Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

Въпрос: Забелязах, че изглежда има противоречие в описанието на Соломоновия храм. Според книгата на Царете дървена врата разделя Светая Светих от главната зала на храма (1Царе 6:31). От друга страна, Летописците говорят за тежка завеса (2Летописи 3:14). Бихте ли могли да обясните очевидното противоречие в Библейските записи?

Възможността да открием несъответствия в Библията не бива да ни тревожи. Понякога, и поради различни причини, пророците са записали за нас информация, която не е непременно пълна и която за съвременния читател изглежда, че съдържа неправилни данни. Все пак, това положение не излага на опасност откровението, с което Бог общува със своя народ. Истинският проблем за онези, които подчертават този въпрос е, не че има несъответствия или противоречия в Библията, но по-скоро, че е изключително трудно да ги открият.

Относно разглеждания въпрос има възможни два отговора. Първо, един от библейските автори е сбъркал, докато другият е прав. Кой е бил прав? Второ, и двамата са прави, защото техните изявления могат да бъдат хармонизирани. На каква основа те могат да бъдат хармонизирани? Има и трета възможност, а именно, и двамата грешат. Ние не възприемаме тази последната възможност насериозно, защото информацията от другите книги в Библията ясно показват, че в първата скиния завеса разделяла Светая от Светая Светих. С други думи, имало е разделение между двете отделения. Въпросът остава: Дали Соломон е направил разделителна стена от дърво или от ленено платно? Избирането на едното от двете означава, че другия автор греши. И това не бива да бъде считано за голям проблем, защото това, което и двамата потвърждават е в съгласие с това, което откриваме в Изход: имало е разделение между двете отделения.

Другата възможност е хармонизирането на двата записа. Крият се много рискове в опитите за хармонизиране на паралелни записи, съдържащи очевидни противоречия. Основният проблем е липсата на обективен контрол. Чрез комбинирането на информация ние получаваме една картина, която не е категорично ясно представена в което и да било от двете описания и това би могло да се прояви в творчество на тълкуването, вместо това, което е искал да разкрие библейският автор. Много добре би могло да бъде това, че в някои случаи, хармонизацията сама по себе си не е нужна, защото единият от авторите умишлено е пропуснал известна информация за да подчертае с това целта, която има. Идеалната ситуация е, когато откриваме в библейския текст достатъчно указания, за да оправдаем една определена хармонизация. Но това не винаги е възможно. Въпреки това, хармонизацията е основана на принципа, че Библията е тълкувател на самата себе си и по тази причина това е един правилен подход при библейското тълкуване.

Трябва ли тогава да заключим, че в пасажа, който разглеждаме ние се срещаме с истинско противоречие и трябва да го възприемем като такова? Има ли място тук за хармонизация и ако е така на каква основа? Хармонизацията би означавала, Соломон е разделил Светая от Светая Светих, чрез дървена преграда и завеса. Това изглежда малко странно, но не е непременно невъзможно. Нека започнем с Летописци. Първото нещо, което трябва да направим е да бъдем сигурни, че разбираме стиха. В този конкретен случай пасажът е много ясен. Ние не намираме текстуален проблем или проблем с превода. В 2Летописи 3:14 ни е казано ясно, че Соломон постави завеса между двете отделения. След това отиваме в 1Царе 6:31. Отново пасажът е много ясен. Соломон постави две врати от маслинено дърво между двете отделения.

Второ, има и друга информация, която би трябвало да вземем под внимание. Авторът на Летописи знае, че има врати, разделящи Светая и Светая Светих и той го споменава в контекста на изграждането на Храма. Това откриваме в 2Летописи 4:22. Това означава, че когато се занимаваме с очевидни противоречия ние трябва да отделяме особено внимание на контекста на пасажите. В този случай хармонизацията е необходима, защото библейският текст сам по себе си я подкрепя. Според Летописеца Соломоновия храм има и двете – и завеса, и дървени врати.

Тогава защо книгата Царе споменава само вратите, а не завесата? Това е по-трудно за обяснение. Може би отчасти отговорът може да бъде намерен в това, че Царе поставят ударението на използването на дървена облицовка със злато в изграждането на храма. Това ги насочва към описването на вратата покрита със злато, вместо към описване на завесата. Също така има възможност авторът да е решил да подчертае вратите, защото те са били един нов градивен елемент в храма, в сравнение със скинията.

Не е възможно да кажем дали или не завесата е била поставена на вратите, закачена на златни вериги или дали тя е била отделена от вратата. може би вратата е била оставяна отворена и завесата е покривала пространството. Ние наистина не знаем подробностите. Но е очевидно, че няма противоречие между Царе и Летописи по този въпрос. Те се допълват едно друго.

Може би имаме нужда да осъзнаем, че нашата работа не е да търсим противоречия в Библията, но вместо това удивителното единство, което се съдържа във вестта и учението й. Противоречията откривани в Библията от изучаващите я са в много от случаите несъществени, но заслужават известно внимание. Все пак, те не би трябвало да определят нашето разбиране за откровението и вдъхновението.