и ще видите постъпките и делата им; и ще се утешите относно злото което нанесох на Ерусалим…Те ще ви утешат когато видите постъпките и делата им; и ще познаете че Аз не съм сторил без причина всичко това…”(14:22-23). Yet there will be some survivors–sons and daughters who will be brought out of it. They will come to you [those in Babylon], and when you see their conduct and their actions, you will be consoled regarding the disaster I have brought upon it. You will be consoled when you see their conduct and their action, for you will know that I have done nothing in it without cause (14:22-23).

След заточението остатъка е идентифициран в книгата на Ездра и Неемия като онези които приемат поканата да се завърнат в Ерусалим да изградят храма и града. Те са идентифицирани като “избавените Евреи, които оцеляха от плена” или “онези, които оцеляха от плена и се завърнаха”(Неем 1:2-3) "the Jewish remnant that survived the exile" or "those who survive the exile and are back in the province" (Neh 1:2-3)

Този остатък беше опазен от Бог въпреки злите им дела.(Ездра 9:13).

Историческият остатък е този, който оцелява в една живото-застрашаваща ситуация, която би сложила край на народа като цяло. В повечето случаи остатъка, които е оставен е незначителен, но те са носителите на Божиите обещания и надеждата за съхранение на нацията. Акцента в тези пасажи е върху факта, че една група от личности оцелява от катастрофата и то не задължително заради техните духовни качества и посвещение. Ето защо ние ги определяме като един исторически остатък. Важно е да се отбележи, че съхранението на този остатък не се определя или основава на добротата на неговите членове, но на Божията милостива любов. Неговия план за човешката раса не беше разочарованието от греха и непокорството на народа Му и за това Той беше готов да съхрани един остатък, чрез който да бъде осъществена неговата цел.

Б.Верен остатък

Първото ясно споменаване на идеята за един верен остатък е записана в Бит7:23: “Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.” "Only Noah was left, and those with him in the ark." Този остатък е идентифициран като верен, защото Ной е описан като “човек праведен, непорочен между съвременниците си, и той ходеше с Бога.”(6:9)Бог му каза: “Влез в ковчега, ти и цялото твое семейство, защото тебе намерих праведен в това поколение”(7:1) "a righteous man, blameless among the people of his time, and he walked with God" (6:10). The Lord said to him, "Go into the ark, you and your whole family, because I have found you righteous in this generation" (7:1). По времето на всесветска неправедност Ной беше единствения верен на Бога и чрез когото Бог съхрани човешката раса от пълно унищожение.

По времето на Илия, нечестието достигна национални размери и пророкът си помисли, че той е единствен, който е останал лоялен на Господ: “Израилтяните отхвърлиха завета Ти, разрушиха олтарите Ти, избиха пророците Ти с меч. Само аз останах, а сега искат и мен да убият”(3Ц19:14) "The Israelites have rejected your covenant, broken down your altars, and put your prophets to death with the sword. I am the only one left, and now they are trying to kill me too" (1 Kgs 19:14). Илия се страхуваше, че не би могъл никакъв верен остатък да оцелее от атаките на Ахав и Езавел срещу тях и следователно Бог ще остане без представители сред Своя народ. Той беше извънредно загрижен от съдбата на Божия верен остатък и Господ му каза: “Оставил съм си 7000 в Израел, които не са преклонили коляно пред Ваал, и чийто уста не са го целунали”(19:18) "I reserve seven thousand in Israel–all whose knees have not bowed down to Baal and all whose mouths have not kissed him" (19:18). Пророкът не знаеше числения обхват на верния остатък запазен от Господ, а не от човешка сила.

Според Исая, Господ щеше да докара унищожение върху земята, оставяйки само една малка група оцелели, които трябва да бъдат унищожени. Но тези думи на присъдата бяха последвани от едно обещание за спасение за един много малък верен остатък.

“Както теревинта и дъба оставят своя пън когато са отсечени, така светия род ще бъде пъна.”(6:12-13) : "But as the terebinth and oak leave stumps when they are cut down, so the holy seed will be the stump in the land" (6:12-13). Все още има бъдеще за тези които остават верни на Бога. Еремия идентифицира Божия верен остатък като онези които ще се завърнат от робство и с които Бог ще направи един нов завет (31:7-9,31-34). Сам Бог е който ще събере Своя народ, Своя остатък измежду народите и ще ги върне в земята. (23:3)

Интересно е да се отбележи, че Божествено намерение е да преобрази историческият остатък във верния остатък. Това трябваше да се случи, чрез един пречистващ процес: “В този ден издънката Господна ще бъде красива и славна, и плодът от земята ще бъде изряден и приличен за оцелелите от Израел. Онези, които са останали в Сион, които са оцелели в Ерусалим, ще бъдат наречени святи, всеки който е записан в Ерусалим за живот. Господ ще измие нечистотата на Сионовите дъщери; ще почисти кръвта от Ерусалим, чрез Дух на съд и Дух на огън.”(Ис4:2-4) In that day the Branch of the Lord will be beautiful and glorious, and the fruit of the land will be the pride and glory of the survivors in Israel. Those who are left in Zion, who remain in Jerusalem, will be called holy, all who are recorded among the living in Jerusalem. The Lord will wash away the filth of the women of Zion; he will cleanse the bloodstains from Jerusalem by a spirit of judgment and a spirit of fire (Isa 4:2-4).

