Църква на
|
Всичко за козметиката (гримирането) |
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос:Казва ли Библията нещо за козметиката? Предполагам, че вие искате да знаете какво Библията казва за козметиката, за да видите как това се прилага към вашия собствен живот. Но преди да спомена няколко текста, които говорят за нея директно, би била полезна една информация от миналото, касаеща древните практики. 1.Козметиката в Древния свят. Предполага се, че гримирането произхожда от магични вярвания и от грижата за личната защита. Вероятно на него се е гледало като един начин за скриване на нечия идентичност, за да бъде същата защитена от зли духове. Но очевидно трябва да посочим и две други главни причини за използването на козметика: хигиенична или медицинска и разкрасяваща. Хигиената вероятно е била първата причина. Изглежда в Египет е имало случаи, когато рисуването на клепачите е предпазвало от очни заболявания. Гримът прогонвал мухите, които предизвиквали очно възпаление и защитавал кожата от горещината на слънцето, което иначе би я изсушавало. Гримът бил почти естествен дезинфектант. Рисуването на клепачите и бузите било скоро възприето като един начин за подчертаване на външния вид на лицето. В този случай очите, веждите и горната част на клепача били рисувани в един цвят, а по-долната линия на окото била рисувана в друг цвят. Този начин на гримиране оформял очите и давал илюзията, че те са по-големи отколкото са. Цветовете обикновенно били черен и зелен, въпреки, че са познати и други комбинации. Египтяните и Вавилонците използвали грим за бузите и устните. Козметичните пасти били правени общо от корени, цветя, плодове и минерали, и били използвани едновременно от мъжете и от жените. Подготовката за сватба включвала един разкрасителен процес на почистване и украсяване, включващ гримирането на очите като последен елемент от процеса. Третиранията на лицето били особено разпространени в Египет, Гърция и Рим. Имаме и рецепти от Египет за кремове и мазила, които по всеобщо мнение премахвали бръчки и други белези на възрастта (интересува ли се някой?). Гъркините поставяли разкрасяваща маска преди лягане и използвали мляко на сутринта за да я почистят. Подчертаването на грима, като средство за разкрасяване било понякога асоциирано със съблазняване, а когато се прекалявало с него, било считано и като отличителен белег на проститутките. 2.Библейски материали: Има много малко данни, свързани с употребата на козметика в Израил. Ние знаем, че Израилтяните са използвали козметика, тъй като археолозите са открили съдове, свързани с производството и приложението на козметика. Невъзможно е да се каже обаче колко широко разпространена е била тази практика, но е логично да заключим, че поне е било известно измежду по-висшите класи на Израил. Трите библейски цитата в които се споменава за грима осигуряват малко информация. В подготовката за среща със Ииуй, Езавел “начерни очите си, накити главата си и надникна през прозореца” (4Царе 9:30)*. Нейното конкретно намерение за това разкрасяване не е ясно. Опитваше ли се тя да го съблазни? Използваше ли грима за да защити себе си от злото? Текста внушава, че тя се е облекла и накичила като кралица, за да посрещне смело своя враг. Красотата й не я е спасила. Гримът е свързан със съблазънта в Ерем.4:30, където Израил е описан като жена питана от Господа: “Защо обличаш себе си във алено и слагаш златни украшения? Защо боядисваш очите си? Украсяваш се напразно. Любовниците ти те презират”. Подчертаната й красота чрез грим нямаше да я избави от враговете й. Същите идеи са изразени в Езек.23:40. Тонът и на двата текста е негативен. Тези три текста загатват в себе си идеята, че гримът е бил познат и използван от Израилевите жени, като е допринасял за разкрасяването на жената, и че е имало граници за неговата полезност. 3.Гримът днес: Гримирането е много разпространено сред жените, а започва да става такова и сред мъжете. Основната цел продължава да бъде хигиенична и естетическа. Библията не дава никакво специфично ръководство, засягащо неговата употреба, но библейските принципи би трябвало да ни ръководят за неговото използване. Първо, Библията не отрича значението на една добра външност и една внимателна грижа за здравето. На второ място, Библията поставя акцента на вътрешната красота над физическата. И най-накрая, скромноста трябва да бъде нормата, критерия, когато се занимаваме с този специфичен въпрос. Скромността описва едно поведение, което се изразява в самоуважение, дискретност и избягване на крайности, основано на факта, че ние сме Божии деца и представители на нашия Господ. |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru