|
|
Църква на |
|
|
Отговор на статията: |
|
|
Отговор на статията: “Изследователният съд: учение основано на Библията ли е?” Стражева кула, 15 Юли, 1997 Angel Manuel Rodriguez Biblical Research Institute Ноември 1997 Въведение Тази статия (“Изследователният съд: учение основано на Библията ли е?” Стражева кула, Юли 15, 1997) обобщава някои от по-скорошните атаки на адвентното учение за светилището от личности, които някога са работели за църквата. Две определени личности са споменати и цитирани в статията – Дезмънд Форд и Раймонд Котрел. Никой от тях не представлява или не говори от името на църквата или като представител на адвентните теолози и църквата не ги счита за представители на адвентните разбирания. Антъни А.Хоекема, един не-адвентен критик също е цитиран в атаката на адвентната позиция. Основната тема на статията е насочена към библейската основа или липса на основа за учението за Изследователния съд. Използвайки аргументи от теолозите цитирани по-горе, статията достига до извода, че доктрината не е библейска, защото няма връзка между Данаил 8:14 и Левит 16 глава и защото контекстът на Данаил 8:14 не подкрепя адвентното тълкуване. Тези въпроси бяха изследвани в дълбочина от адвентните учени и бяха дадени достатъчно обосновани отговори, основаващи се на внимателно изследване на Писанието. Библейският институт за изследвания на Генералната конференция публикува седем тома, занимаващи се със светилището и тълкуването на Данаил и Откровение. Те съдържат една поредица от библейски изследвания подготвени от един голям брой адвентни теолози, които твърдо вярват, че нашите учения за светилището са библейски обосновани. Седемте тома са озаглавени “The Daniel and Revelation Committee Series” („Серии върху Данаил и Откровение”) и могат да бъдат получени от нашите Адвентни книжни центрове. Статията споменава една малка комисия организирана от Генералната конференция през 50-те години на 20 век, за да изучава Данаил 8:14. Цитирайки Раймонд Котрел, статията казва, че комисията не е била способна да подкрепи адвентното тълкуване. Това е очевидно мнение на Раймонд Котрел, който е бил член на комисията и опозиция на всяко друго тълкуване, различаващо се от това, което той е поддържал. Голямата част от членовете подкрепили адвентната позиция. Поради опитите на някои да променят позицията на църквата работата на комисията била оставена незавършена. Тъжно е, че някои между нас се опитват да подкопаят истината, но това е един белег на времето. В това, което следва, ние ще осигурим някои библейски материали и основания за това, защо аргументът от тази статия е една атака срещу библейската истина. Ще стане ясно, че контекстуално (определено от контекста), а така също и лингвистично (определяно от езика и смисъла на думите) адвентното тълкуване е солидно библейски обосновано. Ние окуражаваме читателя да изучава този материал внимателно, с молитва и с отворена Библия. 1.Връзката между Данаил 8 и Левит Данаил 8:13-14 е част от едно голямо видение (hazon), което започва в 8:1. пророкът вижда овен с два рога, единият по-висок от другия, бодящ към запад, към север и към юг. Той бива атакуван и победен от козел, идващ от запад, имащ един рог, между очите си. Козелът се възвеличава извънредно много, когато неговият рог се счупва на четири, които израстват към четирите небесни посоки. Друг рог се появява от едната от посоките. Това е бил рог, идващ от малки начала („малък рог”), който израства извънредно велик към юг, изток и към славната земя и имал контрол над небесното войнство (множество), т.е. Божият народ (виж 10,24, сравни с Изход 7:4). Тази географска, хоризонтална експанзия (ст.9-10), са последвани от една вертикална експанзия или завоевание (ст.11-12). Рогът се възвеличава срещу Началника (принца) на войнствата, вземайки всегдашната жертва от него, съсипвайки мястото на светилището и хвърляйки истината на земята. Това са обстоятелствата, при които пророкът чува един свят да пита, «Докога се простира видението...?» и отговорът е даден, „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще бъде възстановено до своето подобаващо състояние.” [nitsdaq], (8:13-14). Много е важно за което и да е тълкуване да се отбележи, че езикът