Църква на Адвентистите от Седми

През 1980 една теологична полемика, съсредоточена върху ученията на д-р Дезмънд Форд, привлече вниманието, събирайки теолози и ръководители в Glacier View Ranch в американския щат Колорадо. В центъра на спора беше бъдещата дейност на д-р Форд, който за период от около 30 години беше служил като популярен професор по Религия в няколко адвентни колежа. За кратко време, във факултета на Pacific Union College, Angwin, Калифорния, той направил едно изложение, в което оспорил публично библейските основания на едно от основните разбирания на адвентистите за пророчеството, относно Деня на умилостивението, записано в книгата Данаил 8 глава. Това публично оспорване предизвикало теологичен смут, който в продължение на няколко години се проявявал в класните стаи, където били изразявани подобни възгледи.

В края на няколко дневната дискусия, преобладаващият извод на събранието в Glacier View Ranch бил, че адвентистите не могат да приемат учението, което д-р Форд им представил. Въз основа на неговото настояване, че той трябва да следва разбиранията си, неговите правомощия като функциониращ служител на ЦАСД били прекратени. Определени лица, които подкрепяли д-р Форд, разпространявали разкази и описания за това, че в действителност теолозите, които присъствали на неговото изложение му симпатизирали, но върху тях бил оказан църковен натиск да си замълчат. За подобни твърдения обаче няма доказателства.

Описаните събития до тук, W H Johns, по това време студент по теология в Теологичната семинария в Berrien Springs в Мичиган, описва в подробно изследване на позицията на д-р Форд и подготвя доклад, който ви представяме по-долу. Той включва преглед на принципните елементи от личната гледна точка на д-р Форд, заедно със съответния им отговор от адвентистите от седмия ден. Едно от достойнствата на този документ е, че само на няколко страници разкрива основните елементи от дискусията с д-р Форд и предлага разумни отговори. По времето, когато този документ бе публикуван в интернет страницата ни (октомври, 2000), професор Johns служи във факултета на Newbold College, Binfield, Bracknell, Berks във Великобритания.

“Какво учение в действителност, проповядва д-р Дезмънд Форд?” – се питат някои след като се сблъскат с неговия огромен ръкопис от 991 страници, които са били представени в Glacier View Ranch в Колорадо, през периода 10-15 август, 1980. Следващият анализ е едно резюме и разбор на неговата теология, както тя е развита в разгърнатата си форма в ръкописа, озаглавен “Данаил 8:14, Денят на умилостивението и Изследователния съд”. В анализа е направен опит да се представи толкова честно и точно, колкото е възможно развитието на неговата мисъл, така както е очертана в неговите писмени разработки като особено е наблегнато на неговата докторска дисертация от 13 март 1972, коментарът му върху Данаил (1978) и накрая неговия ръкопис от Glacier View (1980). Трудността, която представлява разчитането на мисълта на друг човек, може да бъде удовлетворена с това, че просто е събрана и синтезирана най-съществената част от това, което е било написано на хартия. Разработката “АБВ-то на теологията на д-р Дезмънд Форд” няма претенцията, че е освободена от пристрастие. В действителност тя е субективна, но целта ми сред нейната субективност е тя да бъде едно полезно средство, подпомагащо другите в едно по-прецизно анализиране на теологичното развитие и синтез на мисълта на един човек, а именно д-р Дезмънд Форд.

Това, което следва е едно схематично изложение на теологическите стъпки, които д-р Форд е направил, а така също и основните причини за да предприеме той тези стъпки, въпреки, че не са непременно подредени по последователността, по която той ги е направил. Дадените ПРИЧИНИ са негови; КОМЕНТАРът е мой. Препратките към трите основни разработки на Форд са разположени накрая.

Цялата насока на ръкописа от Glacier View върху Данаил 8:14 е за да отхвърли, това което според д-р Форд е мит – Изследователният съд. За него Изследователният съд няма нито исторически, нито теологични, нито Библейски основания. Не се среща дори в тълкуванията на писанията от Елена Вайт. За него Изследователният съд е един враг на адвентистите от седмия ден, защото той ги ограбва от мира в сърцата им, който имаме чрез вестта за оправдание чрез вяра. Ако сме оправдани, тогава не се нуждаем от срещата със съда, според мисленето на д-р Форд. Най-бързият начин да се освободим от идеята за един пред адвентен съд (съд преди Пришествието) започнал през 1844 е да се ръководим от претеристкия подход на тълкуване на пророчествата. В моя анализ д-р Форд е претерист носещ шапката на привърженик на историческият подход и мантия на футурист. Шапката и мантията са просто „принадлежности” и могат да бъдат оставяни настрани или вземани по желание или когато му хрумне.

Дисертацията на д-р Форд, Мерзостта на запустението в Библейската есхатология, която той написал докато бил в университета в Манчестър през 1971-2, разкрива истинската претеристка позиция на неговата теология и особено на есхатологията му. Първо ние трябва да направим разграничение между три тълкувателни школи: претеристите (либералния протестантизъм и римо-католицизма); историците (адвентистите от седмия ден и евангелските християни) и футуристите (консервативните протестанти и римо-католицизма). Адвентната книга SDA Bible Students' Source Book (vol 9 of the Commentary Reference Series), стр. 769 дава определение за тези три школи, което може да се приложи към всички пророчески тълкувания, не само към Откровението:

Претеристите казват, че почти всичко в книгата Откровение се е изпълнило отдавна, историците, че то се е изпълнявало през цялото време, а някои предсказани неща ще се изпълняват в наши дни, футуристите, че нищо от това, което е пророкувано отначалото на глава четвърта не се е изпълнило още, нито че ще се изпълни, докато не дойде краят.

(Редакторска бележка: Претеристите поставят изпълнението на почти всичко, ако не и на всичко, от Данаиловите пророчества в миналото, отнасяйки книгата най-вероятно към времето на Антиох ІV през втори век преди Христа.)

Претеристката гледна точка е подчертана в докторската дисертация на д-р Форд, която е една дискусия върху Марко 13 глава и връзката й с книгата на Данаил, що се касае до изборът му на четирите възможни тълкувания на Марко 13 глава.

„Един преглед на коментарите върху тази тема показва, че тълкуванията се разделят на четири различни школи. Съответно позициите върху Марко 13 глава са както следва:

3.Приложение и за двете събития (разбирано в Евангелието като отдалечено в изпълнението едно от друго) въз основа на това, че Христос и евангелистът смесват темите.