Този пречистващ процес е необходим, защото историческият остатък е формиран от верни и неверни израилтяни: “Така казва Суверенния Бог: Ще ви събера от народите и ще ви върна от страните, където бяхте разпръснати, и отново ще ви дам земята на Израел. Те ще се върнат в нея и ще премахнат всички гнусни образи и противни идоли. Аз ще им дам едно неразделено сърце и нов дух ще вложа вътре в тях, ще премахна каменното им сърце и ще им дам сърце от плът. Тогава те ще следват повеленията ми и внимателно ще пазят законите ми. Те ще бъдат мои люде и аз ще бъда техен Бог. Но на онези, чието сърце е посветено на техните гнусни образи и противни идоли, ще въздам върху собствените им глави, това което са сторили.” (Езек.11:17-21) This is what the Sovereign Lord says: I will gather you from the nations and bring you back from the countries where you have been scattered, and I will give you back the land of Israel again. They will return to it and remove all its vile images and detestable idols. I will give them an undivided heart and put a new spirit in them; I will remove from them their heart of stone and give them a heart of flesh. Then they will follow my decrees and be careful to keep my laws. They will be my people, and I will be their God. But as for those whose hearts are devoted to their vile images and detestable idols I will bring down on their own heads what they have done (Ezekiel 11:17-21).

Контекста прави ясно, това че Бог разпръсва остатъка между народите, но не ги изоставя. (11:16) Той ги придружава в робството им, както следващите стихове посочват.(VV22,23) Присъдата дава път на едно обещание за спасение. Господ ще събере остатъка и ще ги върне обратно в земята. Прогласено е едно духовно обновление на остатъка, като резултат от промяната на техните сърца от Божията сила. Те ще бъдат безусловно посветени на Бог, ще бъде установен един нов завет и Бог ще бъде техен Бог и те ще бъдат негови люде. Все пак пасажът изяснява, че някои членове от историческият остатък няма да желаят да влязат в отношения с Бога чрез новия завет и ще продължат да практикуват идолопоклонство. Тази група накрая ще бъде премахната измежду Божия остатък и историческият остатък ще се превърне във верен остатък.

Верният остатък е образуван от тези които са в живото-застрашаващи обстоятелства оставащи вярно посветени на Бога, доверяващи се на Неговата спасителна сила. Това изглежда е една отличителна разлика, между верният и историческия остатък- историческият изглежда е формиран от верни и неверни хора. В Божия план беше да пречисти своя народ на остатъка, чрез разделяне на грешните от верните.

В.Есхатологически остатък

Старият Завет често съобщава за настъпването на едно време, когато Божието управление ще бъде всесветско и неговия народ ще живее в мир на земята. Кратко време преди да настъпи този момент Бог ще извърши делото на очистване всред остатъка на последното време, което ние току що споменахме. Нека да разгледаме още няколко пасажа: “И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще бъдат изтребени и ще изчезнат, а третата ще бъде оставена в нея. Тази трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име и Аз ще ги послушам; ще кажа: Те са Мой народ; а те ще кажат, всичките: Господ е мой Бог”. (Зах13:8-9). ‘In the whole land,' declares the Lord, ‘two-thirds will be struck down and perish; yet one-third will be left in it. This third I will bring into the fire; I will refine them like silver and test them like gold. They will call on my name and I will answer them; I will say, They are my people, and they will say, The Lord is our God' (Zech13:8-9).

Описвайки бъдещето на Ерусалим Софония казва, че Господ ще събере народите “да излея гнева си на тях-целия си лют гняв. Целия свят ще бъде погълнат от огъня на Моя ревностен гняв” (3:8) "to pour out my wrath upon them–all my fierce anger. The whole world will be consumed by the fire of my jealous anger" (3:8) Това е времето, в което Бог ще действа по един мощен начин в полза на Своя остатък: “Тогава ще възвърна на племената чисти устни, за да призовават всички името Господне, да Му слугуват единодушно…Останалите от Израел няма да беззаконстват, нито да лъжат, нито ще се намери в устата им лъжлив език; защото те ще пасат и ще лежат и никой няма да ги плаши.” (3:9,13) Then will I purify the lips of the peoples, that all of them may call on the name of the Lord and serve him shoulder to shoulder. . . . The remnant of Israel will do no wrong; they will speak no lies, nor will deceit be found in their mouths. They will eat and lie down and no one will make them afraid (3:9, 13).

След Божествения есхатологичен съд срещу Ерусалим Той ще остави един остатък, който ще изпрати на народите, “които не са чули за Моята слава или видели моята слава. Те ще прогласят Моята слава между народите.”(Ис66:19-20). "who have not heard of my fame or seen my glory. They will proclaim my glory among the nations" (Isa 66:19-20). Пречистеният исторически и верен остатък става за народите вестител на спасението.

Захария 14:16 съобщава, че остатъкът от не-израилтяните ще се присъедини към верния остатък на Израел. “И всеки, който оцелее от всички народи, които са идвали против Ерусалим ще излиза от година на година да се кланя на Царя, Господ на Силите и да празнува празника на шатрите.” "Then the survivors from all the nations that have attacked Jerusalem will go up year after year to worship the King, the Lord Almighty, and to celebrate the Feast of Tabernacles." Пасажът продължава да съобщава Божествения съд срещу народите, които не се присъединяват към Божия верен остатък.

Есхатологическият остатък е формиран от очистения исторически остатък, който остава верен на Бога по време на Божествените последни съдби над народите, но той също включва остатъка от народите, които са избрали да служат на Бога. Това е една важна идея, защото тя съдържа в себе си истината, че Божия остатък включва хора, които по произход не са членове на Израилевия исторически и верен остатък.