използван в контекстът на Израилевото светилище и неговите служби е използван в Данаил 9-14 за да опише работата на малкия рог и работата на Началника (Принца) на войнствата. Така е установена една лингвистична и теологична връзка между този пасаж и особено книгата Левит. Интересно е да се отбележи, че символите използвани, за да представят политически сили са овен и козел (ст.20-21) и двете чисти животни, използвани като жертвени животни. В глава 7-ма символите са чужди, смесени създания. Думата „рог” (qeren) ни напомня на роговете на четирите ъгъла на олтара (Левит 4:7) и „истина” би могло да посочва наставленията на първосвещеника към народа (’emet, 8:12; виж Малахия 2:6). Думата „престъпление” е използвана в Левит 16:16 за да посочи греховете изкупвани през Деня на Умилостивението. Няколко думи за „светилище” са използвани, които са очевидно термини употребявани в контекста на Израилевото поклонение: makon (място) е използвано за да посочи Божието земно (Исая 4:5) и небесно светилище (1Царе 8:39); и същото се прилага за miqdas („светилище”; Левит 26:2; Псалм 68:33-35) и за qodes („светилище”; Изход 30:13; Псалм 68:5). Този последен термин е използван в Левит 16:2 да посочи Светая Светих на израилевото светилище, което е очиствано през денят на Умилостивението. Думата „войнства” е използвана в контекста на скинията, за да посочи левиевата стража (Числа 4:3, 23). Глаголът „отне”, използван в Данаил 8:11, е също използван в Левит да посочи действието на отделяне от жертвите на частите, които принадлежат на Бог (Левит 4:10). Небесните същества споменати в 8:13 са наречени „свети” (qados), един странен начин да се обозначат ангели, но който е използван тук, за да установи връзка с терминологията на светилището. Думата ha-tamid (всегдашната) е използвана в стария завет за да посочи ежедневната дейност на свещеника в Светая. То никога не е използвано във връзка с работата му в Светая Светих. Фактът, че „Началникът (Принцът) на войнствата” е небесно същество (виж Исус Навин 5:13-15) показва, че светилището споменато в 8:9-14 е небесното, където той извършва tamid-а. Чрез използването на тези термини Данаил категорично свързва в една лингвистична и идеологическа връзка видението си с израилевото светилище. Той приема за дадено, че неговите читатели са запознати със системата на поклонение и за това да използва този набор от думи, без да го обяснява. За да тълкуваме използваните думи правилно ние сме принудени да идем в Левит, за да открием как са използвани тези термини там. Употребата на такъв език използван в службите на светилището ни помага да разберем работата на Началника на войнствата и природата, и работата на малкия рог. Политическите интереси на рога не са пренебрегнати (ст.9-10), но основният интерес е с неговото отношение към светилището и Началникът (ст.11-12). Рогът атакува стражата на светилището, войнството, побеждава го (ст.10) и отива срещу Началника и светилището. Тази духовна атака е описана във военни термини. Tamid-ът (ежедневната жертва) е отнета от Началника и основата/мястото на светилището е хвърлено на земята. Малкият рог установява свое войнство в контрола на tamid-а, като един акт на отстъпничество/престъпление (ст.12). „Истината” свързана със светилището е наложена от тази анти-божествена сила (Данаил 7:25). Извънредно важно е да се отбележи, че езикът използван от Данаил прави ясно това, че малкият рог не осквернява светилището. Данаил не използва единствения термин, който би могъл да предположи идеята за оскверняване. Това, което имаме тук е една атака срещу светилището, която охулва (halal; ст. 11:31), но не го осквернява. Светилището е третирано от силата на малкия рог като едно обикновено място. Тази дискусия прави ясно това, че малкият рог засяга по някакъв начин работата на Началника в святото място, наричана tamid-а (неговото продължително посредничество). Непосредствения въпрос е, би ли бил рогът способен да попречи по някакъв начин на посредническата работа на Началника в Светая Светих, т.е. очистването на светилището? Това е въпросът посочен в 8:13-14. 