4.Приложение и за двете събития, разглеждано като обещание от Христос за неговото поколение. Тази гледна точка прави падането на Ерусалим част от пророкувания край на времето. (Форд, 1972, стр.62)

Д-р Форд застава с ясно очертан подход на страната на четвъртата гледна точка и в опозиция на първите три гледни точки, със следните думи:

„Разглеждайки действителната слабост на тълкувателните позиции на първите три школи и предполагайки слабостта на четвъртата ние сме сега притиснати към последната като единствено доближаващата се до действителността, която може да издържи успешно детайлно изследване. Ние считаме, че Strauss и Renan от една страна и Beasley-Murray от друга, печелят предимство в твърдението, че Проповедта на Елеонския хълм свързва съдбата на Ерусалим с края на света и обещава и двете неща на поколението, което слуша Христос.” (Форд, 1972, стр.72)

Авторът тогава продължава, посочвайки че Марко 13 глава е един коментар върху Данаил 9:24-27, което предсказва, че 70-те седмици (или 490 пророчески години) ще бъдат изпълнени с идването на Месия и въвеждането на вечна правда. Той вярва, че и първото и второто пришествие са обединени в единичното събитие в Данаил 9 и точно както Данаил описва, няма голям интервал от време между тези две събития така и Христос в Марко 13 глава представя, че няма интервал от време между Неговото първо идване и края на времето. Според Форд, Христос е планирал Своето завръщане да съвпадне с падането на Ерусалим в първи век. Това е чист 100% претеризъм.

Адвентистите от седмия ден полагат своите начални основи и изграждат своята надстройка върху историцизма, който е противоположен на претеризма. Без историческият метод изчезва значимостта на датите 538, 1755, 1798, 1833 или 1844. Данаил 8:14 тогава е невъзможно да се приложи за специалното събитие, започнало 1844 и Данаил 7 не може да бъде описание на сцената на небесния съд, започнал 1844, без помощта на историцизма. За нас традиционният историцизъм е символ на адвентизъм.

След като завършил докторската си дисертация през 1972 следващата задача на д-р Форд била да премести претеристката рамка на Марко 13 обратно в книгата на Данаил и неговата цел тогава била да публикува един коментар на книгата на Данаил. Проблемът е, че претеризмът е анатема за адвентизма. Как може някой да направи един претеристки подход приятен за адвентната аудитория? Отговорът е апотелесматичния принцип! Обяснен с обикновени думи апотелесматичният принцип означава, че библейските пророчества могат да имат многократни изпълнения. За да даде пример, когато претеристите тълкуват „малкият рог”, прилагайки го към Антиох Епифан във втори век преди Христа, когато историците го прилагат за папското управление през 1260-те години, когато футуристите го прилагат към един Антихрист, който ще влезе в Ерусалим някъде в бъдеще време, привърженикът на апотелесматичния принцип ще каже, че и трите гледни точки са правилни! „Всички са прави в това, което потвърждават и грешат в това което отхвърлят,” заявява Форд. (Ръкописът от Glacier View, стр.505). забележете по-широкият контекст на това изявление:

„Веднъж, след като принципът е разбран, ние ще бъдем готови да разберем, защо толкова много блестящи учени могат да бъдат намерени в редиците на всяка от тълкувателните школи – претеризъм, историцизъм, футуризъм, идеализъм. Всички са прави в това, което потвърждават и грешат в това което отхвърлят... И всичко това заради апотелесматичният принцип като приложение на пророчеството.” (пак там)

Той заявява тук, че привържениците на историцизма грешат като отхвърлят претеристката гледна точка и че претеристите също грешат като отхвърлят валидността на футуризма.

Докторската дисертация на Форд не споменава или използва апотелесматичния принцип. Може да се види от пръв поглед, че той защитава този принцип в следващият коментар от неговата дисертация: „Ето отново, какъвто е често случая, ересите се оказват „истина в това, което потвърждават, но заблуда в това, което отричат.”” (стр.74) В този случай той разсъждава върху четирите възможности на тълкуване на Марко 13 глава, които споменахме преди това и той казва, че първите три са отчасти правилни и от части погрешни в своите тълкувания, но че само четвъртото е напълно правилно. Това не е апотелесматичния принцип, въпреки че то осигурява зачатъчно семенце, от което апотелесматизмът в по-късните писания на д-р Форд.

Забележете как апотелесматичният принцип е развит в неговия коментар на Данаил, след като той резюмира претеризма, футуризма, идеалистическата и историческата школи. „[i]Може да се каже, че всяка от системите е права в това, което потвърждава и греши в това което отрича...[/i] Ако апотелесматичният принцип беше по-широко разбиран, някои различия между системите щяха автоматично да бъдат преодолени.” (стр.68,69, италика е на д-р Форд). Апотелесматичният принцип е вече защитаван като едно универсално лекарство, което ще хармонизира различията между четирите основни системи. Д-р форд продължава да цитира добре познатият консервативен теолог Merrill C Tenney, който пише: „Крайното заключение от хронологическите методи за тълкуване е че всички съдържат някои елементи на истината и че всички в известен смисъл се пресичат.” (Данаил, стр.69) Както е представено тук, апотелесматичния принцип заключава, че има различни проценти истина във всичките основни системи за тълкуване.

Коя система съдържа тогава най-много истина и най-правилното тълкуване на библейското пророчество? Д-р Форд би отговорил вероятно, че историческият метод е най-правилен, според мнението изразено в коментара му на Данаил, който е проектиран за една аудитория, която е привърженик на историческия метод. Все пак, когато се стигне до неговия ръкопис от Glacier View изразените мнения са за претеристката школа на тълкуване.

Претеристката нотка на ръкописа става очевидна, когато сравнява едното тълкувание срещу другото, едното изпълнение срещу другото. Това тълкувание, на което е дадена най-голяма подкрепа е именно това, което е показател за истинското мнение в ума на тълкувателя. Многобройни пасажи показват, че гледните точки на д-р Форд за пророчествата могат да бъдат разделени само на 2 вида изпълнения: 1)такива, в които детайлите са се изпълнили и 2)такива, в които само основното се е изпълнило. Когато сравним двата типа изпълнение, можем да предположим че първото е по-правилно и по-пълно от второто, дотолкова доколкото всички детайли съответстват на исторически събития. Така първото виждане може да бъде използвано като прозорец за да се определи истинската позиция на който и да било пророчески тълкувател. Или, той претерист ли е? Привърженик на историцизма? На футуризма? Или на идеализма? Отговорът на въпроса може да бъде намерен чрез забелязването на това, коя тълкувателна школа е следвана в определянето на най-детайлното изпълнение на пророчеството. Или с други думи, чрез разкриване на това, в кой лагер на гледните точки за изпълнение на пророчеството от категория 1) ще попадне.

