|
|
Църква на |
|
|
Предопределението
и |
|
|
Анхел
Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт
за изследвания Въпрос: Вярно ли е, че Новия завет учи, че някои хора са предопределени за спасение, а други за вечна гибел? Въпросът за предопределението е бил дискутиран в продължение на векове в християнската църква. Тази дискусия повдига такива въпроси като човешката свобода, Божията суверенност (независима върховна власт) и връзката между тези двете. Някои коментатори, за да защитят човешката свобода ограничават Божия суверенитет до някои форми, граници. Други полагат специално усилие да подчертаят Божия суверенитет и по този начин жертват човешката свобода. Има и други, които се опитват да защитят и двете чрез сложни теологически аргументи. Предлагам да започнем с изучаването на думата “предопределение”. Тъй като повечето от аргументите се намират в пасажи от Новия завет, ще огранича коментарите си до тях. Съществителното “предопределение” не е използвано в Новия завет. Това което откриваме е глаголът “предопредели” (от гръцки, proorizo, “реши предварително”). Изследването на шестте стиха, в които глаголът е използван разкриват следното:1.Божият акт на предопределение и вечност. Божественото решение е казано, че се е случило “преди вековете” (1Коритяни 2:7). Този израз вероятно посочва времето преди сътворението на света. Заключението е, че в Божественото си решение Бог не е бил повлиян от което и да е от своите създания, защото то е взето преди те изобщо да са съществували. Ударението, акцента е върху Божествената свобода. 2.Божието предопределение и Неговият Божествен план. Каквото и да е предопределил Бог, то не е в резултат от случайно решение; Той е имал план и събитията са част от него. Ефесяни 1:11 заявява, че това което се е случило е станало “според неговата цел, който осъществява всички неща според замисъла на своята вола.” Тази цел или план се е породила в Божествения разум, била е според неговата воля, желание и е осъществявана в историята според тази воля. Основанието и мотивацията задвижила този план е Божията любов (стих 5). Това показва, че планът е бил замислен да бъде в полза на Неговите създания. 3.Божието предопределение и Христос. Това, което Исус преживя в ръцете на Ирод, Пилат, езичниците и народът на Израел беше това, което Божията ръка и “план беше предопределил да се случи” (Деяния 4:28). Забележете, че Бог не е предопределил злите действия на Божиите врагове, но страданието на Своя Син в техните ръце. Бог не е трябвало да принуждава хората да вършат зло, защото е в природата на грешниците да вършат зло. Все пак Той използва дори тяхното зло за да придвижи своя план за спасение. Римляни 8:29 изглежда, че подсказва, че Исус е бил също предопределен от Бог да бъде “първороден между много братя”. Въплащението но Божия Син е част от Божествения план оформен във вечността. Той е трябвало да бъде един от нас и в този процес е да ни направи Свои братя и сестри. 4.Божието предопределение и вярващите. Има конкретно определени неща, които Бог предопределя за своя народ. Той определя своята мъдрост, разкрита в личността на Христос да бъде “за наша прослава” (1Коринтяни 2:7). Това не е неща, което Бог може би ще направи за нас, но вместо това нещо, което е било определено да бъде направено за нас. Ние ще бъдем прославени чрез Христос.Бог също така е предопределил да бъдем осиновени като Негови деца само чрез Исус Христос (Ефесяни 1:5). Това е нещо непроменимо за Бог. Той е действал едностранно, за да изработи начин за нашето осиновяване в небесното семейство, още преди ние да сме съществували. В допълнение, планът включва Божието намерение да ни преобрази по образът на Своя Син (Римляни 8:29). Това е Неговият план за тези, които го обичат. Предопределеният план на нашия Господ е да ни преобрази. 5.Бог е предопределил всичко свързано със спасението. Що се отнася до спасението на Неговия народ, Бог не е оставил нищо на случайността. Предопределението, основано на Неговото предузнание, веднъж пуснато в действие ни достига като един призив за спасение. Приемането на призивът ни води до оправдание и до нашето крайно прославяне при Второто пришествие (стих 30). Няма сила на земята, която може да промени Божия план за нас, освен нашето отхвърляне на този план. Предопределение е хубава дума. Употребата на глагола показва, че той сочи на Божия непроменим план за спасение на Неговия народ чрез въплащението и смъртта на нашия Спасител. Този глагол познава само една положителна употреба и така ние не можем да изградим с него една доктрина за двойно предопределение. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
