Църква на
Адвентистите от Седмия Ден 
Враца

„Има нужда от реформа по отношение на Съботата – The Sabbath, сред нас, които проповядваме светия Божии ден за почивка.”/E.G.White, Evangelism 245/

„Нека подготовката за Съботата да бъде завършена изцяло преди настъпването и - в Петък до залез слънце. Вижте дали всички дрехи са готови и дали всичко свързано с готвенето е завършено. Обувките трябва да са почистени и ние да сме изкъпани. Всичко това е възможно, ако се изгради съответна организация и това стане ръководно правило в дома. Съботата не ни е дадена за да се занимаваме с дейности като поправка на дрехи, приготвяне на храна, светски удоволствия и работа... Родителите трябва задоволително и по заинтригуващ начин, да обяснят на децата си, защо се прави всичко това и защо трябва да бъде направено в Петъка – денят за подготовка. Те трябва да им дават възможност да участват в подготовката и да ги напътстват как да спазват Съботата, съгласно с четвъртата заповед.”/E.G.White, Child Guidance 528/

“Цялата подготовка, всяка брънка от веригата, трябва да бъде свършена през шестте работни дни, приготвянето на храната за Съботата би трябвало да бъде направено в шестия, подготвителен ден – Петък...Зповедта гласи: „ Утре е Събота, свята почивка Господня; опечете, колкото искате да опечете и сварете, колкото искате да сварите и сложете настрана каквото остане, да ви стои за утре.” / Изход 16:23/

Този ден не трябва да бъде прекаран в готвене и ежедневна работа.”/Lake Union Herald, 14.04.1909/

„Преди залез слънце всички светски дейности трябва да бъдат приключени.” /The Faith I Live By, 34, E.G.White/

“Трябва усърдно да пазим началото и края на Съботата. помнете, че всеки момент от нея е благословен и свят.” /Testimonies, том 6, 356/

„ Всеки път, когато е възможно, работодателят би трябвало да осигури достатъчно свободни часове от Петък след обяд, преди началото на Съботата. При всяка възможност е добре да ги дава на работниците си, за да могат те спокойно да се подготвят и да посрещнат Божия ден. Спазвайки такова поведение, вие няма да загубите нищо.” /Testimonies, том 6, 356/

„Има друг тип дела, които трябва да получат необходимото внимание в деня за подготовка. В този ден всички различия и противоречия между членовете на семейството, на църквата, между всички братя и сестри, трябва да бъдат изгладени и отстранени. Нека горчилките и гнева, и завистта, и всички лоши помисли и чувства да бъдат прогонени от умовете, сърцата и душите. Нека със смирение да си изповядваме грешките един на друг и да се помолим един за друг.”/ The Faith I Live By, 34/

„Преди залез слънце, нека членовете на семейството се съберат за да прочетат част от Божието слово, да се помолят и да попеят в Божия възхвала. Тук има належаща нужда от реформа, защото мнозина се отнасят небрежно към един толкова важен момент - началото на Съботата. Необходимо е да се изповядваме пред Бог и един пред друг за всичките си грешки, допуснати през изминалите шест дни. Ние трябва да започнем новата седмица на чисто. Извършването на специфичните неща трябва да бъде последователно, така, че всеки член от семейството да е подготвен да почете деня, който Бог е благословил и осветил за нас.” /Testimonies, том 6, 357/

Тези хора трябва да помнят, че застават пред погледа на Този, Когото серафимите обожават и пред Когото ангелите покриват лицата си. Бог е велик и заслужава да бъде почитан. Всички, които осъзнават присъствието Му, ще се поклонят смирено пред Него и както Яков в съня си ще извикат: „Колко страшно е това място! Това не е друго, а Божият дом, това е вратата небесна.” / Битие 28:17//Patriarchs and Prophets, 252/

„ Когато поклонниците влязат на мястото на събранието, те трябва всичко да правят с благоприличие, тихо да преминат до местата си... Обикновените разговори, дори шепнешком, както и изблиците на смях не би трябвало да са разрешени в молитвения дом, дори преди или след края на службата. Ревностното, действено благочестие би трябвало да е характерното поведение за богомолците.” /Testimonies, том 5, 492/