За д-р Форд детайлното изпълнение на Данаиловите пророчества попадат в претеристкия лагер. Ние можем да забележим, че има 2 вида претеристи – краткосрочни и средносрочни. Краткосрочните претеристи заявяват, че всички библейски пророчества трябва да са се изпълнили в събитията непосредствено следващи времето на написването на пророческата книга.. средносрочните претеристи заявяват, че докато повечето пророчества намират своето изпълнение в непосредствените събития следващи пророкуването, то някои пророчества могат да удължат времето на изпълнение в едно средносрочно бъдеще след времето на пророка. Няма пророчества според претеристите, които да са дългосрочни в същността си, нито пък може пророчество да се простира по-далече отвъд първи век след Христа. Д-р Форд прави отстъпка за средносрочната гледна точка в своята дефиниция на претеризма: „Тази система вижда апокалиптичните пророчества имащи едно изпълнение във времето, по което са дадени или близко до това време.” (Данаил, стр.65) В ръкописа от Glacier View д-р Форд прилага пророчеството за 70-те седмици от Данаил 9 глава за периода от време от дните на Данаил до първи век. Това е едно средносрочно претеристко гледище. Краткосрочното претеристко виждане отнася изпълнението на Данаил 9 глава в събитията около Антиох Епифан и въстанието на Макавеите.

Един от най-съдбоносните въпроси в книгата на Данаил е установяване самоличността на „малкия рог”, защото нашето тълкуване на другите пророчества на Данаил ще бъде засегнато, повлияно от начина, по който ще я установим. Тълкуването на д-р Форд за „малкия рог” е по същество претеристка. Обърнете внимание на този забележителен цитат:

„Искаме да наблегнем на това, както и на други места в този документ е било потвърдено, че докато пророчеството първоначално се изпълнява в Антиох Епифан и само в него, що се отнася до детайлите, то се прилага също в общи линии, без подробностите към по-късната изява на Антихриста, включително езическия и папски Рим.” (Ръкописът от Glacier View стр.391, италика е на д-р Форд)

Никой от детайлите на пророчеството за „малкия рог” не са прилагани към езическия Рим, който завладява и разрушава храма в Ерусалим през 70 година след Христа или към папския Рим, който „седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог” (2Солунци2:4) или към бъдещата поява на Антихрист. Футуристите прилагат детайлите на Данаил 7:25 към един бъдещ 3 1/2 годишен период на управление на Антихриста във възстановения Ерусалимския храм. Д-р Форд отхвърля и двете виждания за фигуративен 1260-дневен период (т.е. 1260 години) на римското папско подтисничество и едно буквално 1260-дневно управление на Антихрист и така той отхвърля детайлите на историческата и футуристката позиция, докато в същото време държи само на изпълнението на детайлите на пророчеството от претеристката позиция. Той се обляга по някакъв начин на идеалистката позиция, въпреки че не е в нейния лагер, защото идеалистите не търсят за каквото и да било конкретно изпълнение на пророчеството в исторически събития, но просто разглеждат централната тема или идея на пророчеството.

По същият начин, по който тълкува глава 7 от Данаил той тълкува и 8-ма и 11-а глави.

„Рим не се прилага като основно изпълнение на пророчеството за малкия рог, но в своите две фази и в по-широк смисъл то среща изпълнението на основния смисъл на пророчеството, все пак не в детайлите му – както за глава 8, така и за глава 11. С други думи, тук се прилага апотелесматичния принцип...” (стр.392, 393, италика е на д-р Форд)

По отношение на глава 11 д-р Форд заявява: „Само Антиох напълно подхожда на подробностите от стихове 19-35” (стр.383) И отново: „Детайлите на тези стихове (11:21) подхождат само на една личност в историята – Антиох Епифан” (стр.394). Тогава забележете как претеристкото наблягане на Данаил 8:14 е подкрепяно в следващите цитати:

1.”Близката връзка между пророчеството от Данаил 8 глава и историята на Божия народ между 171-165 г. преди Христа разкрива, че в този случай също, пророчеството има свое първо значение за хората към когото е било дадено първоначално.” (стр.394)

2.”Днес, основа на херменевтиката е, че [вестта на] всяка част от Библията има значение за хората, които първо са я получили.” (стр.392)

3.”Сега ние отклоняваме ли се от това, което е било по-рано цитирано от модерни екзегети неадвентисти? По никакъв начин. Ние казваме, че Антиох изпълнил пророчеството за малкия рог, но той не го е изпълнил напълно. (стр.392, италика е на д-р Форд)

4.”Някои пророчества на Данаил, както много други пророчества на Стария завет се прилагат по принцип към по-късни епохи от онази към която са първоначално адресирани. Основната идея, не толкова подробните детайли (такива като 2300 вечери и утринни) е това, което има едно повтарящо се изпълнение. Данаил 8 глава дава Божия идеален план за Израел след връщането от плен.” (стр.485, италика е на д-р Форд).

Така, в ума на д-р Форд първото изпълнение е едно единствено, в което всички детайли на пророчеството пасват. Това е един пребоядисан претеризъм!

Апотелесматичният принцип е едно прикритие за истинската претеристка природа на неговите приложения. Доказателствата цитирани по-горе потвърждават изводът, че д-р Форд е основно претерист, който носи шапката на историк и мантията на футурист. Ако само се погледне под шапката и мантията ще стане очевидно, че истинската му природа е претеризъм. Забележете колко добре той е обобщил това:

„Принципът (апотелесматичният) изявява, че едно пророческо изпълнение или частично изпълнение, или неизпълнение на посоченото време, може да има едно по-късно или повтарящо се, или доведено докрай изпълнение. Крайното изпълнение е с най-широк обхват, въпреки че детайлите на първоначалното предсказание могат да бъдат ограничени до първото изпълнение.” (стр.485)

Детайлите са ограничени до първото изпълнение и първото изпълнение е казано, че се е случило до края на първи век (виж стр.295). Последното изпълнение тогава е крайното изпълнение според думите на д-р Форд: „Ние казваме, че Антиох изпълнил пророчеството за малкия рог, но той не го е изпълнил напълно... 70 година след Христа е първото изпълнение на пророчеството от Матей 24, но не е крайното.” „Като апокалиптични пророчествата от тази книга (книгата Данаил) не са множество моментни отражения на другите пророци, но предлагат едно продължение с кулминация в последната криза и царството на Бога.” (Ръкописа от Glacier View, стр.392,391, италика е на д-р Форд)

Това което се казва тук е че кулминацията или завършекът се случва при Второто пришествие и установяването на царството. Ако това е вярно за пророчествата на Данаил и онези от Матей 24, тогава съответно ще бъдат верни и за Данаил 8:14. Кулминацията следователно трябва да се случи при установяване на царството в последните дни, а не по времето на Антиох Епифан. Ако е вярно, че „крайното изпълнение е с най-широк обхват”, тогава несъмнено съдът описан в Данаил 7 глава и 8:24 не може да намери своя завършек в тесния обхват, приложение на Макавеевия бунт през втори век преди Христа. Нито пък може да намери своето изпълнение по времето на Христос, когато присъдата беше произнесена над еврейския народ заради техният грях на отхвърлянето на Христос като Спасител. То може да намери своето крайно изпълнение в събитието с космически обхват – съдът преди Второто пришествие на Христос. Форд отрича това и в това отричане, той взема страната на претеризма, който желае да запази крайното, окончателното изпълнение, колкото е възможно по-близо до времето в което пророчеството е било първоначално дадено.

