|
|
Църква на |
|
|
Той само се опитваше (Защо Бог уби Оз?) |
|
|
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос: Защо Бог уби Оз ? Очевидно е, че се опитваше да помогне (2 Царе 6:6, 7).Това е един въпрос, който хората задават още от момента, когато инцидента се е случил. Самият Давид беше объркан и смутен от случилото се (2 Царе 6:8).За да разберем, какво се е случило на “Нахоновото гумно”, ние трябва да изследваме законите уреждащи пренасянето на ковчега на завета и да обърнем внимание на подробностите на историята и нейната цел. 1.Транспортирането на ковчега. Израилевото светилище придружаваше народа през време на техните пътувания. Преносимо, то биваше разглобявано и сглобявано на различни места, в зависимост от пътя на народа. Когато разглобяваха светилището, първосвещеникът покриваше ковчегът с някои от завесите на скинията и поставяше прътовете на местата им, за да може Левиевото семейство на каатците да го носят на раменете си (Числа 4:5, 6, 15). Те трябваше да показват почит и уважение към светостта му като не го докосват, рискувайки живота си. В преместването на ковчегът, Давид направи, това, което мислеше,че е най-доброто (1Летописи 13:1-4). Той направи нова волска каруца, взе ковчега от дома на Аминадав, постави го на каруцата и празнуваше докато беше пренасяна (2Царе 6:3-5). Синовете на Аминадав, Оз и Ахио пазеха каруцата. 2.Инцидентът. библейският текст не е ясен относно нещастното обстоятелство, което подбуди Оз да докосне ковчегът. Текстът предполага, че нещо се е случило с воловете. Може би са се спънали или са се разпрегнали (значението на еврейската дума shamat е неясно) – и очевидно ковчегът се е разклатил. Оз е реагирал незабавно и хванал ковчегът. Бог реагирал, поразявайки Оз и той умрял. Текстът дава причината за Божието драстично действие: “И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му (непочтителното действие-NIV);” (стих 7).Еврейското съществително преведено “грешката му (непочтителното действие-NIV)” (shal) се появява само тук в Стария Завет. Неговото точно значение е неясно. Това е предизвикало някои учени да предполагат, че тук вероятно имаме едно текстуално подправяне. Те предпочитат да се придържат към причината давана в паралелното описание в 1Летописи 13:10, че “той постави ръка върху ковчега”. Основавайки се на сравнителна лингвистика, учените предлагат, че еврейското съществително shal изразява идеите на презрение, пренебрежение, дързост и оклеветяване. В този контекст това показва, че Оз е показал неуважение към Бог, чрез неправилно отношение към символът на Неговото свято присъствие.Невъзможно е да знаем умственото състояние на Оз, когато е подействал за да хване ковчега. Някой може да спори, че той е бил искрено заинтересуван да го предпази. В този случай Господ разкривал на народа си, че целите не оправдават средствата, че Той може да защити своята святост без нашето неуважително съдействие (1Царе 6:1, 2, 7-9). Би могло да бъде също, че тъй като ковчегът е бил в домът му в продължение на няколко години, Оз го е възприемал като нещо обикновено и е загубил в известен смисъл съзнанието, което би трябвало да има за неговата святост. Какъвто и да е случая, неговото действие е било един акт на осквернение. 3. Целта на разказа. Определянето на целта на един разказ не е лесна работа. То изисква търсене на загатвания в текста като израз на намерението на библейския писател, който е запазил и записал историята. Има няколко елементи в разказа, които ни помагат да различим отделните страни на неговата главна цел.Забележете, че Давид беше изненадан от смъртта на Оз и затова се уплаши от Господ. Новият цар на Израел се нуждаеше от това да възвърне съзнанието за Божието величие и сила, сериозното отношение произтичащо от контакта с Неговата святост. Близостта с Бог не означава проява на неуважение към Него. Бог желае да го приемаме насериозно, когато Той се обръща към нас. Това беше много важно да бъде научено от новия цар. Следващият път, когато Давид премести ковчега, той последва Божиите инструкции за това (2Царе 6:12, 13) като така показа искрена почит към Него и Неговата воля. Второ, историята със смъртта на Оз е последвана от историята за Овид-Едом. Символът на Божието присъствие в неговия дом имаше за резултат благословението от Бога. Когато Неговото присъствие се взема насериозно то е източник на благословение в живота. Може би ние се нуждаем да преоткрием усещането за Божията святост и да спрем да се отнасяме към Него като към наш “браток.” Ние показваме уважение към нашия Създател и Изкупител като биваме смирено покорни на Неговата милостива воля. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