ІІІ.Божия народ на остатъка в Новия Завет

В Новия Завет употребата на терминология посочваща остатъка е ограничена, но идеята е изразена, чрез използването на различни картини. Един добър пример се намира в проповядването на Йоан Кръстител и призивът му към народа да се покае. Той силно се противопоставя на идеята поддържана от Садукеи и Фарисеи, да се признават за синове на Авраам. Йоан ги осъди и обозначи истинските синове на Авраам, като тези “които принасят плодове съответстващи на покаянието.”(Мат3:7-10) Смисълът беше, че има сред Израел един верен Израел, един остатък, верен на Бога. Той отиде и по-нататък като съобщи, че идва време, когато Бог ще раздели верните от неверните сред неговия народ: “Брадвата е вече при корена на дърветата и всяко дърво, което не дава добри плодове ще се отсече и ще се хвърли в огъня”(3:10) "The ax is already at the root of the trees, and every tree that does not produce good fruit will be cut down and thrown into the fire" (3:10). Чрез своята служба Кръстителя събра Божия верен остатък, характеризиращ се с един дух на покаяние.

По време на своята служба Исус в действителност събираше Божия остатък отсред народа на Израел.Онези, които трябваше да формират част от Божието царство бяха призовани да се покаят и да повярват добрите вести прогласявани от Него. (Марко1:15) Не всеки израилтянин беше считан автоматично за член на Божието царство; трябваше да бъде взето едно решение за или против Исус. Ние можем да посочим тази група от вярващи, като един верен остатък, но фактът е че тези които слушаха Исус и се присъединяваха към Него не бяха всички верни последователи. Само Есхатологическият остатък ще бъде истински верен на Него и на Неговата вест и ще бъде ясно разграничим, чрез един процес на разделение, едно есхатологическо пресяване. По това време собственикът на нивата ще каже на своите слуги: “Първо съберете плевелите и ги вържете на снопи за да се изгорят, тогава съберете житото и го донесете в моя хамбар.”(Мат13:30) "First collect the weeds and tie them in bundles to be burned; then gather the wheat and bring it into my barn" (Matt 13:30) Значението е че остатъка, който Исус събирал бил историческия, образуван от верни и неверни последователи. Чак накрая ще бъдат разделени.

Павел посочва евреите, които вярват в Христос като един остатък (Рим9:27; 11:15), и “поставя една рязка граница между Израел по плът (9:8; 1К10:18) и Израел по обещание,…верният Израел, който не е ограничен до физическия произход (Рим9:6-27). Новата общност на вярата (Църквата), съставена от всички, които имат вяра в Христос (10:4,9-13), включва както езичниците така и евреите (9:24; 10:12)” Hasel, "Remnant," p. 134 Църквата тогава е била формирана от един остатък от израилтяни и от езичници, които чрез вяра са приели Исус като Спасител и Господ.

ІV.Заключение

Съществуването на един верен остатък на планетата, показва че Бог е все още активен и напълно ангажиран в човешките дела. Той не е изоставил човечеството в ръцете на злите сили действащи в света. В своя конфликт срещу злото Бог надделява и дава победите на Своя народ. През историята Той винаги е запазвал един истински остатък за Себе Си, който му е верен при всякакви обстоятелства. Винаги Божието намерение е било да събере един исторически остатък, който е в същото време и верен такъв, но човешката слабост не е допускала винаги това да бъде възможно. Истинският верен остатък ще стане ясно видим в последното време, след като Бог преведе историческия остатък през пресяващия и очистващ процес, който ще раздели верните от неверните всред историческия остатък. Те, заедно с тези, които приемат призива на историческия остатък да се присъединят към тях ще станат есхатологическия остатък.

Важно е да се отбележи, че историческият остатък е винаги различим. В Стария Завет, той беше свързван със Сион и Ерусалим, като място където Господ обитава. В Новия Завет той е тясно отъждествим с Исус и неговата вест на спасение. Не е било трудно за хората да знаят, кои са били тези, които застават на Божията страна в света.

3.Църквата на остатъка на последното време

І.Въведение

В предишните раздели ние анализирахме неуспехът да бъде постигнато съгласие по въпроса за остатъка между някои адвентисти, разрешенията предложени от тях и библейската основа, която е необходима за да изясним този въпрос. Като продължаваме да изясняваме по-нататък въпросът за остатъкът, трябва да не забравяме, че сме това което сме, заради уникалната вест и идентичност, които имаме. Едно радикално предефиниране на тези елементи може да бъде извънредно разрушително за това, което се опитваме да правим в този свят. За това, ако се появи един елемент на непоследователност при опита ни да изясним това, което имаме предвид с израза “църква на остатъка”, този елемент може да възпре сериозната последователност от нашия минал опит и теология. Имайки това пред вид сега ще разгледаме въпросът за остатъка в книгата Откровение и неговото приложение за Адвентната църква.

ІІ.Остатъкът в Откровение

Имайки предвид целта ни, най-важния пасаж е ОЙ12:17, където намираме едно забележително теологично изявление относно остатъка: “Тогава змея се разяри на жената и отиде да воюва против останалите от нейните потомци /остатъка/ - тези, които се покоряват на Божиите заповеди и държат свидетелството на Исус”"Then the dragon was enraged at the women and went off to make war against the rest of her offsprings [the remnant]--those who obey God's commandments and hold to the testimony of Jesus" (NIV).

Остатъкът в Откровение е основен обект на последното време. Той обозначава есхатологическия остатък, който след 1798 е събиран от Бога от всеки народ, племе и език. Той е първоначално формиран от онези призвани от Бога, скоро след религиозното подтисничество извършвано по време на 1260-те пророчески години. Тези хора са използвани от Него за да събере останалите от есхатологическия остатък (ОЙ14:6-12;18:4). Този остатък има няколко важни характеристики.

А.Историческа същност

Първо трябва да отбележим, че остатъкът е една историческа същност – това е едно общество от вярващи, което се появява след атаката на змея срещу църквата, представена със жената, облечена със слънцето по време на 1260 години (538-1798). Намерението на змея беше да унищожи Божиите люде, но Бог запази за Себе Си този остатък, чрез които Той ще изпълни Своята спасителна цел.