2. Значението на Nitsdaq в Данаил 8:14 Глаголът nistdaq, една глаголна форма на корена tsadaqh е превеждана по различни начини: „ще бъде очистено”, ще бъде възстановено до неговото праведно/подобаващо състояние”, „ще излезе победоносно”, „ще бъде вазстановено”, „ще бъде преосветено” и т.н. две особени причини правят трудно да се реши как да се преведе глаголът тук. Първо, глаголната форма използвана от Данаил тук не е използвана никъде другаде в Стария завет (прост страдателен залог [niphal] на tsadaq) и, второ, глаголният корен никога не използва като свой предмет светилището, с изключение на този случай. Основния глаголен корен (tsadaq) е обикновенно превеждан „да бъдеш в правото, да имаш право, да бъдеш прав”. Интересното е, че коренът tsadaq е използван във връзка със светилището, специално в книгата на Псалмите. Личност, която отива в храма и е била верна на завета била считана от Господ за праведна. (24:3-6; Второзаконие 26:13-15). Онези, които участват в службите на светилището, било изисквано да бъдат невинни, безукорни (tamim) и праведни (tsedeq), 15:1-2. да бъдеш невинен, безукорен, означава тук да бъдеш праведен. Тази праведност е била дар от Бога (4:1; 17:1) и била невъзможна отделно от умилостивението. Праведният (tsaddiq) бил една личност, чиито грехове били простени от Господ (32:1, 5, 11). Тази праведност била давана в храма, чрез едно свещеническо изявление (24:5). Също така праведен е човек, който в средата на светилището е бил съден от Бог и обявен за невинен, личността е била оправдана. (7:8-9; 35:24-25). Обвинен като престъпник, той или тя не е предаден на съда, личност, която отивала в светилището искайки Бог да я съди, да я оправдае. Тази употреба на корена tsadaq показва, че това е основно един юридически термин. В Псалмите достъпът до светилището изисквал праведност от страна на поклонника; в Левит е изисквана чистота (Левит 13:46; 14:1-20). Да бъде обявена една личност за чиста било равнозначно на това да бъде обявена за праведна. Тези две идеи, да бъдеш чист/ да бъдеш праведен се намират и двете в Исая 53:11: “Чрез неговото познание, праведният ми служител ще направи мнозина да бъдат счетени за праведни [yatsdiq “той (ги) обявява за праведни”]; И Той ще се натовари с беззаконията им.” Мнозина са обявени за праведни, защото Служителят отнема техните грехове от тях. (ст.12), т.е. той ги очиства. Да бъдеш обявен за праведен е същото като да бъдеш очистен. Това е теологичната и лингвистична връзка между да бъдеш праведен и да бъдеш чист в контекста на светилището. В действителност глаголът tsadaq е използван в Стария завет в синонимен паралелизъм с глаголът taher (да бъдеш очистен, чист), използван в Левит 16 да посочи очистването на светилището (Йов 4:17;17:9); и също така с глаголът zakah (“да бъдеш чист, очистен”; Псалм 51:4 Йов 15:14; 25:4). Съществителното tsedeq (праведен) е също използвано в паралелизъм с bor (“чист”; Псалм 18:20). Това показва, че значението на корена tsadaq включва идеята за очистването и че този смисъл на значението е изразяван особено в обстоятелства на службите в светилището. Коренът tsadaq играе значима роля в израилевите служби в светилището. Тези служби изглежда са били обвързани с идеята на tsadaq: поклонникът е влизал в храма през “портите на праведност” (Псалом 118:19); носел е една “жертва на праведност” (Псалом 4:5; 51:19); и свещеникът “облечен с праведност” (132:9) ходатайствал в полза на носещия жертвата пред Господа на праведността (11:7). Следователно, личността получавала в храма “праведността от Бог” (24:5). След като коренът tsadaq е използван в контекста на службите в светилището, няма да бъде изненада за никого, че ще бъде открит в Данаил 8:14, придружен от едно забележително множество от термини, думи, използвани в същия контекст. Това предполага, че nitsdaq трябва да бъде тълкуван от гледна точка на неговото широко значение в обстановката на светилището, което ще бъде “да обяви за праведен” или “да бъде оправдан”, “да бъде очистен”. Но как това би могло да се каже за светилището? Това би могло да има смисъл само във връзка със службите в светилището. Светилището не може да отделяно от факта, че то е Божието обиталище и че там Той се среща със Своя народ за да празнуват изкуплението и за да им даде умилостивение и прощение. Nitsdaq-ът на светилището би трябвало тогава да има въздействие