Следващите наблюдения върху апотелесматичния принцип добавят допълнителна тежест към идеята, че д-р Форд е основно претерист по сърце:

a.Апотелесматичният принцип няма подкрепа в Писанията. Д-р Форд не предлага обосновка как този принцип може да бъде изведен от Писанието. Той просто го дефинира и след това използва.

b.Апотелесматичният принцип не предлага ръководство как да разграничи първичното изпълнение от вторичното. Д-р Форд заявява, че Йоил 2:28-32 може да бъде приложено апотелесматично. Вярно е, че адвентистите от седмия ден правят две приложения на Йоил – първото за ранният дъжд и второто за късния дъжд, но понякога забравяме, че първото е само едно частично изпълнение и че детайлите на пророчеството не се прилагат напълно за Петдесятница. Например пророчеството свързва обръщането на слънцето в мрак и луната в кръг с изливането на Божия Дух. Никой не споменава, че тези естествени феномени са станали седем седмици след възкресението. Ако Йоил 2 глава беше наистина тълкувана апотелесматично, тогава някой би трябвало да каже, че то е имало своето първоначално изпълнение в събития по времето на Йоил в един частичен смисъл и тогава би трябвало да имаме „повтарящо се или окончателно изпълнение” точно след възнесението и още едно точно преди Второто пришествие. Според д-р Форд следователно би трябвало да има три изпълнения за Йоил.

c.Апотелесматичният принцип не осигурява каквото и да било указание за това, кога едно пророчество може да има само едно изпълнение, две изпълнения или многократни изпълнения. Това е определяно произволно и субективно. То не предлага вътрешен или външен контрол. Ако един теолог предложи седем тълкувания за едно определено пророчество, а друг седемдесет пъти по седем, кой ще каже кой от двамата е отишъл твърде далеч и кой се е спрял на добър екзегезис (тълкуване)?

d.Апотелесматичният принцип не осигурява ръководство за разграничаване кога детайлите са приложими и кога не са. Д-р Форд е последователен в прилагането на детайлите от Данаиловите пророчества към тяхното първо изпълнение, но кой трябва да каже, че едно по-късно изпълнение не може също да включи детайлите? Кой трябва да каже, че хронологическите детайли за „малкия рог” не могат да се приложат към периода от 538 до 1798 и че тези от Данаил 8:14 не могат да намерят своето изпълнение в датата 1844? Ако апотелесматичният принцип беше верен на своята основна дефиниция, тогава той би могъл да позволи приложение на детайлите в събитията през 18 и 19 век.

e.Апотелесматичният принцип не успява да хармонизира претеризма, футуризма и историческата школа, защото те са взаимно изключващи се. Никой коментатор до днес не е постигнал херкулесовската задача да хармонизира всички основни виждания на трите основни школи на пророческо тълкуване и д-р Форд просто избира няколко изолирани аспекта на всяка от тях произволно и показва как те могат да бъдат и ще бъдат изпълнени в определени исторически събития. Който и да било учен не може да намери „истината” и в трите гледни позиции, в противен случай ако една или две от тях са напълно „погрешни”, тогава не би имало учен, който сериозно да ги защитава.

f.Апотелесматичният принцип е неприложим за повечето старозаветни пророчества. Ако принципът е прилаган към един Месиански пасаж, именно Данаил 9:24-27, тогава поради необходимостта от последователност той трябва да се приложи за всички. Как може да има едно „повторяемо изпълнение” на Михей 5:2? Ще трябва ли да има още едно въплъщение и дали Витлеем отново трябва да има значение? Дали събитията предсказани в Псалм 22 и Исая 53 трябва да се повторят? Ще трябва ли да има още една месианска личност, която ще страда вместо греховете на народа си? Доколкото ми е известно и доколкото знам, това което теолозите казват, има само едно изпълнение за тези Месиански пасажи. Защо Данаил 9 глава не би трябвало да има само едно изпълнение?

g.Апотелесматичният принцип пропуска факта, че книгата на Данаил е била запечатана книга. Според Данаил 12:4,9 думите на книгата Данаил трябвало да се запечатат „до края на времето”. Времето на края не започва преди първи век или първото идване на Христос (Деяния 2:17; Евреи 1:2; 9:26; 1Йоан 2:18; 1Петрово 1:20; 1Коринтяни 10:11). Претеристката позиция учи, че пророчествата имат непосредствено изпълнение във времето в което са били дадени първоначално или в близкото бъдеще. Форд заявява, че школите са прави в това, което потвърждават, така той се съгласява, че пророчеството има непосредствено или близо до непосредственото изпълнение. Трудността е че пророчествата на Данаил не биха могли да се разбират от евреите живеещи през 6 век преди Христа или 2 век преди Христа, защото „времето на края” не е било още дошло!

h.Апотелесматичният принцип не успява да направи разграничение между изпълнение и приложение. Изпълнение според своето оригинално значение на гръцки съдържа идеята на сбъдване, завършване или на кулминация на събитие, което е било предсказано предварително. След неговото завършване, не може да има по-късно изпълнение. Приложението е вземането на едно Библейско пророчество и прилагането му за определени ситуации, които не изчерпват неговото пълно значение. По отношение на приложението може да има по-късни събития, които да изпълнят подробностите на пророчеството. Един пример за това разграничение е Матей 2:15 – пасажът, който се занимава с пребиваването на детето Исус в Египет: „Това стана, за да се сбъдне, това което Господ беше казал чрез пророка: От Египет ще повикам сина си.” Ето един директен цитат от Осия 11:1, но проблемът е, че Осия го прилага за изхода на Израел от Египет и това не е едно пророчество за бъдещето. Точно както Матей тук прави приложение, а не определя изпълнение, той го прави същото и в Матей 24:15, където той говори за „мерзостта на запустението” влизаща в храма, една препратка към Данаил 8:13. падането на Ерусалим през 70 година след Христа от римските армии, не е изпълнение на Данаил 8:13, не повече отколкото е Матей 2:15 изпълнение на Осия 11:1. тук става въпрос за приложение и може да има стотици приложения на един определен пасаж от Писанието към различни ситуации. Не може обаче да има стотици изпълнения. Приложението е тогава едно хомилетично средство. Например, тълкуването на Форд на Данаил 8:14:

„То се прилага също към всяко съживление на истинската религия, където елементите на Божието царство... са проповядвани отново, както е 1844.” (стр.356, италика е на д-р Форд)