Има историческо развитие на събитията описани в ОЙ12. То описва атаките на змея срещу Божия народ по време на Християнската ера, започващи с неговия опит да унищожи Спасителя, след това църквата и накрая остатъка на последното време. Така ние наблюдаваме тук исторически реалности, които играят една особена роля в хода на историята. Христос беше средството за спасение и по тази причина, Той стана мишена за атаката на змея. Жената беше средството на Бога в прогласяването на благата вест за Исус Христос, на което змея се противопоставя. В края на човешката история има на Земята една група от потомци на жената, от които се очаква да работят с Бог за подготовката на планетата за връщането на Христос. Те се появяват исторически след 1798.

Този остатък става център на интереса в ОЙ13-14. ОЙ13 представя инструментите, които змея ще използва в атаката си срещу него. Два са споменати под символите на звяра от морето и звяра от земята. Звярът от морето е инструментът използван от змея в атаката срещу жената по време на 1260-те години. В края на този период той получава смъртоносна рана. Звярът от земята е една нова сила, доведена в съществуване от Бога, която става инструмент на змея и звяра, който беше смъртно ранен, но беше изцелен.

Остатъкът съществува по едно и също време с тези два звяра, за един период от време, докато първия е напълно излекуван и тогава в съюз с втория звяр или фалшивия пророк и змея, те ще воюват против остатъка.

Има период, по време на което змея действа на земята, лекувайки първия звяр и покварявайки втория, за да формира една коалиция срещу остатъка (16:12-14). През това време есхатологическия остатък е събиран от Бога от всеки народ, племе, език и люде, чрез вестта на трите ангела (ОЙ14:6-12), проповядвана от онези, които са вече членове на остатъка на последното време. Изводът е този, че отделно от остатъка има една голяма група от Божии хора, която ще се присъедини към остатъка в края на човешката история (18:4).

Б.Видима същност

Второто нещо, което трябва да отбележим по отношение на остатъка на последното време е, че това не е един невидим обект, но такъв, който е лесен за разпознаване. Йоан го описва за нас, за да ни помогне да го разпознаем. Той прави това, чрез споменаване на ключовите характеристики, които определят остатъка. В 12:17 два от тях са ясно споменати: Спазването на Божиите заповеди и наличието на свидетелството на Исус. ОЙ отделя изключително внимание на Божиите заповеди, особено на тези от първата плоча, отнасящи се до Бога и поклонението пред Него. Има загатване и за другите заповеди, но главния акцент е върху признанието, че има само един Бог и че Той е истинския обект за поклонение, не змея. Остатъкът е една пазеща заповедите група от хора.

Втория знак е определен като държането (наличието) на свидетелството Исусово. В ОЙ 19:20 този израз изглежда е обяснен, или дори еднакъв с Духът на пророчеството. Приложението тук е това, че всред историческия остатък има една изява на дарът на пророчеството. В някакъв смисъл това е едно пророческо общество.

В ОЙ13:10с две други характеристики са споменати, а именно търпение и вярност. Докато 12:17 поставя важността върху видими елементи, този пасаж посочва характера на остатъка. Търпение означава тук издръжливост и това е необходимо за да се устои на атаката на змея и неговите сътрудници. Верността означава посвещение на Спасителя и на вестта и мисията, която той е поверил на остатъка. Интересно е да се отбележи, че почти всичките характеристики на остатъка посочени в тези два пасажа са събрани заедно в 14:12: “Тук е нуждата за издръжливостта на светиите, онези които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.”"Here is a call for the endurance of the saints, those who keep the commandments of God and the faith of Jesus" (RSV).

“Вярата в Исуса” може да се разбира като вярата и ученията, които Христос ни проповядва или вярата, която ние имаме в Исус като наш Спасител, нашата посветеност и преданост към Него. И двете интерпретации са възможни, но основавайки се на 13:10 втората възможност изглежда по-вероятното обяснение. Може би и двете идеи са изразени тук.

В.Един верен остатък

Третото нещо, което трябва да отбележим за остатъка на последното време, споменат в ОЙ12:17 е че това е един верен остатък. В централната част на Откровение Бог описва Своя народ с идеални изрази; с изрази разкриващи Неговия идеал за тях и това, което Той очаква те да бъдат. Това може да бъде илюстрирано с описанието на жената дадено в ОЙ12:1. То представя Божия народ на Стария и Новия завет, като съвършено отражение на Христовата правда. В истинската си опитност, църквата на земята винаги ще се опитва да достигне Божия стандарт за нея. Остатъкът е също описван с изрази на Божието намерение за него и не са направени усилия да се покаже, че може да има неверни членове в остатъка на последното време.

Все пак, на други места в ОЙ Йоан описва църквата такава, каквато е тук на земята. Въпреки, че е вярно, че на очистването на остатъка не е наблегнато в книгата, има някои индикатори, които посочват това. Фактът, че книгата е написана за да окуражи своите читатели да останат верни на Бога всред сериозните атаки от змея, предполага възможността някои от църковните членове да са изложени на риска да бъдат пресети от църквата, заради неуспеха им да се посветят изцяло на Спасителя (ОЙ2:4-7, 10, 14-16). Освен това знаем, че остатъкът ще премине през един изпитателен период и крайния резултат ще бъде чист народ. Четем в ОЙ7:14 “Това са тези, които идват от голямата скръб; те са изпрали дрехите си и са ги направили бели в кръвта на Агнето.” "These are they who have come out of the great tribulation; they have washed their robes and made them white in the blood of the Lamb."