върху самото светилище – чрез очистването му – и върху Бог и неговия народ, които тогава ще бъдат оправдани. Само такъв богат корен като tsadaq би могъл да изрази идеите на очистване и оправдание, съчетавайки юридически и изкупителен смисъл и значение в обстановката на светилището, носейки разрешение на проблема с греха, по един завършен начин. Глаголът taher (да очистя, изчистя), със своят акцент на очистване в контекста на израилевото светилище е твърде ограничен за да бъде използван в космическите обстоятелства на това апокалиптично видение, което се занимава с крайното очистване на небесното светилище и с крайното космическо оправдание на Бог и неговия народ.Статията предлага, че nitsdaq-ът на светилището поправя повредата на светилището направена от малкия рог. Това което се пропуска тук е, че глаголният корен tsadaq не означава “да осветя отново”, нито то е използвано за да посочи възстановяването на една сграда или нейната употреба. То е по-скоро използвано по отношение на народа, който е оправдан, чиято правда им е възстановена. Това, което текстът казва е, че контролът на малкия рог над tamid-ът (ежедневната, всегдашната) ще бъде прекратено в един определен момент във времето, т.е. когато очистването/оправдаването на светилището ще се осъществи. Логичният въпрос е, защо небесното светилище има нужда от очистване? Отговорът се намира в това, което се случва по време на деня на умилостивението в израилевото светилище (Левит 16). Забележете, че Данаил 8 споменава tamid-а (ежедневната, всегдашната), но не ни се казва какво е това или защо е толкова важно. Ние откриваме значението и важността на термина, чрез използването на употребата му в израилевото светилище. Това е онова, което има нужда да бъде направено за очистване/оправдание на светилището, споменато в 8:14. Но преди да направим това нека се занимаем с времевия период. 2300 денонощия: Отговорът на въпроса “До кога…?” ни е даден като “До 2300 денонощия, тогава светилището ще бъде очистено/оправдано.” Изразът “денонощия” (вечери и утрини) е използвано на едно друго място в Библията – Битие 1 глава, за да посочи всеки ден по време на творческата седмица (ст.5, 8). 2300 денонощия са период от 2300 пророчески дни, който представлява 2300 години. Началото на този пророчески период се предполага сам по себе си от въпроса: “До кога видението, ежедневната/всегдашната и престъплението причиняващо отвращение, да се прави и светилището, и войнството тъпкани?” (ст.13). този буквален превод се различава от други в това, че той разделя съществителното “видение” от “ежедневната”. Повечето преводи считат, че тези две съществителни са в много тясна връзка и ги превеждат: “видението за ежедневната”, ограничавайки въпроса до периода през който малкия рог е действал. Но еврейският текст не позволява такова нещо. (Първото съществително е в абсолютна форма; то е членувано, има член и дълги [може би в смисъл отворени] гласни.) По скоро предполага, че трябва да се постави запетайка след tamid, “ежедневната”. Терминът, думата hazon (видение) е използван в стихове 1-2 е използвано за да посочи видението за различните животни. Въпросът тогава се интересува, включва не само периодът през който малкият рог действа, но също и периодът от време, който обхваща изпълнението на цялото видение (ст.1-12). Това предполага, че 2300 денонощия/години трябва да започнат да се броят от времето, в което овенът е действал, т.е. от времето на Мидо-Персийската империя (ст.20). Видението ще започне от онова време до момента, когато очистването на небесното светилище започне. В търсене на по-точна дата за началото на 2300 години, връзката между Данаил 8 и 9 глава е много важна. Има ясни връзки в терминологията между двете глави. В Данаил 9:23, Гавраил казва на пророка: “Разбери видението” (mar’eh). Думата mar’eh (видение, явление) е същата използвана в 8:26-27 за да посочи “видението за денонощията”, което се отнася за времевия период и което е част от hazon-а, видението в глава 8. Гавраил обяснява видението на Данаил, с изключение на чутото за 2300 денонощия. В края на глава 8 Данаил заявява, че той не разбира mar’eh-а. В глава 9 Гавраил идва за да помогне на Данаил в разбирането на mar’eh-а (видението) за времевия период. Забележете, че и в двете глави глаголът “разбирам” е използван (8:23-27; 9:1, 22-23) и че има една обща загриженост за светилището. В 9:24 светилището е посветено, помазано и неговите служби започнали, а в 8:14 светилището е очиствано. Времевото пророчество от 70 седмици формира част от 2300 години. Глаголът “определени” в 9:24 означава също “отрязани”. Това е едно от значенията на глаголът hatak (в Еврейската Мишна и в текстове открити в град Canaanite на Угарит [1300 BC]). Приложението е, че 490 години били отрязани от 2300 годишния период. 