Това е приложение не изпълнение, в противен случай ние би трябвало да кажем, че проповядването на Павел, Уиклиф, Йероним, Лутер и Уестли са изпълнение на Данаил 8:14! Апотелесматичния принцип е един погрешен термин. Той трябва да се нарече „принцип на многократното приложение”, а не „принцип на многократното изпълнение”.

i.Апотелесматичния принцип може да работи теоретично, но не работи на практика. Той е обобщен със следните думи: „Всички са прави в това, което потвърждават, но грешат в това, което отричат.” (ръкописа от Glacier View, стр.505) Фактът е, че някои системи за тълкуване са по-точни, по-правилни от други и тълкувателят не е възможно да даде еднаква тежест и акцент на всяка теологична школа. Винаги ще има някоя любима. Така че в действителност няма такова нещо като истински апотелесматик (привърженик на апотелесматичния принцип. Бел.прев.). всеки тълкувател ще бъде основно или историк, или футурист, или претерист, или идеалист, въпреки че може да приема някои от възгледите на другите школи и да носи някои от украшенията на другите позиции.

Поради тази непоследователност и вътрешни спънки в апотелесматичния принцип, можем да предположим тук, че апотелесматичния принцип е просто една димна завеса, която представя някакви новаторски виждания, които един тълкувател иска да ни покаже. Дезмънд Форд желае да ни представи претеристките виждания за Антиох Епифан, основани на книгата на Данаил, но в същото време това създава повече проблеми отколкото проблеми разрешава. Например, той свързва Данаил 8 и 9 глави много тясно (както традиционно постъпват адвентистите от седмия ден) и отива една стъпка по-нататък предлагайки, че Данаил 8:14 и 9:24-27 се отнасят за идентични събития (което адвентистите като цяло не правят). Постъпвайки така, той прави приложение на Данаил 8:14 за времето на бунта на Макавеите през 165 преди Христа, а също и за събитията, които са се случили във времето на кръстната смърт на Христос. Ако двата пасажа са идентични в предмета, който разглеждат и цялостното съдържание, тогава за да бъде последователен някой трябва по същия начин да приложи Данаил 9:24-27 към събитията по времето на бунта на Макавеите. Това е което правят краткосрочните претеристи, но което д-р Форд отказва да направи. Той не оставя възможността на аптелесматичният принцип да се приложи, когато става дума за Данаил 9:24-27, което си е едно произволно решение от негова страна.

Има дори една по-голяма проява на непоследователност от негова страна що се отнася до взаимната връзка на Данаил 8:14 и 9:24-27. той правилно свързва и двата пасажа с Деня на умилостивението от Левит 16 глава (ръкописа от Glacier View, стр.397) и посочва, че 5 ключови термина от 9:24 – престъпление, грях, беззаконие, умилостивение и Пресвятото – всичките се споменават в Левит 16 глава. И сега изникват въпроси. Кога беше изпълнен прототипът (предобразът - бел.прев.) на Деня на Умилостивението? Чрез плътното свързване на 8:14 с 9:24-27 и с Деня на Умилостивението, дали д-р Форд иска да каже, че изпълнението на предобразния (прототипния – бел.прев.) Ден на Умилостивението е настъпил почти два века преди кръста? Не е възможно еврейските празници и церемонии да могат да срещнат своето изпълнение като предобраз преди момента, когато завесата на храма се раздра отгоре до долу. (Матей 27:51). Така че сега д-р Форд трябва да оттегли своята позиция, че Данаил 8:14 среща своето първо изпълнение през 165 преди Христа или да отрече всяка връзка на 8:14 и 9:24-27 с Денят на Умилостивението. Това е просто един пример за възможните проблеми, с които ще се сблъскаме чрез прилагането на апотелесматичния принцип. Той звучи чудесно на теория, но е неприложим на практика.

Тогава може да бъде зададен въпросът: Вие казвате, че и двата пасажа Данаил 8:14 и 9:24-27 са били изпълнени на кръста? В отговор на този въпрос бих искал да спомена, че жертвеният аспект на Деня на Умилостивението също както и всички други празници беше изпълнен в момента, когато Христос умря. Никой адвентист от седмият ден не би проповядвал, че жертвените аспекти на предобразния Ден на Умилостивението не са били напълно изпълнени до 1844! Въпросът относно това кога Христос е започнал своята дейност предобраз в Светая Светих е обяснен в Приложение А.

Още един въпрос може да бъде с основание повдигнат: Дали претеристката позиция е библейска или небиблейска? Д-р Форд предлага, че всички основни школи са истина в това, което потвърждават и грешат в това, което отричат, но никъде той не се опитва да оправдае валидността на претеристката позиция. Изглежда, че това трябва да се подразбира. Фактът е, че претеризмът не може да бъде подкрепен от доказателства извлечени от Писанията. Откровението е било дадено като един ключ да отключи запечатаната книга на Данаил. Едно внимателно сравнение между основните теми от книгите на Данаил и Откровение открива изненадващият факт, че претеристкото тълкувание на Данаил не е подкрепяно от Откровение. Много от събитията описани във виденията в книгата Данаил трябва да се каже, че са в бъдещето от гледна точка на Откровение. Уводните думи показват несъмнено, че книгата Откровение е едно описание на събития, които „трябва да се случат скоро”, т.е. събитията започват в 96 година след Христа и се простират до Второто пришествие и установяване на Божието вечно царство. Откровение не се съсредоточава към миналото, но към средносрочно и дългосрочно бъдеще, което започва в 96 след Христа. Единствената част от Откровение, която се занимава със събития станали преди 96 след Христа е Откровение 12 глава, която описва изгонването на Сатана от небето и рождението на Христос, за да послужи като един екран за 1260 годишната война между змея и жената. Разглеждайки по този начин нещата тогава всичко от книгата Откровение трябва да намира своето изпълнение в годините следващи 96 година след Христа.

Приложение В показва паралелите между двете книги и веднага става ясно, че частите от книгата Данаил, които се явяват отново в Откровение са се отнасяли все още за бъдещето по времето когато Йоан е написал книгата, така те не могат да бъдат тълкувани според претеристкото виждане, но само според историческото или футуристкото. Например великия образ от Данаил и неговите четири метала не се появяват като символи в Откровение, докато камъкът, който разбива образът на прах има своята съпоставка в воденичният камък, който е хвърлен в морето (Данаил 2:34,35 сравн. Откровение 18:21). Забележително е, че първите три звяра от видението в Данаил 7 глава – лъвът, мечката и леопарда – не се появяват където и да било, като определени животни в Откровение, докато четвъртият звяр – змеят – се появява в няколко символични форми. Това се дължи просто на факта, че царствата на Вавилон, Мидо-персия и Гърция са били вече част от миналото, когато Откровение е било написано. По същия начин нито овена, нито козелът от Данаил 8 глава не се появяват отново в Откровение, защото империите на Мидо-персия и Гърция са изчезнали дълго преди времето на първи век. Много забележително е, че подробното описание на дейността на малкия рог и продължителността на управлението му се намира и в двете апокалиптични книги (Данаил 7:8,19-25; 8:9-14; 11:29-35; Откровение 12:13-16; 13:1-10; глави 17 и 18). Ако Откровение е една книга от събития, които е трябвало скоро да бъдат изпълнени, тогава изпълнението на пророчеството за малкия рог не би могло да бъде изпълнено преди 96 година след Христа. Вдъхновеното тълкуване на Данаиловите пророчества от апостол Йоан осигуряват погребалният звън на претеризма.