<Има връзка между запечатването на Божия народ от ОЙ7гл. и Езек9гл.> Те идват от скръбта като победители, защото те поставят доверието си в изкупителната кръв на Христос и тя ги очиства и прави победители (12:11). Гонението и подтисничеството са изпит за вярата на Божия народ (2:10); винаги има риск да бъдат изцапани дрехите (3:4) или загубен венецът на победата (3:11). Ще настъпи време, когато Божия пречистващ процес ще завърши и онези, които вършат неправда ще продължат да вършат неправда и онези които са святи ще продължат да бъдат святи (22:11). Само онези, които устоят до край ще бъдат победители и ще формират Божия верен остатък. Ако свържем остатъка с вестта до Лаодикия, ние ще приемем, че дори сред остатъка има членове, които не са напълно верни на Бога. Тогава ще трябва да признаем, че изглежда има един невидим компонент в остатъка в смисъл, че за определено време, историческата изява на остатъка не отговаря на изявата на верния остатък. Все пак, това не означава, че остатъка е по природа невидим. Библейските доказателства ни водят към заключението, че остатъка на последното време не е само исторически но и видим. Както посочихме по-горе, той има специфични отличителни белези и носи истината и вестта на Бога на света в определен исторически момент. Може да се каже, че докато тази вест сияе ясно, историческия, видим остатък изпълнява своята мисия, като верен остатък. <Това е основното определение, което Клифърд Голдстейн дава в книгата си “Остатъка”, стр.78-79, където той пише:”Няма значение, че много членове не следват тази светлина (те не го правеха и в Израел), или че тези истини не освещават мнозина (така беше и в Израел), или че тези истини не са оценявани (те не бяха и в Израел), или че злите и необърнати хора дават на вестта лошо име, постоянно (те го правеха и в Израел същото). Това, което е от съдбоносно значение е че Църквата на Адвентистите, както древния Израел е получила далеч повече светлина от всяка друга вяра, и тази светлина, сама по себе си й дава статуса на остатък.”>

Остатъкът на последното време е описван в Откровение, като имащи поверена от Бога мисия и определена вест за целия свят. Те трябва да призовават Божиите люде да излязат от Вавилон, т.е. да се присъединят към историческия, верен и видим остатък на Бога на последното време. В един по-конкретен смисъл, есхатологическия остатък нараства, когато онези, които излизат от Вавилон се присъединят към него. В последното голямо поляризиране на човечеството ще има две ясно разграничими групи: Тези, които са “призвани, избрани и верни последователи” на Агнето (17:14) и земните жители, които се прекланят пред змея и звяра (13:4). Първата група ще бъде наричана есхатологическият остатък, споменати също като “светии”, иначе казано, тези които принадлежат на Бога (13:10; 14:12), и “онези, които не са се преклонили пред образа на звяра” (13:15). Есхатологическият остатък, няма да бъде само една историческа същност вярна на Агнето, но също ще бъде и напълно видима, с други думи без каквото и да било невидимо измерение.

Това е тази група, която се среща по един много изключителен начин с гнева на змея, който ще се опита да убие “всеки, който откаже да се поклони на образа” (13:15). За такъв един час есхатологическия остатък намира подслон на хълма Сион, защитаван от Бога и Агнето (14:1-5). Това е тази група от вярващи, които са способни да устоят пред Бога при Неговото Второ пришествие и да приветстват своя Спасител (6:17; 7:1-4). Предходната схема резюмира събирането на есхатологическия остатък, според Откровението на Йоан.

ІІІ.Адвентната църква като Божи остатък

А.Основано на историческа методология

Адвентистите прилагат споменаването на остатъка в ОЙ12 към себе си, основавайки се на три главни аргумента. Първо, използвайки историческия метод на интерпретация ние откриваме в ОЙ12 едно пророческо описание на историята на Християнската църква от първи век до края на Великата борба. 1260-те дни са разбирани като исторически период, който свършва през 1798. Остатъкът се появява след тази година.

Второ, остатъкът е характеризиран, чрез лоялността към Божиите заповеди. Това включва по един особен начин четвъртата заповед, която е отхвърлена от мнозинството в Християнския свят. Трето, свидетелството Исусово се обяснява, базирайки се на ОЙ19:10 като Духът на пророчеството. Този дар беше изявен сред адвентистите в пророческата служба на Е.Г.Вайт. <По интересен начин, Е.Г.Вайт в нейните писания представя едно много по-широко разбиране на фразата “свидетелството Исусово”. В действителност тя никога не е тълкувала изявата на пророческия дар в нейния живот като изпълнение на ОЙ12:17. За нея “свидетелството Исусово” е това, което Исус ни разкрива, чрез пророците, чрез Неговите учения докато беше на земята и чрез апостолите. В основата си това е разкриването на Божията воля в Неговото слово. Тя поставя акцента на съдържанието на това свидетелство, истините, които са разкрити там, евангелието и на нашето свидетелство за него. За нея остатъка се характеризира чрез верността към вестта на писанията. (А.М.Родригез, “Свидетелството Исусово в писанията на Е.Г.Вайт”, непубликувана статия, 1998) Очевидно, тя не е имала предвид да каже, че нейната служба не е една изява на пророческия дар. Това вероятно означава, че без излишна скромност тя не твърди, че 12:17 се отнася за нейната пророческа служба. Важно е да се отбележи, че тя никога не е отричала, че свидетелството Исусово включва и изявата на пророческия дар в нейния живот.>

Естественото следствие от тези аргументи убеди пионерите на адвентната църква, че Адвентното движение е народа на остатъка споменат в ОЙ12:17. Те бяха единствените в Християнския свят, които имаха отличителните белези на остатъка и чиято поява, предизвикана от Бога стана след изпълнението на пророчеството за 1260-те дни. За тях остатъкът не беше невидим, разпръснат сред различните християнски деноминации, но напълно явен, или конкретна църква, Адвентната църква, чиято мисия беше да призоват християнската църква към една реформация основана на писанията и да приготвят света да посрещне Господа, идващ в слава.

