Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

Беше една красива вечер. Марк Бюстър, 20 годишен и Деби Кювас, на 16, седяха в автомобила на Марк, Тъндърбърд - 1978, точно над реката в Мадисънвил, Луизиана и се наслаждаваха на своите млечни шейкове. Те се срещаха от 8 месеца и бяха заети с тих разговор, когато двама мъже се доближиха до колата им и опряха огнестрелни оръжия до главите им. Единият от мъжете влезе от страната на Марк, избутвайки го в средата на предната седалка. Другият се качи на задната седалка и обгърна с ръка врата на Деби и опря пушка с отрязана цев до бузата й.

Водачът, Робърт Уили каза: “Ние сме бегълци от затвора Ангола (Луизиана). Убивали сме преди и ще убием отново. Просто правете каквото ви казваме и всичко ще бъде наред. След като се повозили няколко мили те натъпкали Марк в багажника на колата и после Робърт Уили изнасилил Деби на задната седалка. Продължили с колата до едно безлюдно място и извадили Марк от колата. Деби чула един изстрел и после те се върнали без него.

Пътували през нощта в петък, събота и неделя до различни щати и се връщали отново. През това време Робърт Уили изнасилил Деби отново и другият мъж, Джо Вакаро също я изнасилил. Двамата взели един друг мъж, който накрая ги убедил да пуснат Деби да си отиде.

Робърт и Джо били заловени и осъдени – Джо на доживотен затвор, а Робърт на смърт. Деби била призована да свидетелства на няколкото техни съдебни процеса.

Присъдите на мъжете довели до някакъв вид завършек на ужаса на Деби, но нейната най-голяма битка била в самото начало. Тя започнала да има ужасяващи кошмари и често се будела пищейки, обляна в студена пот. Тя знаела, че трябва да прости на Робърт Уили, но как би могла? Той никак не съжалявал и открито й се присмивал на процеса. Когато прокурорите я помолили да опише сцената на изнасилването в детайли, Уили мляскал с уста и се хилил, докато така ядосал съдията, че той го заплашил, че ще му залепи устата ако той сам не спре.

Как можеш да простиш на някой като този?

Дали прощението е винаги безусловно? Винаги ли се очаква от мен да простя на другия? И какво се случва с моето спасение, ако желая да простя, но не мога?

Има Библейски текстове, които предполагат, че някои видове прощение са условни. “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоан 1:9). В Господната молитва, ние казваме на Бог:”Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници” (Матей 6:12)

Изглежда, че Бог казва, че Неговото прощение зависи от нашата изповед на нашите грехове и от прощението ни към някого, който е съгрешил срещу нас. Ако така трябва да се разбират нещата, то аз се съмнявам, че някой изобщо може да бъде спасен. Как може една необърната личност да има силата да остави настрана цялото негодувание и горчивина, като едно условие за спасение?

Забележете, че ние трябва да прощаваме каквото и оплакване да имаме към другия. Не са дадени изключения, не са дадени и условия. Ние трябва да прощаваме по същия начин, по който Бог прощава. Ако Бог прощава само когато ние изповядаме греха, тогава то ние не трябва да прощаваме докато личността, която ни е наранила не ни помоли за прошка. Дали това е да простиш, както Христос ни прощава? Университетският речник на Уебстър (десето издание) определя прощението като: “да спра да чувствам обида, негодувание срещу”; “да се откажа от негодуванието, обидата или от претенцията за възмездие.”

Дали Бог запазва възмущението си срещу нас ако ние не изповядаме греховете си? Дали Бог има някаква горчивина към нас? Не.

Тази дилема се появява, защото има две страни на прощението. Това, с което се сблъскваме са два морални императива, закона, задължения, които се противопоставят едно на друго. От една страна, ние имаме усещане и претенции за отговорност, справедливост и честност. От друга ние имаме усещане за съпричастност, състрадание и милост. Страхуваме се, че ако проявим милост ще изглежда, че намираме извинение и гледаме леко на това, което се е случило. Ако минем от страната на справедливостта и честността, ще изглежда, че ние сме безсърдечни, студени и безчувствени.

Двете страни на прощението са тази на отношенията и тази на закона. Ние трябва винаги да прощаваме нараняването от гледна точка на отношенията, но от гледна точка на законовата страна на нещата понякога може, а понякога не бива да бъде прощавано. Например, вие имате фирма, която отпуска кредити на хора. Има 10000 души, които ви дължат пари. Вие не сте длъжен дори и като християнин да опростите всичките им дългове. Вие бихте могли ако желаете да го направите или ако можете да си го позволите, разбира се. Но това не е морален императив, задължение, заповед. Ако някой открадне колата ви, вашето прощение на крадците не означава, че те могат да задържат колата ви.

Исус ни показа какво означава да простиш от гледна точка на отношенията. Той беше несправедливо арестуван. Той беше осъден на смърт в един незаконен процес. Той беше измъчван от Римските войници по заповед на Пилат. Най-близките му приятели го изоставиха. Той беше сам.

Пилат го осъди на една от най-жестоките смъртни присъди, измисляна някога от хора: бавно задушаване, чрез приковаване към кръст за ръцете, така че да не може да се диша лесно. Ние го намираме в петъчния следобед да понася ужасна агония. Около него религиозните водачи му се присмиват, казвайки му да докаже, че той е Месията като слезе от кръста.

