|
Църква на
|
|
Чрез чия власт? (Каквото вържете... развържете...) |
|
|
Анхел Мануел Родригез - директор на адвентния библейски институт за изследвания Въпрос: Какво е имал впредвид Исус когато според Йоан 20:23, даде на учениците си власт да прощават грехове? Този текст е бил обсъждан в продължение на векове, особено по време на и след Протестантската Реформация. Прощението на греха е главно един акт на Божествена милост към бунтовните създания, станал възможен чрез скъпоценната саможертва на Исус. До какъвто и извод да достигнем върху значението на този текст, ние трябва да си останем в рамките на това изключително разбиране. 1.Прощението и личното оскърбление: Склонността на Бог към прощение се очаква да бъде практикувана и от човешките същества. Исус каза:”Ако прегреши брат ти, смъмри го, и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: “Покайвам се”, прощавай му”.(Лк.17:3,4) Този дух на щедрост е поставен за образец за Божията безгранична готовност да прощава нашите грехове: “И бъдете един към друг благи и милосърдни, прощавайте си един на друг,както и Бог в Христа е простил на вас” (Еф.4:32). 2.Прощението и църковната дисциплина: Въпреки, че глаголът “прощавам” не е използван в Матей 16:19 и 18:18, контекста на последния стих внушава, че властта да “превържеш” и да “освободиш” включва идеята за дисциплиниране на църковните членове или прощаване на престъпленията на онези, които се покайват. Тази отговорност беше дадена на църквата, а не на отделен индивид вътре в църквата. Вярно е, че първоначално Исус се обърна към Петър (Мат.16:19), но същото беше казано и на учениците (Мат.18:18) и чрез тях и на църквата. Текстът би могъл да бъде преведен буквално: “Каквото вържете на земята ще е било вързано и на небесата, и какавото и да развържете на земята ще е било развързано и на небесата”. Решението на църквата трябва да отразява едно решение, което е било взето в небето. Това е възможно само чрез познанието на Божията воля така както е разкрита в Писанията. 3.Прощението и разгласяването на Евангелието: Йоан 20:23 не изглежда да е в хармония с нито един от двата предходни случая. Да, Исус се обръща към учениците, но в текста те са като представители на църквата (църквите). Чрез тях Исус инструктира църквата. Първо, трябва да изследваме контекста. След възкресението Исус се явява на учениците, поздравява ги и казва: “Както Отец изпрати Мене, така и аз изпращам вас” (Йоан 20:27). Тогава Той им даде Святия Дух. Исус упълномощи учениците, включи ги в мисията, която Отец Му възложи. Те бяха овластени чрез Духа: “Ако простите някому прегрешенията, ще му бъдат простени, ако не ги опростите, няма да бъдат опростени” (стих 23). Те трябва да отидат в света и да прощават или да не прощават грехове. Второ, няма нищо в текста, което да внушава, че Исус е установил църковната практика на тайната изповед, или опрощението на греховете след кръщението от църковен служител. Последните се развиват по-късно в живота на следапостолската църква и не би трябвало да бъдат възприемани от този текст. Трето, Йоан знае, че когато ние изповядваме нашите грехове пред Бога, те са простени чрез Христос.(1Йоан.1:9). Христос продължава да бъде нашата изкупителна жертва пред Отца и прощателната сила на Неговата жертва не е временно ограничена по никакъв начин (1Йоан.2:1,2; 4:10). И накрая, щом като Божията заповед към учениците е всъщност една евангелска поръчка, ние можем да използваме други библейски пасажи, които се занимават с тази поръчка, за да разтълкуваме Йоан 20:23. С други думи, трябва да бъдат използвани по-ясни цитати, за да се разбере по-добре един такъв труден текст. В този случай полезен е текста от Лука 24:47. След възкресението Си Христос се яви на учениците Си и им каза: “Покаяние и прощение на греховете ще бъдат проповядвани в Негово име за всички народи, започвайки от Ерусалим”. Учениците и църквата прощават грехове в смисъл, че те поставят пред човечеството евангелието за осъждане или спасение. (Йоан 3:16,12:31). Хората реагират на това представяне на евангелието и църквата решава кой трябва да се присъединява към нея и кой не. С други думи, авторитетът, властта предадена на църквата от Христос - да прощава или да не прощава - е авторитетът, властта да проповядва Евангелието и да решава кой може и кой не може да бъде кръстен. Това е една страшно огромна отговорност, която не може да бъде възприемана небрежно или лекомислено. |
|
|
Тази страница се поддържа
от borrco@mail.ru