„Когато думата е изречена, вие трябва да помните, братя, че чувате Божия глас, посредством Неговия представител. Слушайте внимастелно. Не заспивайте нито за момент, защото тази дрямка може да ви лиши от нещо, от което се нуждаете неотложно, истината, която ви е необходима, за да се спасите от погрешна стъпка. Сатан и неговите паднали ангели са много заети с изобретяването на парализиращи вниманието и сетивата фактори, така че да пропуснем предупредителните знаци и тези за опасност, да не чуем порицанията, или пък ако ги чуем, да останат без ефект. Понякога нещо съвсем дребно наглед може да привлече вниманието на слушателите и скъпоценното семенце да не попадне на подходящото място и да не даде плодове.” /Testimonies, том 5, 453/

„Молитвеният дом е осквернен и Съботата нарушена от лошото, несъобразно държание на децата на вярващите. Ако те бягат около сградата, играят, викат и демонстрират своите лоши наклонности на местата, където светците са се срещали за да славят Бога, да Му се поклонят потопени в святост. Мястото, което би трябвало да е свято, където благоговейното безмълвие би трябвало да царува и всичко би трябвало да бъде в перфектен ред, неподправеност и смирение, се превръща в перфектен Вавилон, място на безредие, нечистота, смут и бъркотия. Това е достатъчно, за да отблъсне Бог от събранието и да възбуди гнева Му така, че Той недоволен от неуважението, не би тръгнал с армията на избрания народ срещу нашите врагове.” /Selected Messages, книга 3, 257/

„За да спазим светостта на Съботата, не е нужно да се затваряме между четири стени, изолирани от красотата на природата и от чистия, живителен въздух, дарове от Небесния ни баща. Ние не трябва да позволяваме на грижите и мислите за работа да смущават сърцата и умовете ни през този свят, благословен ден – Съботата. Ние не трябва да позволяваме мисли за светски, материални неща да минават през ума ни, те би трябвало да бъдат игнорирани. Но умът не може да бъде поддържан свеж, буден и възвишен, ако е затворен през целия ден между стените, слушайки дълги проповеди и отегчителни, формални молитви. Господният ден е използван грешно, ако се чества по подобен начин. Целта, с която е бил установен не би била постигната. Съботата е била създадена за човека, да бъде негово благословение, откъсвайки ума му от всекидневните грижи и труд, разсъждавайки върху добрината и славата на Бога. Необходимо е божиите последователи да се събират за разговори по темата, за обмяна на мисли и идеи относно истината, съдържаща се в Божието слово, както и да посветят част от времето за подходящи молитви. Тези Съботни срещи, обаче, не би трябвало да бъдат превръщани в дълги, отегчителни събрания, убиващи вниманието и интереса на участниците.”/Testimonies, том 2, 583/

“Когато говорите за вашата надежда в Бог, в Исус и Неговото скорошно завръщане, или за красотите в Новата земя, вие не говорите със свои думи. За тези неща можете свободно да говорите в Събота. Шест дни в седмицата можете да говорите за бизнес, да обсъждате и решавате проблемите, да градите планове за това, което е необходимо и трябва да се направи, но Съботата е свято време и всички светски мисли трябва да бъдат изчистени от ума, прибрани за следващите работни дни. Божието благословение ще ви покрие и ще усетите утешителния допир с Неговия Свят Дух, ще добиете увереност доближавайки се до трона на благосклонността и милосърдието.” /The Youth’s Instructor, 01.02.1853 г./

„Тези, които обсъждат бизнес материя и правят работни планове в Събота, са гледани от Бог като хора, заети фактически със сделки. За да спазваме свято Съботата, не би трябвало да си позволяваме светски мисли. Заповедта включва всички в нашите домове. Обитателите на дома трябва да оставят настрана всички неща със светски характер (бизнес, развлечения, светска музика и четиво...) през тези часове благословени за почивка и контакт с Твореца. Всички би трябвало да се обединят в преклонението пред Бог, с почит и смирение в Неговия свят ден.”/Patriarchs and Prophets, 307, 308/

“Човешкият фактор не може да си позволи да загуби благословенията чрез наскърбление на Бог посредством своите свободни нрави и действия. Това е ден за медитация и вглъбяване в нашия собствен духовен статус, изправени пред Бога. Изпитвай себе си, докато се сдобиеш с истинска вяра. В този ден не може да има обикновени, евтини, фриволни разговори.” /Manuscript Releases, том 21, 295/