Един последен въпрос, с когото трябва да се заемем е следния: Дали Писанията учат, че всички хора са съдени единично във времето, в което приемат или отхвърлят Христос или има описание на едно специално време, в което всички случаи на праведните са разглеждани като една група? Казано по друг начин: Дали има някакъв изследователен съд преди пришествието, които се занимава със записаните дела на праведните? Отново, ключът за отговор е да сравним двете най-пълни описания на сцените на съда разкрити в Писанията – Данаил 7:9-12,26 и Откровение 20:11-15. съответствията между двете описания е поразително: а)и двете описания споменават един трон или тронове използвани за съда; b)и двете описания споменават за едно превъзходно Същество, което седи на трона; с)и двете описват онези същества съдени като индивиди или сили на земята; d)и двете споменават книги със записи, които се използват; е)и двете споменават огъня като средството за осигуряване на наказанието на онези, които са се провалили в това да преминат през Божествения стандарт. Все пак има една основна разлика между двете описания: съдът описан в Данаил е само частичен, непълен, защото живота на зверовете е продължен до „време и година” (7:12), докато съдът в Откровение е окончателен, защото накрая дори смъртта е хвърлена в „огненото езеро” (20:14). Ето два различни, но подобни съдебни процеса.

Обстановката дадена за съда в Откровение осигурява ключа за разбирането дали праведните или грешните, или и двете групи са съдени. Откровение 20:4 описва съда като предаден на светиите, които имат 1000 години за да го завършат! (19) Кой е съден тогава, през това време? Това не може да са светиите, защото те са които извършват съда. Това трябва да са грешните, онези, които нямат дял, участие в първото възкресение.

Характерно е, че има две възкресения според Откровение, всяко разположено от двете страни на Милениума. Ако има две възкресения, защо да няма два съдебни процеса? Откровение 20 описва само съдът на д грешните, който се извършва преди възкресението на грашните (второто възкресение). Ако съдът на грешните предхожда второто възкресение, тогава по аналогичен начин, тогава трябва да има един съд над праведните който да се извърши преди първото възкресение, възкресението на праведните. Къде може да бъде намерен такъв съд? Отговорът е прост: Данаил 7:9-12. съгласно вдъхновения тълкувателен ключ, които отключва книгата на Данаил, съдът от Данаил 7 глава трябва да е този за праведните, който предхожда възкресението на праведните и това би трябвало да бъде един съд преди пришествието (виж 1Солунци 4:16,17). Все пак, непосредственият контекст на Данаил 7 глава предполага, че „малкият рог” е съден. Няма противоречие тук, защото „малкият рог” включва онези, които изповядват, че почитат и служат на Христос, някои от които са праведни по сърце и повечето, от които са отстъпили християни.

Ето отново Откровението става ключът за решаване на едно очевидно противоречие. Единствените в Откровение 20 глава, който са наказани са онези, които са хвърлени в огненото езеро – грешните, защото праведните вече са получили своята награда. За разлика от това, онези в Данаил, които са получили според делата си накрая на съда са и двете групи – праведните и грешните и тези две групи са описани в Данаил 7:26,27. Съдът над грешните, т.е. „малкият рог” е само един частичен съд, защото неговото „владичество ще бъде отнето”, точно както владичеството на другите зверове ще бъде отнето (стих 12). Никой от зверовете нито малкият рог не трябва да бъде изгорен с огън докато не дойде края на Милениума.

Целият фокус на съдът от Данаил 7 глава е крайното възнаграждаване на светиите, не върху крайното унищожение на малкия рог. Върховият момент е достигнат в стих 27, когато светиите са възнаградени с „вечното царство”, което осигурява едно точно съответствие с върховия момент от сънят в Данаил 2 глава. След като крайният фокус на Данаил 7 глава е върху светиите, не върху грешните, ние можем безопасно да направим заключението, че фокусът на съда от стихове 9-12 е по подобен начин съсредоточен върху светиите. Това заключение е потвърдено от Писанията, които дават изобилни доказателства в подкрепа на това, че и светиите и грешните трябва да се изправят на съд пред Бога (виж Приложение С). Съдът от Данаил 7 глава не може да бъде съд срещу Антиох Епифан, защото този славолюбив цар, който наричал себе си ТЕОС ЕПИФАНИС (Божията изява) никога не е бил изповядваш се за последовател на Бога или вярващ в истините на Писанията. Така отново да използваме пророческият ключ на Откровението – ако фокусът на съда в Откровение 20 глава е наказването на грешните, тогава този съд трябва да се занимава единствено с грешниците, които не са получили все още тяхното наказание. И ако фокусът на съда в Данаил 7 глава е върху праведните, тогава този съд трябва по подобен начин да се занимава със случаите на праведните, които трябва да бъдат възнаградени веднага след края на съда при Второто пришествие (Откровение 22:12).

За да приключим този анализ, бих искал да посоча, че целта ми тук не беше да критикувам точки от А до Р от позициите на д-р Форд. Тези неща са вече били направени в темата на списание Министри от октомври, 1980 и в някои от документите от Glacier View. Първо, преди всичко, ние направихме опит да обобщим по логически начин развитието на мисълта, мисленето на д-р Форд върху темата за Изследователния съд, така както е свързана със светилището и Данаил 8:14. Второ ние посочихме, че д-р Форд е в основата си претерист, който носи шапката на историк и мантията на футурист. Никой привърженик на апотелесматичният метод не може да отдаде равнозначна тежест на всички тълкувателски теологични школи и всеки тълкувател си има своя любима. Любимата на д-р Форд е претеристката. Трето, ние посочихме, че претеризмът е анатема (неприемливо) за адвентизма. Един стриктен, последователен претерист не приема едно бъдещо буквално и видимо завръщане на Христос на тази земя. В защита на д-р Форд, трябва да се каже, че той не е стриктен, последователен претерист. Въпреки това една личност, която се спуска по пътя на претеризма накрая ще открие, че този път води до едно отричане на Второто пришествие. (Да не дава Господ, това да се случи с д-р Форд!) Четвърто, ние представихме, че д-р Форд е използвал претеризма като най-лесният възможен начин и лесно за използване средство в отричането на историческото учение на адвентизма от седмия ден, а именно това за Изследователния съд. (20)

Небесното светилище в книгата Откровение

Двете библейски книги занимаващи се основно със събитията в последните дни са Данаил и Откровение. Вярваме, че Откровението е ключа за отключване значението на запечатаната или заключената книга на Данаил (Данаил 12:4,9; Откровение 1:1,2; 5:1-5). За това, каквато и да е светлина открита по въпроса за небесното в Откровение, то това е и светлина върху книгата Данаил и най-вече светлина по Данаил 8:14.

