|
|
Църква на |
|
|
Създаване на книги (Книгата на живота) |
|
|
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос: Моите въпроси са за Божиите небесни книги. Защо има
книги? Защо това е важно? За да отговоря изчерпателно, би трябвало да изследваме всички библейски текстове, в които е направена връзка с небесните книги. Това би отнело обаче повече място отколкото ми е отделено тук. Бих предпочел да огранича дискусията си до само една книга от тях, книгата на живота. 1.Съхраняване на архив. Израилтяните практикуваха съхраняване на архиви на имената на гражданите на своите градове. Родословието беше важно за да определи законните права и социалните и религиозни функции (виж Ездра 2:62). Изтриванета, заличаването на име от онези регистри е било едно строго законово наказание (Езекил 13:9). Исая дава приложението, едно есхатологическо значение, когато той обявява, че в Месианското царство “останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети, всички, които са записани в Ерусалим за живот” (Исая 4:3). Някой би могъл да заключи, че регистърът на града може да бъде наричан “книга на живота” в смисъла, че онези, които са вписани в списъка имат право да живеят там и да се радват на привилегиите и отговорностите на граждани.2.Записване на имена в небесната книга на живота. Библията споменава един небесен регистър, в който имената на онези, които принадлежат на Господ са записвани (Лука 10:20; Изход 32:32; Псалом 69:28; Филипяни 4:3; Откровение 17:8; Данаил 12:1). Тази книга съдържа само имената на онези, които са избрали да бъдат граждани на Новият Ерусалим (Откровение 21:27; 17:8). Исус окуражи своите ученици да се радват, защото техните “имена са записани на небето” (Лука 10:20) и Павел се обръща, към своите съработници като към онези, “чиито имена са в книгата на живота” (Филипяни 4:3). Някои заключават, основавайки се на Откровение 17/, че имената на вярващите са били записани в тази книга от основаването на света. Текстът описва божественото предузнание, но не предопределение в смисълът на едно произволно тиранично решение, което фиксира вечната съдба на човешките същества. Вписването на имена в книгата на живота се основава на кръста (Откровение 13:8).3.Запазване и изтриване имена от книгата на живота. Моисей поиска от Господ да махне неговото име от книгата на живота, ако това би могло да направи възможно израилтяните да бъдат част от нея (Изход 32:32, 33; виж Псалом 69:28). Но имената са запазвани или премахвани чрез един божествен акт на съд (Данаил 7:9, 10; 12:1, 2). Чрез Христовото посредничество имената на Божия народ са запазвани в книгата на живота. (Откровение 3:5). Само имената на онези, които са отпаднали от благодатта ще бъдат изтрити от тази книга (Откровение 3:5; 20:12, 15).4.Значението на книгата на живата. Библейската информация за книгата на живота довежда до няколко заключения. а.Библията ясно използва един социален обичай – съхраняване на имената на онези, които били граждани на един определен град – за да ни помогне да разберем небесните реалности. Социалните практики, обичаи илюстрират и сочат на нещо по-значимо в небесното царство. Освобождението на души от тъмнината за царството на Бог е не само празнувано в небето, но и също записвано в книгата на живота. б.Книгата на живота подчертава факта, че онези, които принадлежат на Христос са вече граждани на небесния град. Техните имена вече са записани в небесната книга и те са считани за граждани на това царство с всички привилегии и отговорности. в.Решението да запише имената на вярващите в книгата на живота не е произволно или случайно. То не е едно Божествено хрумване или приумица, но част от Божественото намерение преди те в действителност да решат да бъдат членове на Божия град. Божественото предузнание и човешката свобода не се изключват едно друго. г.Това което прави възможно изключването на името на вярващия от книгата е в същото време това което прави възможно оставането му там, именно, Божията прощаваща благодат. Докато покаялите се грешници постоянстват във вяра и запазват един дух на зависимост и покорство към Бог, чрез Христовата посредническа служба техните имена няма да бъдат заличени. Те са наистина граждани на небесния град. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