490 години започнали с декрета на Артаксеркс за съграждането на Ерусалим, през 457 пр.Хр. Това е също и началната точка на 2300 години. Крайната точка на този период е 1844 сл.Хр. Тогава е когато светилището ще бъде очистено. Това е специалното време от историята на спасението, когато Христос започва втория аспект на своята посредническа служба в небесното светилище, спомената Евреи 9:23 (виж последната част на този документ).3.Данаил 7:9-10, 13-14, 26-27: Сцената на съда Данаил 7 глава съдържа една важна съдебна сцена, която, както ние ще покажем, е паралелна на чутото в 8:13-14. Съдебната сцена описва началото на съдът (ст.9-10), неговия завършек (ст. 13-14) и едно кратко обяснение (ст.26-27). Пророкът вижда престоли, които се поставят за членовете на съда, за да седнат. Божия трон е там също. Той се появява под символът на Стария по дни и сяда на своя трон. Книгите се отварят пред съда, един като Човешки син идва при Стария по дни, решенията са взети и Човешкият син и светиите на Всевишния получават царството. 1)Времето на съдебната сцена. За да разберем функцията и целта на този съд е важно да установим ясно неговото място всред поредицата от събития във видението. Данаил вижда 4 звяра: един като лъв (ст.4), един като мечка (ст.5), друг като леопард (ст.6) и четвърти е бил невъзможен да се опише – с 10 рога (ст.7). Данаил вижда друг рог изникващ и изкореняващ три от другите. Този малък рог говори против Бог, преследва светиите 3 1/2 времена (360х3+180=1260дни/години) и променя или се опитва да промени закона и времената (ст.25) Съдебната сцена е представена, когато малкият рог активно говори велики думи срещу Бог (ст.11, 25). Светиите вече са преследвани в продължение на 3 1/2 времена. Съдът се случва към края на управлението на терора на малкия рог. В действителност, като следствие на съда малкия рог загубва своята власт и е унищожен. Също след съда е, когато Човешкия син и светиите получават Божието вечно царство (ст.27). видението се развива от преследването на светиите към съда и към царството на Бог. Съдът описан в Данаил 7 глава се случва преди малкия рог да бъде унищожен и Божието царство да бъде установено за винаги.2)Изследователният съд. Няколко елемента във видението показват, че това е един изследователен съд, а не наказателен, изпълнителен и че той се случва в небето. В действителност съдебната сцена е една небесна сцена. Бог е там заедно със своя съвет. В допълнение хиляди от неговите вестители са представени, че му служат и че свидетелстват в съда. Космическата природа на този съд е подчертана по този начин. Вселената се интересува от тези дела. Изследователната същност на този съд е ясно изразена чрез посочването на книгите (ст.10). те съдържат записи на живота на онези, които ще бъдат съдени. Те не са лично представени там, но записите на живота им са там и те са изследвани внимателно. Има няколко споменавания на небесните книги в Стария завет, всичките свързани с Божия народ. Праведните са включени в тях. (Псалм 69:28). Записът се пази от преди тяхното раждане и в продължение на целия им живот (139:16), техните лични конфликти и борби (56 :8), техните думи и мисли (Малахия 3:16), техните добри дела (Неемия 13:14), и техните грехове също са записани там (109:14; Исая 65:6). Тези грехове могат да бъдат заличени от тези записи (109:4), въпреки че в някои случаи името на непокаяния грешник е заличавано (Изход 32:32-33; Псалом 69:28); и при двата случая записите би трябвало да бъдат заличени. Исая описва остатъка останал в Ерусалим да се радва на Месианската ера като онези, които били записани за живот (4:3). Това се случва след като Бог ги е очистил.