Бихте ли желали да простите при такива обстоятелства? Исус прошепна тези прекрасни думи: “Отче прости им, защото не знаят какво вършат” (Лука 23:34).Прости ли той техните действия спрямо него? Дали той каза, че те са невинни? Не! Исус каза: “Не храня никакво негодувание срещу когото и да било от вас, за това, което ми причинявате днес. Не съм озлобен. Не търся отмъщение.”

Ние бихме извинили Исус ако той се е чувствал ядосан, гневен и озлобен. Който и да е, когато страда несправедливо би трябвало да има чувства на гняв и възмущение. Но какво правим с тези чувства? Позволяваме ли това, което е направила другата личност да определя как да се чувстваме, какви да бъдат нашите преживявания? Никой никога не е ставал щастлив от чувствата на възмущение, яд и озлобление. Това е вестта, която Исус ни представя на кръста.

Но има и друга страна на прощението – законовата. Дълговете трябва все пак да бъдат платени. Тези, които съдействаха Исус да бъде убит бяха виновни за убийство, а за убийството има наказание. Но дори от гледна точка на закона наказанието може да бъде избегнато, поради това, което Исус направи за нас на кръста.

Бог ни прости и по отношение на закона на кръста: “Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, но са оправдани безплатно, чрез неговата благодат, чрез изкуплението, което дойде чрез Исус Христос” (Римляни 3:23, 24). Думата “оправдани” е една юридическа дума използвана в съдебните зали на Римската империя, когато някой е бил обявен за невинен. Исусовата смърт стана заместническа на смъртта, която ние заслужаваме. “Христовата любов ни принуждава, защото ние сме убедени, че понеже един умря за всички и за това всички умряха” (2Коринтяни 5:14).

Сега, какво тогава означава Господната молитва и изповядването на греховете преди Бог да ни прости? Бог прости на всеки на кръста. НО ние трябва да приемем това прощение, защото Бог желае само такива хора в царството си, които желаят да простят, както той е простил.

Отказът да се прости не е престъпление от такава величина, че да не може да бъде простено; Бог прощава на непростителните също. Проблемът е в това, че докато проявяваме непростителност, ние отказваме да влезем отново във връзка с Бог и ни е невъзможно да приемем нашето приемане от Бог.

Запомнете, че покаянието не е причината за Божието прощение. Исус прости на войниците, когато те не се бяха покаяли. Той им прости от гледна точка на отношението, докато в законов смисъл те не биха могли да бъдат простени докато не приемеха онова, което Бог е направил за тях на кръста.

Прощението е изключително ценно. То означава на първо място да се отнасяме към другия, като че проблемът никога не е съществувал. Божието прощение ни се предлага без значение на това какви са нашите грехове и ние винаги имаме възможност да влезем във връзка с Него. Но как можем да бъдем ние в една такава връзка с Бога, ако нашите сърца са изпълнени с едно желание за отмъщение към тези, на които Бог също е простил? “Ако някой каже: Обичам Бог, но мрази брата си, той е лъжец. Защото ако някой не обича брат си, който вижда, не може да обича Бог когото не вижда.” (1Йоан 4:20).

Прощението е едно Божествено действие. Как иначе бих могъл да изоставя раната, гневът, възмущението и болката, която ми е причинена? Нищо не може да ги откупи. Колко кожени палта трябва един съпруг да купи на съпругата си, за да изрази съжалението си за своята афера с друга жена? Няма цена, която да заплати един дълг в отношенията.

Прощението е избор. Ако откажа да простя, тогава аз съм под властта на друга личност. Аз позволявам друга личност да решава как ще се чувствам. Но с прощението, аз съм на шофьорското място, аз управлявам. Не е необходимо повече да бъда държан в плен от някой друг.

Но какво се случва, когато аз искам да простя, но не мога? Прощението е един процес. Изисква време. Бог не ни съди за това колко добре сме простили, но дали ние желаем да простим. Той приема нашето желание като дело, извършено в действителност. Прощението ни освобождава, за да можем да бъдем пълноценни и здрави.

Деби Кювас разказва историята за своята опитност с Робърт Уили в книга със заглавие: “Да простиш на ходещия мъртвец”, в която тя описва своята борба с прощението. Тя открива, че повечето от нейния подтискан гняв и възмущение е бил насочен към Бога. Къде е бил Бог когато тя е била изнасилена? Къде е бил Бог, когато нейният приятел Марк е бил разстрелян?

Деби започнала да ходи отново на църква. Тя отворила сърцето си за благата вест на милостта, за това как Бог ни прощава, въпреки че не го заслужаваме. Тя цитира от книгата на Луис Смедис, “Прости и забрави” следното: “Ако кажем, че на чудовищата не бива да се прощава, ние ще им предоставим сила, която те никога не биха могли да имат. Чудовищата, които са твърде зли, за да им бъде простено задушават жертвите си; те могат да осъдят своите жертви на един живот на неизлечима болка. Ако те са непростени чудовища тогава им е дадена една сила да поддържат своето зло живо в сърцата на онези, които страдат най-много” (стр. 248)

Тогава Деби пише: “Не можех да говоря за това тогава, но разбрах тази истина дори преди Робърт Уили да бъде екзекутиран. Разбрах, че трябва да му простя – не заради него, но заради себе си. Докато не го направех, нямаше да може да мога да избягам от злото, което той ми причини в живота… Отказът да му простя, винаги означаваше да продължавам да задържам в себе си всички свързани с Робърт Уили неща – болката ми, моя срам, моето самосъжаление. От това нещо се отказах, когато му простих. и когато направих това, чак тогава започна истинското лечение. Аз бях онази, която спечели.”

С Божия помощ ние можем да простим и да бъдем излекувани от нашата емоционална болка.