Ключовият въпрос, които трябва да зададем върху книгата Откровение е този: Дали Христос е описан във виденията на Йоан като служещ в Светая или в Светая Светих във времето на писането на книгата Откровение (96 година след Христа)? С други думи, дали Йоан описва Христос като встъпващ в своята първообразна служба на Деня на Умилостивението по времето на кръстната си смърт или в едно по-късно време? За да отговорим на този извънредно съдбоносен въпрос, трябва да анализираме всяка връзка с небесното светилище в 22-те глави на Откровение. (виж таблицата по-долу).

Стихове	Видение	Дворът	Светая	Светая Светих	Извод
ОЙ 1:20, 13, 20	Христос всред 7 Светилника		X		Христос в Светая през 95 сл.Хр.
2:1, 5	Христос всред 7 Светилника		X		Едно повторение на предишното видение
4:2ff.	Божия трон			X	Божия трон е в Светая Светих (Пс 99:1; ОЙ 7:15)
6:9	Душите под олтара		X		Указание за кадилния олтар
8:3	Тамян смесен с молитви		X		Среща се на празника на тръбите
8:5	Хвърляне на кадилницата		X		Края на последната тръба (11:19) и накрая на изпитанието (16:17, 18)
9:13	Четирите рога на златния олтар		X		Случва се по времето на 6-та тръба
11:1	Измерването на храма		X	X	Не на земния храм, който е бил унищожен 25 години преди това
11:4	Двата светилника		X		Контекста са 1260-те дни
11:19	Ковчегът на Божия завет			X	Непоказван докато не затръбява 7-та тръба
14:15, 17	Ангел идващ от храма			X	Край на изпитанието
14:18	Ангел идващ от олтара				Справка обратно към 8:5
15:5, 6; 16:1	Храмът на завета отворен			X	Край на изпитанието
16:7	Викът на олтара				виж 6:9
20:11	Големият бял трон (престол)			X	Трон на съд (cf. Дан. 7:9)
22:1	Престолът на Бога			X	Тронът на Божието управление

Цялата тема на книгата Откровени е Христос (1:1) и виденията описани в нея са основно онези на Христос и Неговата спасителна дейност в полза на човека. Където и да намерим определено изпълнение на някое видение в историческата рамка от събития тук на земята, тогава ние също ще открием и съответна дейност на Христос в небето. И двете са близко вътрешно свързани. Това ни довежда до следните изводи:

1.Преди писмата да са били изпратени до седемте църкви през 96 след Христа, Христос е описван като служещ в Светая на небесното светилище (1:12,13,20). Фактът е, че глава 1 е прелюдия към глава 2, защото описанието на Христос в глави 2 и 3 (забележете особено 2:1,8,12,18; 3:1,7,14) е едно ехо от описанието на Христос в глава 1.

2.Първите 5 печата и първите 6 тръби се изпълняват докато Христос служи в Светая (не в Светая Светих) на небесното светилище. Душите под кадилния олтар (6:9) не са още възмездени по времето на петия печат. Възмездието се случва по времето на предобразния Ден на Умилостивението. Първите 6 тръби свирят докато Христос служи в полза на народа си в Светая (8:3,4). Използването на тамян тук не може да се отнесе към употребата на тамян в Деня на Умилостивението, както Левит 16:12 може да наведе на мисъл, защото видението от Откровение 8:2-5 осигурява екранът за тръбенето на седемте тръби. Тръбенето на тръбите напомня за юдейският празник на тръбите, който се провежда 10 дни преди Денят на Умилостивението (Левит 23:24,27) и така може да бъде разграничен от Денят на Умилостивението.

3.Единственото загатване за предмет от обзавеждането на Светая Светих на земното светилище е Откровение 11:19, който стих описва ковчега с 10-те заповеди в небесното светилище. Това е доста забележително. Това е единствения пасаж в Откровение, където можем да намерим ясно очертано споменаване на Христовата служба като първосвещеник в Светая Светих в пророческата книга. Определянето на точният момент е критическия ключ за тълкуване – времето на 7-та тръба. Претеристката позиция капитулира пред невъзможността да предложи конкретно, реално изпълнение за 7-та тръба във времето на Йоан, за разлика от историческата позиция, която прилага тази тръба към „времето на края”. Ако приложим 6-та тръба към издигането на Отоманските или Мюсолманските турци и ако превърнем „денят, месецът и годината” в пророческо време, основавайки се на принципа ден=година, тогава можем да заключим, че 6-та тръба започва да тръби през 1453 след Христа с падането на Константинопол, столицата на източната римска империя, точно както 4-та тръба зазвучава при падането на Рим, столицата на западната римска империя. Превръщайки в пророческо време 391 дни (ден=1+месец=30+година=360 =391години) ни отвежда до 1844 година. Седмата тръба започва да тръби през 1844 – точно времето, когато Светая Светих в небесното светилище е отворено разкривайки ковчега (11:19) и точно времето на началото на съда (11:18). Така според Откровение предобразният Ден на Умилостивението започва 1844 година!

4.„Големият бял трон” от Откровение 20:11 е тронът на съда и този трон се намира в Светая Светих на небесното светилище според Псалмите (11:4; 99:1; 103:19), Исая (6:1), Езекил (1:26), Данаил (7:9), Евреите (множество текстове) и Откровение (7:15). Съдът е свързан с установяването на този трон, който е свързан със Светая Светих на небесното светилище. Никъде Йоан не описва небесният съд като случващ се в неговите дни.

5.Интересно е, че никъде не е споменат олтарът за всеизгарянето или умивалникът и дори не се загатва за тях в книгата Откровение. Причината за това е проста: тази пророческа книга е едно описание на бъдещи събития (1:1) и никой не очаква тя да се занимава детайлно с кръста. Обзавеждането и церемониите от двора на светилището отсъстват от тази пророческа книга и човекът с тоягата за мерене е инструктиран да пропусне измерването на двора (11:2). Фокусът, вниманието е върху самия храм.

В резюме, можем да заявим, че Христос не е встъпил в дейността на предобразния Ден на Умилостивението докато не е затръбяла 7-та тръба (Откровение 11:15-19) и че Христос е описан като първосвещеник в Светая по времето на първите 6 тръби, съгласно Откровение 8:3,4 и в началото на вестите до седемте църкви, съгласно Откровение 1:12,13,20.