„ Бог препоръчва не само да се въздържаме от физически труд през Съботата, но и умът да бъде дисциплиниран и обучаван да се занимава само с духовни, свети неща. Чрез обръщане към светски неща или ангажиране с леки, незначителни разговори, ние фактически нарушаваме четвъртата заповед. Говорейки за всичко, което може да се появи в главите ни, ние говорим с наши собствени думи, не с Божиите. Всяко отклонение от правилните неща ни носи проблеми, порицание и осъждане.” /Gospel Workers, 207, 208/

„Съботата не е предназначена да бъде период на безполезна бездейност. Законът забранява мирска, светска дейност в почивния ден на Господ; трудът, с който се осигурява поминъка, трябва да спре; никаква дейност за светско удоволствие или прехрана, в този ден, не би била правилна съобразно закона; дори Бог спрял своята творческа работа и си починал в Съботата, седмият ден, и я благословил така, че човекът да остави своите грижи и ежедневни занимания и да посвети тези часове на здравословна почивка, преклонение и духовни неща.”/The Desire Of Ages, 207/

“ Бог дал на хората шест дни за труд и Той препоръчва цялата работа да бъде свършена през тях. Само дела от спешна необходимост и милосърдие са разрешени в Събота, грижата за болните и страдащите е неотменна, но ненужния труд трябва стриктно да се избягва.” /Patriarchs and Prophets, 307/

„Има случаи, в които Христос разрешава някои неща да бъдат свършени дори и в Събота, например неща необходими за спасяването на човешки живот, или живот на животно. Но ако ние нарушаваме четвъртата заповед с цел някакво предимство за нас самите, от парична, материална гледна точка, ние ставаме нарушители на Съботата и виновни за престъпването на всички заповеди, защото ако нарушим дори само един пункт, ние сме виновни за всичко.”/Testimonies, том 1, 531/

„Вашето пренебрежение към публичното поклонение на Бога е сериозна грешка. Предимството на Божествената служба би била толкова съществена и благотворна за вас, колкото и за останалите участници. Може би вие нямате възможността да се възползвате от тази привилегия, както мнозина го правят. Може би вие често сте викан за да видите болен, или страдащ и може би на вас ви се налага изтощителна работа в тази връзка. Такава дейност бе провъзгласена от Спасителя за милосърдна и няма нарушение на закона и Съботата. Но когато редовно посвещавате Съботите си на писане или труд и не правите промени, то вие наранявате собствената си душа и давате пример на другите, който те не трябва да следват, вие просто не почитате Бог.” /Counsels Of Health, 368/

“Никой не би се чувствал добре пропилявайки това благословено време в безполезни неща. На Бог не би Му било приятно да види поданиците си спящи през по-голямата част на този свят ден. Те биха наскърбили своя Създател, правейки това и демонстрирайки собственото си становище, че шестте работни дни са много скъпоценни и те не могат да си позволят да си пилеят времето за спане и почивка в тях. Те трябва да правят пари, така, че няма време за спане тогава, затова наваксват, прекарвайки светия ден в сън. След това се извиняват, казвайки: „Съботата била дадена за почивка, няма да се лишавам от нея, отивайки на служба, аз имам нужда от почивка.” Така те злоупотребяват и нарушават благословения ден.”/Gospel Workers, 208/

„Всичко в нашето облекло би трябвало да напомня за неподправена елегантност, да бъде чисто, спретнато, подредено, но да не акцентира на външните украси, които са напълно неподходящи за момента и молитвения дом. Не би трябвало да има показ на тоалети, това би било израз на непочтителност. Често в такива случаи, вниманието на хората бива привлечено от облеклото на присъстващите, или от някой необичаен детайл от него и натрапващите се мисли за тези неща не би трябвало да изместват благоговейните мисли и чувства. Бог, Неговото слово и дела трябва да са основен обект на мислите в този ден, всичко, което отвлича вниманието от тържеството и святата служба е нарушение и непочитание. Парадът на панделки, волани, дипли, пера, злато и сребро и каквито и да били орнаменти е вид идолопоклонство и е напълно несъвместим със святата Божия служба, където и когато очите и сърцата на богомолците трябва да са насочени единствено към Бога.” /Testimonies, том 5, 499/

