|
|
Църква на |
|
|
Преоткриване на древните ритуали? (Да празнуваме ли старозаветните празници?) |
|
|
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос: някои църковни членове, там където живея, учат че е необходимо за християните да спазват Израилевите празници. Това едно Библейско изискване ли е? Няколко адвентни учени изследваха този предмет и общото заключение беше, че Библията не предполага християните да спазват еврейските празници. Позволете ми накратко да резюмирам някои от техните изводи. 1.Празниците и жертвената система: Всеки от празниците се характеризира с радостта от принасянето на приноси и жертви на Господа. В Левит 23 са изброени различните празници и тяхната цел е обобщена с думите „Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу.” (стих 37) Еврейският предлог (за да) е използван тук за да изрази идеята за цел. Няма указания в Библията, че по време на празниците една духовна жертва би могла да заеме мястото на материалната. 2.Празниците и централизираното поклонение: много от празниците трябваше да бъдат празнувани в храма и никъде другаде в Израел. Три празника са специално изисквани да бъдат спазвани в храма, правейки необходимо за хората да се явят пред Господ.Това са празниците на Безквасните хлябове, празникът на седмиците (Петдесятница) и празника на шатрите (Второзаконие16:16). Дори Пасхата, която по произход е семейно тържество е била също съсредоточена и свързана с Храма: „Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градовете ти, които ти дава Господ твоят Бог” (стих 5). Библията не позволява тези празници да бъдат празнувани където и да било другаде. Какъвто и да е опит да се оправдае тяхното празнуване независимо от Израилевия храм е просто едно човешко решение. 3.Празниците и календарът: Повечето от празниците бяха тясно свързани с израилевия земеделски календар. Ясно е, че е такъв случая с почитането на празника на Безквасните хлябове, които е тясно свързан с Пасхата (Левит23:5-11), празникът на седмиците (Петдесятница; Второзаконие16:9,10; Левит23:15-21) и празникът на шатрите (Изход23:16; Второзаконие16:13; Левит23:33-36). Същото се прилага и за седмите години (Изход23:10,11). Заключението е, че не е било възможно за израилтяните да празнуват някои от тези празници преди да влязат в Ханаан. Така е особено в случая с Петдесятница и празника на шатрите (Изход23:16). В Библията не са споменати никакви изключения на тези наредби и така се показва, че тези празници бяха ограничени до онези, които живееха в Израилевата земя. В действителност Осия заявява, че пленичеството на Израел би направило невъзможно за тях да празнуват Божиите празници. (Осия9:1-5) 4.Празниците и етническата идентичност: Религиозната и етническата идентичност на Израилтяните е била тясно свързана с празнуването на някои празниците, такива като Пасхата, която беше ограничена до Израилтяните и да онези, които чрез обрязването ставаха Израилтяни (Изход12:43-50). Това беше причината юдеите, на които Павел се противопостави да изискват от християните езичници да стават евреи, чрез обрязване (Деяния15:1), в противен случаи те не биха могли да празнуват Пасхата и другите празници и еврейските ритуали. 5.Празници и християни: Новият завет изяснява, че службите в светилището от Стария завет приключват при жертвата на Христос на кръста и чрез Неговата първосвещеническа служба в небесното светилище. Церемониалния закон е „сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата” (Евреи10:1). Ние не сме поставени повече под церемониалния левитски закон. Ние имаме един нов Първосвещеник, които не принадлежи към Аароновия род и когато „се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.” (Евреи7:12) Не е закона, които определя свещеническия произход и естествено законът не би могъл да донесе съвършенство (стих 19). По време на апостолите, евреите християни е възможно да са спазвали празниците, но няма библейско доказателство, което да подкрепя заключението, че това е изисквано от езичниците християни. Точно обратното, Библията посочва, че празнуването на празниците има географски и времеви ограничения. Тяхното религиозно предназначение намира своето изпълнение в Христос. |
|
|
|
Тази страница се поддържа от borrco@mail.ru