Следващата таблица сравнява пророческите части на книгата Данаил с книгата Откровение. Основната цел е да се открие какви елементи и символи от Данаил се появяват отново в Откровение и тогава да свържем тези сравнения с основния въпрос: Дали претеризмът се основава на библейски принципи на тълкуване? Оценката се основава на началния пасаж от Откровение: „Откровение на Исус Христос, което Му даде Бог, за да открие на слугите си онова, което има да стане скоро” (1:1). Откровението е книга за бъдещето, а не за миналото, според този пролог. Ако това е смисълът, тогава елементите в книгата на Данаил, с които се занимават също и Откровение са пророчества за бъдещето от гледна точка на 96 година след Христа. Те не могат да бъдат подкрепа за претеристката система за тълкуване.

		Споменато в Откровение
Текст	Съдържание	Да	Не	Ако Да, къде?
Дан. 2:31-45	Големият образ		X
Дан. 7:1-6	Лъв, Мечка, Леопард*		X
Дан. 7:7, 23	Звяр като змей	X		ОЙ 12:3-5
Дан. 7:8, 24, 25	Малкия рог	X		ОЙ 12:14; 13:1-10; глави 17, 18
Дан. 7:9-14, 26	Съд, отворените книги	X		ОЙ 20:11-15
Дан. 8:1-8	Овенът и козелът		X
Дан. 8:9-14	Мерзостта на запустението, съд, възстановяване	X		ОЙ 11:1-2, 15-19; 14:7; 17:4, 5
Дан. 9:24-27	Помазването на Месия, края на храма		X
Дан. 11:1-45	Трудно за оценка и сравнение, особено от гледна точка на факта, че Данаил 11 не е сън или видение, но едно тълкуване, дадено от един ангел, така то е описано с по-буквален и по-малко образен език.
Дан. 12:2	Време на скръб	X		ОЙ 16:1-21
Дан. 12:4, 7	Запечатването на книгата	X		ОЙ 5:1-5
Дан. 12:10	Обличане в бяло	X		ОЙ 3:5; 19:8; 22:14 (RSV)
*забележка: тези се появяват като части от смесения звяр от Откровение 13:2, но никъде в Откровение не се появяват като отделни зверове. Това е защото империите на Вавилон (605-538 пр.Хр.), Мидо-персия (539-331 пр.Хр.), и Гърция (331-168 пр.Хр.) са преминали и изчезнали дълго преди Откровение да е било написано.
**Забележка: Храма в ерусалим е бил разрушен през 70 година след Христа, така не е било нужно Йоан да споменава това катастрофално събитие. Вси пак неговото разрушение е предсказано в Данаил 9:26.

Въпросът, който може да бъде с право зададен: Не може ли да бъде направена отстъпка за многократно изпълнение; така някои от пророчествата изпълнени по времето на Данаил или кратко време след това биха могли също да бъдат пророчества за бъдещето по времето на Йоан? Отговорът е, че не може да има две еднакви и пълни изпълнения за едно дадено пророчество. Едното има предимство пред другото. Писанието никъде не представя пример на три или повече изпълнения на пророчество. Първоначалното изпълнение не може да има предимство и за двата периода едновременно – първи век и след първи век. Ако претеризмът е истина тогава трябва да има две основни изпълнения – първото по времето на Данаил (или кратко време след това) и друго по времето на Йоан (или кратко време след това). Но Писанието никъде не дава такова разрешение за две основни изпълнения на пророчество.

Въпросът, който е задаван е свързан с Изследователния съд описан в Данаил 7:9-14 е този: Кои са съдени? – светиите или малкият рог, или и двете? Един следващ въпрос е този: Ако светиите не са съдени в съда преди пришествието описан в Данаил 7 глава, дали те са съдени изобщо? Отговорът на тези решителни въпроси може да бъде открит чрез класифицирането на всички новозаветни текстове, говорещи за съда свързани с тази тема. Следващата класификация няма намерение да бъде изчерпателна.

Светиите	Вероотстъпниците	Не принадлежащи към светиите
Рим 2:2, 3, 12	Мат 19:28	Мат 5:21, 22
Рим 3:4	Лука 22:30	Мат 10:15
1 Кор 4:4; 11:32	1 Кор 6:3	Мат 11:22, 24
Евр 10:30		Лука 10:14
Яков 2:12	Всички	Йоан 12:31, 47, 48
1 Йоан 4:17	Мат 12:36	Йоан 16:11
	ДА 17:31	ДА 7:7
Неясен	Рим 2:12, 16	1 Кор 5:13; 6:2
Йоан 5:22, 27, 30	Рим 3:6, 7	Гал 5:10
Йоан 8:6, 15	Рим 14:10	1 Тим 5:24
Йоан 9:39	2 Кор 5:10	Евр 10:27; 13:4
	2 Тим 9:27	Яков 2:13
	1 Петър 1:17; 4:5	2 Петър 2: 3, 4, 9
	Юда 15	2 Петър 3:7
		Юда 6
		ОЙ 17:1; 20:4
		ОЙ 10:10

(1)Изследователният съд се отнася за един съд преди пришествието, в който случаите на всички онези, които вече са приели Христос са разглеждани от записаното в книгите и греховете на онези, които са записани като праведни са заличени. Този съд започва през 1844 и ще свърши в края на проверката и разглеждането на делата.

(3) стр.481-82. Вижте също Мерзостта на запустението в Библейската Есхатология (1972).

(6) Претеризмът учи, че всички библейски пророчества могат да намерят своето изпълнение във времето на пророка или във времето непосредствено след него.; така, пророчеството има основно значение само за съвременниците на пророка.

(7) стр.345,390-395,422,484-506,517. Вижте Дезмънд Форд, Данаил (1978), стр.49.

(13) стр.284,357,399,412-13,А-73 до А-77, Мерзостта на запустението в Библейската Есхатология, стр.122.

(19) Понякога се привеждат доводи, че Бог не се нуждае от 136+ години за да завърши Изследователния съд, защото Той може да осъди всички живи същества само за части от секундата. Но същата логика трябва да бъде приложена и за Милениума – Бог не се нуждае от 1000 години, в които да съди грешните. Но фактът е че сътворените създания имат дял в съдебния процес – ангелите и светиите – а тези сътворени създания не могат да извършат толкова важна работа за толкова кратко време, като части от секундата.

(20) Забележка: Страниците, които са посочени са от Дезмънд Форд, Данаил 8:14, Денят на умилостивението и Изследователният съд (Вашингтон, DC, 1980), ако не е посочено друго.

Църква на Адвентистите от Седмия Ден Враца

Църква на
Адвентистите от Седмия Ден
Враца