Безчестие за Съботата и Бог в Неговия дом е, когато има хора, заявяващи, че най-почтено спазват Съботата и почитат Бога, а в същото време обличат същите дрехи, които са носили през работната седмица, когато имат възможност да ползват други. Ако има заможни хора, които от цялото си сърце уважават Бог и Неговото слово и искрено отдават почит на Съботата, то нека те дарят на по-бедните дрехи, с които те биха могли да дойдат в Божия храм и да се поклонят спретнати и чисти. Еднообразието, спретнатостта и простотата в облеклото в този ден биха задоволили Бог. Онези, които обичат по-пищните дрехи и украси, биха могли да бъдат малко по-себеотрицателни в този ден, служейки за пример, посредством простотата на облеклото си, давайки излишното на своите по-бедни братя и сестри, които Бог също би искал да види спретнати и чисти.” /Selected Messages, книга 2, 474, 475/

„Ако искаме да получим благословенията, обещани на смирените и послушните, то трябва да спазваме Съботата много стриктно. Страхувам се, че ние често пътуваме в този ден, когато това би могло да бъде избегнато. В хармония със светлината дадена от Бога за таченето на Съботата, ние бихме могли много по-грижливо да се отнасяме към пътуванията в този ден. В този смисъл, ние би трябвало да даваме правилен пример на децата и юношите. Наистина се налага пътуване, когато трябва да се придвижим до църквата, но доколкото това е възможно, ние трябва да осигурим необходимите билети или гориво предварително, да направим подготовката в предишните дни. Когато сме на дълъг път хубаво е да пресметнем добре времето, необходимо за пътуването и да достигнем до целта си преди началото на Съботата.” /Testimonies, том 6, 359/

„Готвенето в Съботния ден трябва да бъде избягвано, но това не означава, че трябва да се подлагаме на лишения или да ядем студена храна. Когато е необходимо, храната, приготвена предния ден, трябва да бъде затоплена. Нека ястията, макар и прости да бъдат вкусни и привлекателни. Още по-важно е това в семейство с деца. В Събота е хубаво да се поднесе и нещо специално, което не се яде всеки ден, нещо за празник.” /The Ministry Of Healing, 307, 308/

ДЕЦАТА И СЪБОТАТА

„Всички, обичащи Бога, би трябвало да правят всичко възможно Съботата да бъде един очарователен, свят ден, почетен по достойнство. Това не бива да се прави чрез задоволяване на личните желания посредством грешни, забранени забавления. Може много да се направи за издигането на Съботния ден в семейството и в превръщането му в най-интересния ден на седмицата, очакван от душа и сърце. Трябва да посветим повече време на децата и да създадем интерес и желание за участие в този свят ден. Можем да направим хубава разходка на чист въздух, промяната би оказала добро влияние върху всички, включително децата. Можем да поседим с тях в горичката, да се порадваме на слънцето, птиците и зеленината, да дадем на неуморимите им мозъчета храна за разговор за Божиите дела и творения, да събудим в техните сърчица любов и уважение към Твореца, предизвиквайки вниманието им към прекрасните неща в природата. Съботата би трябвало да бъде толкова интересна за всички в семейството, че ежеседмичното и посрещане да бъде приветствано с радост. Няма по-добър начин родителите да въздигнат и почетат Съботата, от това да измислят подходящи средства, с които да поднесат необходимите напътствия към своите семейства и да събудят интереса към духовните неща, давайки им коректна и точна представа за същността на Божия характер и какво се изисква от всеки един от нас, за да изградим истински християнски характер и да постигнем възможността за вечен живот. Родители, превърнете Съботата в един очарователен, интересен ден, който вашите деца да очакват с желание и тя да бъде добре дошла в сърцата им.”/Review and Herald, 30.05.1871 г./

„Родителите трябва да извеждат децата всред природата, за да могат те да видят повече красиви неща от Неговата творческа дейност.. Вниманието им може да бъде съсредоточено върху цъфналите цветя и току-що отварящите се цветни пъпки, върху високите дървета, върху нежните, зелени връхчета на тревата и върху мисълта, че Бог е сътворил всички тия прекрасни неща за шест дни, а на седмия си починал, любувайки се на творението си и доволен, благословил този ден за хората. Така уроците за децата ще бъдат естествено свързани с действителността и когато те погледнат нещата в природата, то в техните умове неминуемо ще присъства мисълта за Великия Творец. Техните мисли биха били издигнати до Божията природа, връщайки се към създаването на света, когато било положено и началото на Съботата, което от своя страна предизвикало неописуема радост в сърцата на всички Божии синове. Такива са уроците, които биха оставили траен отпечатък в умовете на нашите деца.” /Child Guidance, 533/

“Родителите не би трябвало да позволяват на своите деца да бъдат с другите навън за игра и забава. Открих, че в Събота много хора са безразлични към това къде са децата им и какво правят. Родителите могат и трябва да отдадат необходимото внимание на децата си. Добре би било да им прочетат най-привлекателните места от Библейската история, обучавайки ги да уважават Съботния ден и да го спазват съгласно със заповедта. Това не би могло да бъде свършено, ако родителите не чувстват необходимостта да събудят интереса на децата си. Те биха могли да превърнат Съботата в един одухотворен, приятен и интересен ден, ако имат правилна позиция.