В новия завет книгата на живота е спомената няколко пъти. Тя съдържа имената на онези, които са посветили себе си на Господ (Филипяни 4:3; Откровение 3:5; 13:8; 17:8; 20:12, 15) и тя е наричана Книгата на живота на Агнето (Откровение 21:27). Записи са също пазени и за грешните, за да бъдат използвани в съда и да ги осъдят след Милениумът (хилядагодишнината) (Откровение 20:12) Тези записи дискутирани в сцената на съда в Данаил 7 глава са записите на Божиите служители. Те са съдени и съдът решава в тяхна полза (7:22). Те биват оправдани пред Вселената и те могат тогава да притежават царството. Това се потвърждава чрез сравняване тази съдебна сцена с Данаил 12:1-2. Михаил застава за да получи царството на славата. Това е предшествано от победата и унищожението над враговете от север (11:45). Тогава светиите са освободени и се случва едно възкресение. Онези, които са възкресени за вечен живот имат написани имената си написани в книгата (12:1). Това предполага, че изследователният съд изследва всички записи на онези, които умират с доверие в Бога. Техните имена са изследвани и остават в книгите, защото техните грехове са били заличени от архивите завинаги. Те заедно с онези които са освободени от преследващите сили могат да наследят вечен живот. Съдът споменаван в Данаил 7 глава е един оправдателен съд, които декларира, че праведните заслужават да наследят царството на Бог. Това се случва пред съвета на Бог, пред Човешкият син, пред Вселената. Разследването на този съд е отворено за Божиите разумни същества ; Божиите юридически решения са наблюдавани от онези, които не са непременно членове на съда. Това служи за да бъде оправдано Божието управление, начинът да се справи с греха и спасението, неговите действия пред неговата огромна Вселена. В този съд Бог е също оправдаван. (Псалом 51:4).Малкият рог не е съден в смисълът по който са съдени съдиите, но той е осъден. Тук ние трябва да си напомним за библейското разбиране на юридическата съдебна процедура особено в контекста на невинни личности, които са били фалшиво обвинени в престъпление. Те отивали до съдебния храм молейки Господ да ги съди (Псалом 7:8; 26:1), да изследва техните случаи за да ги оправдае (7:9; 26:2). Злият действа като един обвинител в съда (Захария 3:1-4; Псалом 35:1). Оправданието на праведните потвърждава злонамереността и злотворността на лукавия и за да ги възстанови тях, трябва да бъде неутрализиран разколникът, осъден и неговата сила премахната. Това е което намираме в Данаил 7 глава. 4.Значението на очистването/оправдаването на светилището в Данаил Има една ясна връзка между съдебната сцена в Данаил 7 глава и чутото от Данаил относно небесното светилище в 8:13-14. Двете глави описват в паралелна, успоредна форма историята на света от времето на пророка до края. Всяка глава добавя нови елементи хвърлящи светлина върху естеството на великата борба и върху специфичните събития в историята на спасението. Паралелите са както следва:
Изследователният съд и очистването на светилището се допълват едно друго, обогатявайки нашето разбиране на Христовата посредническа служба в небесното светилище малко преди Второто пришествие. Книгата на Данаил гледа напред към времето, когато спасението на Божия народ ще приключи. Те са вече светиите на Всевишния. Те получават привилегиите на очистването на жертвената смърт на Месия (9:24, 27) и Той може за това да ги представи в небесния двор (7:13-14, 18). Все пак тяхното очистване и спасение води към последния завършек. Оправдаването/очистването на светилището споменато в Данаил 8:14 е това, което прави възможно оправданието/очистването на Божия народ окончателно пред Вселената. Техните грехове ще бъдат заличени от Божието обиталище и те ще наследят вечното царство на Бог. По време на деня на умилостивението Бог е съдил своя народ. Оправданието/очистването на светилището в Данаил също включва и работа на съд. Както ние посочихме, глаголът използван от Данаил отнасящ се до очистването на светилището (tsadaq) е преди всичко юридически термин. В него са включени заедно и юридически, и религиозни аспекти, правейки възможно да тълкуваме свещеническата служба на Началника (Принца) с юридико-изкупителни език. Този съд се стреми