Б.Моделът на Е.Г.Вайт за остатъка на последното време

Е.Г.Вайт изглежда, че следва Старозаветната теология за остатъка в интерпретацията за остатъка на последното време от ОЙ. За нея това е един исторически остатък с някои фундаментални характеристики, които го правят напълно видим.

“Божия народ, символизиран чрез една свята жена и нейното дете, са представени до голяма степен като малцинството. В последните дни само един остатък ще остане. За тях Йоан говори като за тези ”които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството Исусово”” <"The Seal of God, No. 1," Signs of the Times, November 1, 1899, pr. 03.>

“Божия народ на остатъка, стоящи пред света, като реформатори, трябва да докажат, че закона на Бога е основата на всяка трайна реформа и че съботата от четвъртата заповед стои като един паметник за Сътворението, един постоянен спомен за силата на Бога.” <Conflict and Courage, p. 269.>

Тя го идентифицира с Църквата на Адвентистите от Седмия ден.

“Врагът на душите търси да предизвика едно предположение, че една велика реформация ще се случи сред адвентистите от седмия ден, и че тази реформация ще се състои в отричане на доктрините, които стоят като опорни стълбове на нашата вяра и в залавяне с един нов процес на реорганизация. Какво ще се стане ако такава “реформация” се осъществи? Принципите на истината, която Бог в Своята мъдрост е поверил на църквата на остатъка ще бъдат изоставени.” <Testimonies for the Church Containing Messages of Warning and Instruction to Seventh-day Adventists, p. 39.>

Тя признава, че остатъка се състои не само от верни членове, но че той е смес от верни и неверни последователи на Христос: “Ще има между остатъка на тези последни дни, както имаше в древния Израел такива, които ще искат да действат независимо, които няма да искат да се подчиняват на ученията на Божия Дух и които няма да приемат мнения и съвети.” <Selected Messages, vol. 3, p. 23>

Вестта и белезите на остатъка ясно показват, че тази конкретна изява на остатъка е верността, въпреки факта, че както историческия остатък в Стария завет, има и между историческата проява на Божия остатък верни и неверни членове. Е.Г.Вайт използва фразата “верен остатък” за онези, които ще устоят до края: “Дните ще се изпълнят когато праведността бъде размесена с ревност за Бога, заради беззаконието. Нищо освен Божествената сила не може да устои срещу дързостта на Сатана обединена със злите хора; но в това време на най-голяма опасност за църквата най-горещата молитва ще бъде представена в нейна полза от верния остатък и Бог ще чуе и ще отговори точно на време, когато вината на потисника достигне върха си…Те ще бъдат ревностни за честта на Бога. Те ще бъдат ревностни в молитва и вярата им ще израсне силна.” <Testimonies to the Church, vol. 5, p. 524> Полезно е също и следващото изявление: “Когато края на всички земни неща приближи, ще има верни способни да различат знаменията на времето. Докато един голям брой от изповядващи се за вярващи ще се отрекат от вярата си, чрез делата си, ще има един верен остатък, който ще издържи до края.” <Acts of the Apostles, pp. 535-36> <Може да бъде оспорено, че след като историческия остатък е съставен от верни и неверни личности, то тогава и целия християнски свят трябва да бъде считан за исторически остатък; все пак ние вярваме, че повечето от Божия народ се намира в различните християнски общества. Причината поради която този възглед трябва да бъде отхвърлен е че остатъкът от ОЙ има някои отличителни белези, които го идентифицират и отделят от други християнски групи.>

За това тя очаква времето, когато Бог ще преведе остатъка, Адвентната църква, през един пречистващ процес, който ще отстрани неверните и ще остави в църквата само верния остатък:

“Сатана ще върши чудесата си за да заблуждава; той ще издига силата си като върховна. Църквата може да изглежда, че ще падне, но няма да падне. Тя остава докато грешниците в Сион ще бъдат пресети-плявата отделена от скъпоценното жито. Това е едно ужасно изпитание, но въпреки това то трябва да се случи. Никой освен онези, които побеждават, чрез кръвта на Агнето и словото на своето свидетелство няма да бъде снабден с верност и истина, без петно или греховна нечистота, без измама в устата им…Остатъкът, онези който очистват душите си, чрез подчинението на истината събират сила от изпитателния процес, проявяващи красотата на святостта всред заобикалящото отстъпничество.” <Maranatha, p. 203>

Необходимостта от тази пречистваща опитност е разкрита в посланието към църквата в Лаодикия, Божия народ на последното време. Тогава Господ ще раздели плевелите от житото и остатъка ще бъде напълно видим и верен на Бога. Тази идея е развита от Е.Г.Вайт когато описва очистването на остатъка преди последния конфликт със змея.

