|
Църква на
|
|
Наследството на Е.Г.Вайт – необичайни изявления: Сношаване на хора и животни |
|
|
Някои обвиняват Елън Уайт, че в 1864 година е писала (и преиздадено през 1870 г.), че някога хора са се сношавали с животни и тяхното поколение е създало определени раси, които съществуват и днес. Изявлението гласи: "Но ако има грях преобладаващ над другите, който е предизвикал унищожението на [човешката] раса с потопа, то това е главно престъплението на сношение на хора и животни, което унищожава образа на Бога и причинява всеобщо объркване. Бог си поставил за цел да унищожи чрез потоп тази силна, дълго живееща раса, която беше опорочила пътищата си пред Него." [1] Няма речник, използващ думата "сношаване" като обяснение на "съжителство" между човек и животно. Основният смисъл на думата е описан като сливане, съединяване на метали, обединяване на различни елементи както при създаването за зъбни пломби. Значението ползвано през деветнадесети век е смесването на различни раси. Наистина, нейното изявление може да изглежда двусмислено: Дали тя има предвид "Сношаването на хора с животни" или "сношаването на хората и на животните"? Често повторението на предлозите се пропуска при сходни конструкции.[2] В други случаи, когато г-жа Уайт използва думата "сношаване", тя я използва метафорично, сравнявайки вярващите и светските хора. [3] Тя също я използва и за да опише произхода на отровните растения и други нередности в биологичния сват: "Христос никога не е посаждал семената на смъртта в света. Сатана пося тези семена, когато изкуши Адам да яде от дървото на познанието, което означаваше неподчинение на Бога. Нито едно вредно растение не беше поставено в Божията велика градина, но след като Адам и Ева съгрешиха се разпространиха отровните растения... Всички плевели са посети от злия. Всяко вредно биле е от неговата сеитба и чрез неговите изкусни методи за сношение той повреди земята с плевели." [4] Разпознавайки Сатана като активен агент в опорочаването на Божия план за човека, животните, растенията и т. н., можем по-добре да разберем какво Е. Уайт може би е имала предвид, описвайки резултата от сношението. Това, което "унищожи образа на Бога" в човека и това, което "обърка видовете (на животните)" е делото на Сатана в сътрудничеството с човеците. Такова "сношаване на човеци и (на) животни каквото може да бъде наблюдавано в почти безкрайното разнообразие на животински видове и някои човешки раси" става разбираемо. Г-жа Уайт никога не е намеквала за някакви нечовешки създания или някакъв вид хибрид между хора и животни. Тя говори за "животински видове" и "човешки раси", но не за някакво смесване на човешки с животински видове. Ние разбираме все пак, че хората сериозно изучаващи писанията на Елън Уайт се различават по мнението си какво тя е имала предвид под "сношаване". "Тежестта на доказването е върху тези, които твърдят, че г-жа Уайт е вложила някакъв нов и странен смисъл в термина".[5]
Бележки [1] Духовни дарби, глава 3, стр. 64 "Всеки един вид животни, които създаде Бог бяха запазени в ковчега. Обърканите видове, които не Бог създаде, които бяха резултат от смесването (сношаването), бяха унищожени от потопа. След потопа отново има смесване (сношаване) на хора и животни, както може да бъде видяно в почти безкрайното разнообразие на животинските видове и в някои човешки раси". (стр. 75) [2] "Можем да говорим за разпръсване на хора и животни по земята, но не можем да кажем, че хората и животните са били преди това смесени в един куп на едно географско място.Ние просто говорим за разпръсване на хората по земята и разпръсване на животните по земята, въпреки че първоначалното местоположение на двете групи би могло да бъде на противоположни места. С други думи: разпръсване на хората и на животните" (Франсис Д. Никол, Елън Г. Уайт и Нейните Критици, стр. 308). [3]"Тези, които изповядват, че са последователи на Христор, трябва да са живи представители, сътрудници на небесния интелект; но чрез обединяване със света, характерът на Божиите хора бива опетнен, и чрез сношение с разврата, доброто злато потъмнява" (Ривю анд Хералд, Август. 23, 1892; виж също Духът на Пророчеството, том. 2, стр. 144 и Поглед Отгоре, стр. 318). [4]Избрани Бележки, книга 2, стр. 288 [5]Никол, Елън Г. Уайт и Нейните Критици, стр. 308. [Адаптирано от Хърбърт Е. Дъглас, Божият Вестител: Пророческата служба на Елън Г. Уайт (Нампа, Айдахо: Pacific Press Publishing Association, 1998), стр. 491, 492.] |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