преди всичко да оправдае Божия народ. Това е развито в Данаил 7 глава. Там светиите са съдени и оправдани. Те остават в едно състояние на пълна зависимост от Бог при най-тежките обстоятелства. Записът на техния живот е бил изследван и техните грехове са заличени. Онези, чиито имена са съхранени в книгите, заедно с мъртвите светии наследяват царството (7:22; 12:1-2). Така светилището е очистено. Свещеническата служба на Началника, спомената в 8:11, е извършвана в полза на Божия народ. Това е посредническа служба, която дава опрощение на греха. Очистването на светилището, споменато в 8:14 ще направи ясно, че включването на светилището в проблема с греха е бил един ефективен начин на решаване на проблема с греха и че прехвърлянето на греха върху светилището по никакъв начин не засяга Божия характер. Космическият съд в Данаил 7 глава насочва внимателно на това измерение на Божията грижа за неговата собствена репутация и за светостта на неговото местообиталище. Последното разрешение на проблема с греха се случва пред Божиите създания и на тях им е позволено да отворят книгите и да ги изследват. Като резултат от този процес средството за спасение, Човешкият син е възприет като Цар на Вселената (ст.14). контактът на Бог с греха тогава идва до своя край; светилището е очистено/оправдано. 5.Денят на Умилостивението в Евреи В Евреи има ясно споменаване на Израилевия Ден на Умилостивението. Такъв е особено случаят в 9:25-26; 10:1-10. В тези два пасажа жертвата на Христос и онези жертви принасяни през този ден са противопоставени. Христовата жертва е представена като еднократна, неповторима и неговата кръв, като превъзхождаща кръвта/жертвата принасяна от първосвещеника в земното светилище през дена на Умилостивението. Евреи 9:25 заявява, че Той не трябва да принася себе си отново и отново и 10:11 добавя, че Той го е сторил “веднъж за всички”. Сравнението не е между службата на първосвещеника в Светая Светих и Христовата служба в небесното светилище, но между ефективността на Христовата кръв/жертва и ограничената функция на животинската кръв в старата система. Целта на посочването на Деня на Умилостивението в Евреи тогава е да противопостави Христовата жертва на онези в Стария завет (7:27; 10:11), включително на онези, принасяни през деня на Умилостивението, за да покаже превъзходството на жертвата на нашия Господ. Евреи 9:23 е един много значим пасаж в дискусията за типологическото (символичното) значение на Деня на Умилостивението в земното светилище. Учените са изненадани от изявлението направено от апостола, че небесните неща имат нужда от очистване. Все пак не е трудно да се разтълкува този пасаж, след като го свържем с Деня на Умилостивението. Тук има ясно указание за резултата, който Христос трябва да постигне в небесното светилище – една служба на очистване, която е типологично равнозначна на службата на първосвещеника в земното светилище по време на Деня на Умилостивението. Пасажът не заявява, че очистването се е случило незабавно след Христовото възнесение. То просто заявява важния факт, че небесните неща също имат нужда от очистване. Те са имали нужда от очистване, когато посланието е било написано. Този символизъм не е развит, нито времевият елемент в него е дискутиран. Въпреки това връзката е забележителна, защото разграничава факта, че Христовата посредническа служба включва теологичното съдържание на годишната служба в Израилевото светилище. В допълнение контекстът предполага, че очистването на небесното светилище е свързано с Христовата смърт на кръста като носител на греха (ст.26, 28) и с Неговата дейност пред Отец в полза на неговия народ (ст.25). на кръста Той предаде себе си за нас и неговата кръв е достатъчно могъща да доведе проблема с греха до неговия край. Той служи за нас в небесното светилище, прилагайки привилегията на Своята жертвена кръв за онези, които вярват и приемат нашето спасение, чрез неговата служба на съд. Дейността на Христос на кръста и в небесното светилище трябва да бъде наш постоянен предмет за изучаване. Всеки член би трябвало да изучава превъзходната Божия любов разкрита ни в Христос и в това което Той е направил, прави и ще направи за нас. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