Мисията на остатъка към божия народ във Вавилон добавя едно ново измерение към концепцията за остатъка. Есхатологическия остатък няма да бъде готов докато Божиите люде във Вавилон не чуят вестта на третия ангел и не излязат от там. Тогава те ще се присъединят към есхатологическия остатък и той ще стане целта на есхатологическата атака на змея. Според нея ние ще бъдем свидетели на едно придвижване от църквата към Вавилон и от Вавилон към църквата. Това е делото на очистването за което споменахме по-горе:

“Когато бурята наближи, една голяма група, която изповядва вяра в третата ангелска вест, но не са били осветени, чрез покорство на истината, изоставят своята позиция и се присъединяват към редиците на противника. Чрез обединяване със света и участвайки в неговия дух, те достигат до гледища почти в същата светлина; и когато идва изпита те са готови да изберат лесния и популярен начин на живот.” <Great Controversy, p. 608>

Това е което ще се случи вътре в църквата, докато един подобен процес ще се извършва извън църквата:

“Вестта ще бъде разнасяна не толкова със силата на аргументите, колкото чрез дълбокото убеждение от Духа на Бога. Аргументите са представяни…Сега лъчите на светлината проникват навсякъде, истината е виждана във нейната чистота и искрените деца на Бога разкъсват връзките, които ги задържат. Семейни връзки, църковни връзки са безсилни да ги задържат сега. Истината е по скъпа от всичко останало. Въпреки средствата обединени срещу истината, един голям брой застават на страната на Бога”. <Ibid., p. 612> <В “Свидетелства”, том 8, тя описва конфликта по следния начин: “Във видение видях две армии в ужасен конфликт. Едната армия беше ръководена от знамето носещо герба на света; другата беше ръководена от напръсканото с кръв знаме на Княз Емануил. Знаме след знаме се изоставяше по земята, когато от господната армия група след група се присъединяваше към врага, а от редовете на врага племе след племе се присъединяваше към Божия народ, който пази заповедите. Един ангел, който летеше посред небето, поставяше в много ръце знамето на Емануил, докато един силен генерал не извика силно: “Стройте се! Нека тези, които са привързани към Божия народ, пазещ заповедите и свидетелството Исусово, заемат мястото си. Излезте измежду тях и отделете се, не се допирайте до нечисто и Аз ще ви приема и ще ви бъда Баща, а вие ще ми бъдете синове и дъщери. Нека дойдат всички на помощ на Господа, на помощ на Господа против силния!” (p. 41)>

Господ ще е събрал Своя остатък от народите на земята и те са вече готови за преселването. Есхатологическия остатък се е изправил срещу последната криза, но те ще излязат от нея победители, чрез кръвта и силата на Агнето.

В.Божия народ във Вавилон

Адвентистите имат разбирането, че има истински християни и в другите деноминации. Е.Г.Вайт има някои интересни изявления по този въпрос, които си заслужават да се прочетат и които повдигат въпроса, дали е удачно или не да се прилага и за тях термина “остатък”.

“Според Писанията, би трябвало още много от Божия народ да са във Вавилон. И в кои религиозни общества могат да се намерят сега по-голямата част от Христовите последователи? Без съмнение в различните църкви изповядващи протестантската вяра.” <Great Controversy, p. 383>

“Нашите служители трябва да търсят случаи да се доближат до служителите от другите деноминации. Молете се за и заедно с тези хора, за които Христос се застъпва. Те имат една тежка отговорност. Като Христови вестители ние трябва да изявяваме един дълбок и искрен интерес за тези пастири на стадото.” <Testimonies to the Church, vol. 6, p. 78>

Може би още по-смело е следващото изявление:

“Сред жителите на земята, разпръснати по всичките й части, има и такива, които не са преклонили коляно пред Ваал. Подобно на небесните звезди, появяващи се само през нощта, тези верни люде ще започнат да светят, когато тъмнината покрие света и всичките народи. В езическа Африка, в католическите страни на Европа и Южна Америка, в Китай, в Индия, в морските острови и по всичките известни кътчета на земята, Бог си е запазил избрани люде, които ще излъчват светлина в тъмнината и ясно ще разкрият на отстъпилото човечество преобразяващата сила на послушанието към Божия закон.” <Prophets and Kings, pp. 188-89.>

Този цитат ясно заявява, че адвентистите не са единствените, които са лоялни към Бога и не са само те Негов изключителен инструмент. Въпросът е, коректно ли е да се прилага към тези личности титлата “остатък” Нека да споделя с вас още едно заявление от Е.Г.Вайт по този въпрос, което намирам, че е много подходящо:

“Светът се приготвя за последния голям конфликт, нация се изправя срещу нация. Голямо множество от човешки същества заемат своята позиция срещу Бога. Но във всяка епоха Господ Исус има своите свидетели, - един остатък, който вярва в Божието слово. И днес, на всяко място, се намират тези които имат близка духовна връзка с Бога. Едно живо, скрито влияние ги ръководи към светлината, и когато до тях достигне въпросът “Кой е откъм Господа?” те ще заемат своята позиция за Него. Техните характери са оформени по Божествения образ, защото те са чели и практикували ученията на Неговото Слово.

Мнозина в уединени домове са скритите Божии деца, служещи Му според светлината която те са получили. Тези тайни последователи се наслаждават в Божието Слово. Неговите заповеди са ценени и съхранявани от тях, и многобройни са делата им на любов, които те извършват заради Христос.

Когато Илия се оплака, че само той е останал сам в служба на Бога, отговорът, който дойде от небето беше: “Оставил съм си 7000, които не са преклонили коляно пред Ваал.” Човеците са в най-добрия случай нищожни съдници на напредъка осъществяван от Евангелието, на влиянието, което то има върху душите, които може би никога не са имали възможност да чуят проповядване от ръкоположен служител. По цялата земя Господ има свои избрани. Ние можем да видим напълно само господстващата деградация…Дори и в най грешните общества има домове от които честни и искрени молитви се издигат към Христос.