Децата могат да бъдат заинтригувани също с добро четиво или разговор за спасението на човешката душа, но не забравяйте, че трябва да бъдат водени и обучавани. Човешкото сърце не е настроено естествено да мисли за Бога, за Небето и небесните неща. Необходимо е непрекъснато да бъде подтиквано към това, да бъде отклонявано от потока на светските мисли и склонността към зло, да бъде връщано към небесната светлина. Това изисква време и търпение, стъпка по стъпка, правило след правило, сега – малко, после – малко.”/Review and Herald, 14.04.1885 г./

„Родители, най-важно от всичко е да се грижите за децата си в Събота. Не им позволявайте да нарушават Светия Божий ден посредством буйни игри вътре или навън. Вие също ставате нарушители на този благословен ден, разрешавайки им да правят това. Когато им позволявате да се отклоняват от закона и да играят в Събота, Бог гледа на вас също като на нейни нарушители.”/Review and Herald, 14.04.1885 г./

„Цялото небе беше представено пред мен, наблюдавайки тези, които признават правата на четвъртата заповед и спазват Съботата. Ангелите бяха отбелязали своя интерес и голямото си уважение към тази Божествена институция. Тези, които почитат Господ Бог в сърцата си, посредством стриктна молитвена рамка на съзнанието и които се стремят да подобряват провеждането на благословените часове на Съботата, давайки възможно най-доброто от своите способности, благославяйки Бога, наричайки Съботата удоволствие – тези хора бяха специално благословени от ангелите със здраве и светлина, и специална сила им беше дадена.” /The Faith I Live By, 35/

„Тези, които спазват Съботата, ще бъдат благословени от Бога. Не повече от един човек на сто почита Бог, спазвайки Съботата, без да я омърси.. Божието слово фактически не е практикувано от хилядите, твърдящи, че са християни. Разпуснатостта на нравите и действията при спазване на Съботата е станала обичайно нещо. Бог ни помага да видим, че благословенията са приложени (обхванати) в съблюдаването на Съботата в четвъртата заповед.”/Manuscript Releases, том 25, 295/

Може ли Бог да благослови тези, които не почитата Съботата?

„Бог е милостив. Неговите изисквания са благоразумни и приемливи, в хармония с добрината и благосклонността Му. Той предявява искане за права над Съботата и не би благословил тези, които не зачитат Неговия свят ден.. Съботата била определена като благословение за човечеството. Не човекът е създаден за Съботата, а Съботата била учредена за да посрещне нуждите на неговото същество. Съботата би трябвало да стои пред хората със своята морална сила, отговаряйки на собствения си оригинален план, да пази спомена за живия Бог, Създателят на Небесата и Земята. Но през вековете, а и сега Съботата бива третирана с голямо неуважение. Хората дръзнали да злословят срещу нейното достойнство, те се осмелили да премахнат благословението, дадено от самия Създател.”/The Signs of the Times, 13.05.1886/

“Той не ще отмине незабелязано тези, които нахълтват в Неговия ден и употребяват святото време, по право принадлежащо Нему, за свои собствени цели. Някои претендиращи за спазващи Съботата хора ще се натрапят в Съботата, вършейки онези неща, които би трябвало да бъдат свършени предния ден. Те може би мислят, че печелят малко време, но вместо предимство от действията си, с които ограбват от святото Божие време, те ще загубят. Господ ще ги огорчи заради техните нарушения на четвъртата заповед и това време, за което те си мислят, че са спечелили чрез натрапничество и лъжа, ще се окаже проклятие за тях. Оттегляйки благодатната си ръка от тях, ще причини намаление на всички техни притежания, вместо увеличение. Бог със сигурност ще накаже нарушителя.”/Spirit of Prophecy, том 1, 259/