Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

Въпрос: Каква е почивката спомената в Евреи 4:1-11 и как е свързана тя със седмия ден Събота?

Евреи 4:1-11 е бил използван, от една страна, за да подкрепя спазването на съботната заповед от християните, а от друга страна като доказателство за отхвърляне на едно буквално послушание на заповедта. Други правят извод, че пасажът не се отнася нито за спазването на съботата нито за неспазването на съботата. Тези противоречиви позиции показват, че значението на текста не е така очевидно.

1.Цел на пасажа. Евреи 3:7-4:11 подчертава нуждата от постоянство и верност в християнската общност и общение. Обсъждането на Божията почивка е подчинено на тази по-конкретна цел и е използвано, за да мотивира вярващите да бъдат верни. За това няма едно подробно обсъждане на естеството на почивката, която Бог е предложил на своя народ в миналото, но която е все още достъпна “днес.” Тук също се изяснява акцента, посочен във Евреи 4 върху проблема за неверието и непослушанието, и нуждата от старание в християнския живот. Пасажът не е теологично изложение на типологическото изпълнение на съботата или на естеството на съботата или на есхатологическата почивка. Той е просто едно увещание към вярност.

2.Божията почивка: Старият Завет съдържа едно учение за Божията почивка в допълнение към теологията за съботата, което се занимава с Божието обещание за почивка на Неговия народ в земята и на Негова собствена почивка в храма. Псалм 95:11 показва, че обещанието за Божия почивка в Стария завет не е било изпълнено, поради неверието на народът Му. За това, Евреи не отъждествява “почивката” с влизането в Ханаанската земя. Следователно почивката остава да бъде изпълнена (Евреи 4:1, 9) и вярващите са увещавани да положат всяко старание, за да влязат в тази почивка (стих 11). Въпреки това почивката също изглежда да е една настояща опитност (стих 3). Въпреки че тази почивка не е ясно определена в текста, тя вероятно посочва на благословението от спасението, на което се радваме сега, докато очакваме неговото осъществяване.

3.Ролята на съботата в пасажът: Евреи не отъждествява съботната почивка с есхатологическата почивка. Посланието заявява, че Божията есхатологическа почивка като съботата е била на разположение откакто Той е завършил своята дейност на Сътворение. Съботната почивка също илюстрира природата на почивката, която е още налице, когато някой спре да работи. Евреи 4:10 използва съботата от Битие 2:2 като един модел за разбирането на есхатологическата почивка. Наслаждаването и от двете – есхатологическата и съботната почивка – изисква спирането на работата. Делата, за които говори Евреи не са конкретно посочени, но би могло да се предположи, в зависимост от контекста, че те не са делата на закона. Павловото обсъждане на оправданието чрез вяра противопоставено на делата на закона е чуждо на аргумента от Евреи. Някой може да предположи, че споменатите дела са делата на отстъпление и невярност (Евреи 4:6).

Дарът на съботоподобната почивка в Стария завет не отстрани буквалното спазване на съботната заповед (Исая 56; 66:23). По същия начин есхатологичната почивка е като съботата, но не я замества. Нещо повече, влизайки в Божията почивка от Евреи 4 не означава, че съботата е заменена. За да влезеш в Божията почивка се изисква само постоянство и верност, спиране на нашите дела, а не отричане на послушанието на съботната заповед. Няма нищо в текста, относно един нов тип съботно спазване, което замества буквалното спазване на четвъртата заповед.