В съда множество скрити неща ще бъдат изявени. Тогава ние ще видим какво един вярващ в Словото Божие е направил за мъже и жени. Ще бъде видяно как малки групи, понякога от не повече от 3-4, са се събирали заедно в тайни места да търсят Господа, и как са получавали светлина и благодат, и богати скъпоценности от мисли. Светия Дух е бил техния учител и техния живот разкрива благословенията, които идват от разбирането на Божиите предсказания. Когато Христос раздели плевелите от житото, ще се види, че Бог познава и почита тези смирени последователи…Сред изпитания и опозиция те пазят вярата си неопетнена. Те събират сила от Божието слово, което им говори за надеждата на вечния живот в царството на Бога.”<E. G. White, "‘They Shall be Mine, Saith the Lord of Hosts," Signs of the Times 30 (Nov 23, 1904):1>

Това е единственото изявление от Е.Г.Вайт, където тя използва термина “остатък” за да посочи вярващите извън Адвентната църква. Тя ги нарича “един остатък, които вярва в словото на Бога”, личности които имат близка духовна връзка с Бог. По интересен начин тя използва историята за Илия за да илюстрира, какво има предвид, а именно, че Бог има Свои инструменти навсякъде. Да, само Бог знае кои са те, но накрая те ще бъдат видими, тъй като ще станат част от Божия есхатологически остатък. < LaRondelle, "Remnant," p. 870 пише: “Апостолската църква видя хиляди нови вярващи да се прибавят към нейните редици (ДА2:47; 4:4). Така и църквата на остатъка ще свидетелства за предсказаното вливане на вярващия остатък от множество народи, които искат да бъдат научени и спасени на хълма Сион (Ис2:1-3; Михей 4:1,2).”>

Има наистина невидимо измерение на Божия остатък, въпреки че остатъкът не е сам по себе си невидим; той е също исторически, иначе казано той е една историческа същност, организирана за да прогласи Божията вест на света. Те трябва да възстановят истината, която е била хвърлена на земята и да демаскират врага за да приготвят света за връщането на Христос, и за последната измама на Сатана. Това прогласяване е, което приготвя верните от другите религии да посрещнат Господа в слава.

Този остатък на последните дни ще израсте и ще се развие, когато, достигнем финалното разделение на човешката раса. Остатъкът е ръководен, в реализация на своята мисия, за последната конфронтация със силите на мрака. Те ще бъдат инструменти на Бога в есхатологическата поляризация на човешката раса, която ще принуди всяка личност да застане откъм или срещу Христос. По това време невидимото измерение на Божия остатък ще изчезне завинаги от лицето на земята, тъй като ще стане част от видимия, исторически и верен остатък. Точно в този момент от човешката история есхатологическият остатък ще намери пълната си изява, като такъв. Той съществува вече като историческа изява, но той расте, развива се и се приготвя за последния конфликт срещу змея.

ІV.Заключение

Различните употреби на концепцията за остатъка в Стария Завет са полезни за избистряне на това, което имаме предвид когато определяме себе си за църква на остатъка. Ние сме историческият израз на есхатологическият остатък, издигнат от Бога след изпълнението на пророчеството за 1260-те години, записано в ОЙ12. Историческият остатък е в същото време верният остатък в смисъл, че те са носители на Божието послание за света. На тях е поверена една мисия и една вест от Бога, която ако се приеме от другите ще бъде една защита срещу последната голяма измама на Сатана. Това е един видим остатък, който може да бъде идентифициран, чрез някои специфични белези. Изпълнението на тяхната мисия изисква наличието на някакъв вид организация.

Този исторически и верен остатък е активен през времето, когато змеят формира една коалиция със звярът от морето, който беше излекуван и със звярът от земята (ОЙ13) в един опит да обедини света срещу Божия народ. През това време остатъка е също активен в прогласяването на тройната ангелска вест и събирането на останалите членове на есхатологическия остатък. Библейското разбиране за остатъка показва, че не всеки член на историческия остатък е напълно предаден на Господа чрез една устойчива връзка на вярата. Но Божието намерение е да пречисти този остатък, разделяйки плявата от житото преди последната криза.

Ако термина остатък трябва да се използва за да посочи людете на Бога, които са все още във Вавилон, както Е.Г.Вайт споменава, ние трябва да формулираме термина много внимателно. Те са един верен остатък във Вавилон, но не са все още част от историческия и видим остатък на последното време. Те са верни на светлината, която Бог им е поверил и те желаят също да получат повече светлина от Словото на Бога. Те имат нужда да чуят вестта прогласявана от историческия остатък за да бъдат готови да се противопоставят на измамите на врага и да станат способни да отразяват толкова пълно, колкото е възможно характера на Бога и на Агнето в техния живот. Само тогава те ще бъдат част от Божия исторически и верен есхатологически остатък.

Есхатологическият остатък ще бъде напълно проявен, когато тези, които излязат от Вавилон се присъединят към историческият, видим и верен остатък. Това ще се случи при есхатологическото поляризиране на човечеството, малко време преди завръщането на нашия Господ. По време на последния конфликт те ще намерят убежище в навременната грижа и закрила на Агнето.

За контакт с нас
3000 Враца
ул."Ал. Стамболийски" 8А
Телефон: (092) 621146
E-mail: sdavratsa@yahoo.com

Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru

Църква на Адвентистите от Седмия Ден Враца

Остатъкът и Адвентната църква

І.Въведение

І.Въведение

І.Въведение

ІІ.Остатъкът в Откровение

І.Въведение

А.Контакт с други християни

Б.Очевидното забавяне на Пришествието

В.Теологичното обучение

Г.Модерни светски възгледи

А.Традиционна позиция

Б.Божия остатък включва адвентисти и не адвентисти

В.Остатък в остатъка

Г.Остатъка е една невидима същност

Е.Социологическо разбиране на остатъка

І.Въведение

А.Един исторически остатък

Б.Верен остатък

В.Есхатологически остатък

І.Въведение

ІІ.Остатъкът в Откровение

А.Историческа същност

Б.Видима същност

В.Един верен остатък

Б.Моделът на Е.Г.Вайт за остатъка на последното време

В.Божия народ във Вавилон

Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца